През последните години условията, в които живеем, са крайно нестабилни. Икономически, политически, че дори и природни бедствия рефлектират ежедневно върху стотици животи. Всички тези изненадващи терористични атаки и трагедии, разиграващи се близо и далеч, ни карат да се чувстваме все по-несигурни за бъдещето.
Докато световните медии са почти напълно погълнати от желанието си да ни показват най-черните вести, литературните тенденции също накланят везните в негативна посока. В един момент книжарниците се оказват залети от вълната на т.нар. гриплит (grip lit), чиито представители са криминалните романи, психологическите трилъри и други мрачни сюжети. Периодът, в който да си щастлив е едва ли не забранено, понеже някой някъде има много сериозни проблеми, се задържа дълго.
Разбира се, ползите от този тип литература не са една или две – аз самата страшно много я харесвам! Сега обаче ми се иска да ви разкажа за новата световна тенденция, противодействаща на вината, тъгата и сивотата в дните ни. Бързам да споделя за това ново явление на книжния пазар, защото много от вас може би вече са се уморили да преживяват не само собствената си мъка, а и тази на героите в четивата си.
С такива предпоставки, сякаш от само себе си, се ражда най-новото течение в съвременната литература, наречено ъплит. Какви са определящите му черти?
Ъплит произведенията се фокусират върху човешките взаимоотношения и жизнеутвърждаващите истории, изпълнени с радост, доброта, хумор, героизъм, надежда, емпатия, състрадание и любов. Целта им не е да ни накарат да заровим главите си в пясъка и тотално да отпишем турболентните времена, в които живеем, а напротив – да ни напомнят, че има изход от всяка ситуация. Тези книги ни помагат да открием собствения си оптимизъм и ни подтикват да разкрием чисто човешкия си потенциал за промяна. Ъплит книгите подчертават недвусмислено, че отчаянието и примирението не решават нищо, и осветяват ярко пътя ни към това да станем по-добри хора.
Представителите на ъплита у нас до този момент са „Басейнът“ (изд. „Софтпрес“) от Либи Пейдж, „Лятото на невъзможните неща“ (изд. „Ера“) от Роуан Колман, „Земята вика Майор Том“ (изд. „Кръгозор“) от Дейвид М. Бърнет и „Елинор Олифант си е супер“ (изд. „Обсидиан“) от Гейл Хъниман. Може би няма да чакаме твърде дълго, преди да се сдобием с български издания на някои от първенците на световната литературна сцена като How to Stop Time от Мат Хейг и If Nobody Speaks of Remarkable Things от Джон Макгрегър.
Според Лиза Милтън, изпълнителен директор на издателство HarperCollins, търсенето на Up lit започва да нараства след главозамайващия успех на Джоана Канън и нейния роман The Trouble With Goats and Sheep. Aвторката черпи вдъхновение от историите на пациентите, с които се е срещала в рамките на психиатричната си практика.
Милтън споделя пред The Guardian:
Навсякъде около мен чувам как все повече и повече се говори за емпатия. Тя се превръща в истинска движеща сила. Ето защо аз и останалите ми колеги издаваме книги, които да я изведат на преден план.
Борбата на Роуан Колман с тревожното разстройство я вдъхновява да напише „Лятото на невъзможните неща“ – роман за момиче с дарбата да пътува във времето, което получава шанса да поправи една трагедия, макар собственото й съществуване да е изложено на риск. Смелостта, разкаянието и саможертвата са в сърцето на тази история. Писателката признава, че световните събития са оказали голямо въздействие върху нея:
Живеем в много тежки времена и моят отговор е да покажа как, когато светът е потънал в мрак, ние, хората, имаме силата да проявим най-добрите си човешки черти точно колкото и най-лошите.
Междувременно продуцентската компания на актрисата Рийз Уидърспун подготвя адаптация на „Елинор Олифант си е супер“ за големия екран. Първият роман на Гейл Хънимън, който спечели награда Costa за дебют и стана Книга на годината във Великобритания, разказва за млада жена с тежко минало и изключително затворен характер, която постепенно започва да допуска света до себе си.
Главната редакторка на HarperCollins Марта Ашби e от хората, които поддържат мнението, че ъплитът винаги е съществувал. Тя споделя пред Independant, че според нея всички ние четем поради различни причини, но една от най-значимите е ескейпизмът – нуждата на читателя да „избяга“ от собствения си свят. Това, което го привлича да намери убежище в ъплита, е добротата, обединяваща всички книги от това литературно течение.
Тя допълва още, че Up lit често не подминава истинските проблеми и реалните трагедии, но при него най-важна е надеждата. За нея тези книги не са сладникави или пресищащи по какъвто и да било начин. Всички те засягат различни трудности, които мнозина читатели биха могли да свържат със себе си и собствения си живот. Може би точно от това имат нужда – да видят отражението му във фикцията, за да могат да опознаят истинското му лице по безопасен начин.
Остава да видим дали този тренд, който набира сили в световен мащаб, ще вдъхнови и родните писатели да ни разкажат истории за човешкото сърце и надеждата за по-добри дни.
Изображение на публикацията: Harper Collins Australia
