fb
НовиниПо света

Световноизвестни автори предадоха ръкописите си в таен архив

4 мин.
Дейвид Мичъл с ръкопис в "тихата стая"/Future Library

Осем години след обявяването на „Библиотека на бъдещето“ – проект, измислен от шотландската художничка Кейти Патерсън, магичното място беше открито за обществеността в Осло. Още през 2014 г. ви разказахме за Future library, а първият писател, който се включи беше Маргарет Атууд.

В началото на седмицата ръкописите, написани от някои от най-известните живи автори в света, бяха доставени в „Тихата стая“ на последния етаж на библиотеката на Дайхман, където ще останат през следващите 92 години, пише The Guardian. „Библиотека на бъдещето“ ще съхранява ръкописите до 2114 г.

Четирима от осемте автори на „Библиотека на бъдещето“ плъзнаха лично своите ръкописи в едно от 100-те стъклени чекмеджета в стаята, изградени от 100 слоя вълнообразна дърворезба. Видимо възхитени и стиснали ръкописите си, Дейвид Мичъл, Сьон и Цици Дангарембга се наредиха по чорапи – Карл Уве Кнаусгор беше бос – за да влязат в подобната на утроба дървена къща и да депозират своите истории. Тези произведения няма да бъдат четени или публикувани до 2114 г., когато Futute Library ще отвори своите чекмеджета пред света.

До този ден само малки групи посетители могат да седят без обувки и в мълчаливо съзерцание на растящото родословно дърво на заобикалящите ги автори, опитвайки се да си представят какво може да са написали Елиф Шафак или Маргарет Атууд за бъдещите си читатели. През 2014 г. Атууд стана първият автор в проекта, който изисква от писателите да създадат текст с дължина и жанр по избор, но да не разкриват нищо за него освен заглавието. Осемте произведения, които вече са написани, имат страхотно примамливи заглавия – от Scribbler Moon (Атууд) до The Last Taboo (Шафак).

Маргарет Атууд и Кейти Патерсън при стартирането на Future Library през 2014 г. Снимка: Future Library Trust

Атууд сравнява проекта със Спящата красавица, отбелязвайки „колко странно е да мисля за собствения ми глас – безмълвен за дълго време – който внезапно се събужда след 100 години“. Нито Атууд, Шафак (която се присъединява към проекта през 2017 г.), нито Хан Канг (2018) можеха да присъстват на голямото събиране през 2022 г., което стана още по-тържествено заради тригодишното забавяне по време на Covid пандемията. Тримата автори, които се присъединиха към проекта през това време – Карл Уве Кнаусгор (2019), Оушън Вуонг (2020) и Цици Дангарембга (2021) – имаха готовност да присъстват, но Вуонг се оттегли в последната минута заради Covid. Писателят каза по-рано, че приносът към Future Library е „връхната точка на кариерата му като автор и човешко същество“.

По време на церемонията по предаване на ръкописите присъстваха стотици души, придружаващи авторите, художниците и местните представители при преминаване през градската гора на Осло до издигната равнина от млади дървета от смърч, бреза, трепетлика и офика. През 2014 г. тази площ беше изчистена от големи дървета за изграждане на „тихата стая“ и засадена с 1 000 смърчови фиданки. След 100 години тези дървета ще бъдат отсечени, за да се направи хартията, върху която ще бъдат отпечатани 100-те ръкописа, които дотогава ще бъдат архивирани.

Това е проект на магическа, великолепна амбиция, доверие и надежда – надежда, че през 2114 г. ще има книги, читатели и гори.

Представяйки си този ден, Мичъл се пошегува: „ще бъде като Уудсток в гората!“

Кнаусгор говори просто и трогателно за привилегията да участваш, въпреки неизбежното очакване на смъртта, добавяйки: „Магията е да направиш бъдещето настояще за нас сега. Бъдещето не съществува, то е това, което ние създаваме.” Той разкри заглавието на своя принос – Blind Book, преди да предаде на Дангарембга, която донесе ръкописа си Narini and Her Donkey. „В моята страна Нарини означава „безкрайност“, като този проект… Идвам от Зимбабве, проблемна страна в момента, където хората се връщат назад към колониалната ера… Не приемам това“, каза тя. Тълпата през 2022 г. усети присъствието на отсъстващия Вуонг с песнопение от трима будистки монаси.

Сьон, който написа текста си на исландски изрази загриженост, че „уязвимостта на моя език, говорен само от 370 000 души“ може да означава, че има опасност да не оцелее или да не намери преводачи през 2114 г. Дали ще те помнят през следващите години „винаги е изпитание, пред което се изправяш като автор“, каза той.