fb
Ревюта

„Земята вика Майор Том” за спасение

3 мин.
zemjata-vika-major-tom

zemjata-vika-major-tom„Земята вика Майор Том” (изд. „Кръгозор”) от Дейвид М. Бърнет беше една от планираните ми покупки от Зимния панаир на книгата и моят избор за четиво по Коледа. Цялата суетня и еуфория около този празник понякога действат доста натоварващо, а когато са съчетани с края на годината и довършването на куп задачи, наистина ти се иска да се скриеш някъде. Затова желанието на Томас Мейджър да отиде сам на Марс предизвика любопитството ми и реших да прочета историята на поредния сърдит човек. А той има достатъчно причини да бъде такъв.

Томас е мъж на средна възраст, който е вечно намусен, поне на пръв поглед. По непредвидено стечение на обстоятелствата успява да стане първия, който ще отиде на Марс и ще подготви планетата за заселването й от хората. Том най-сетне е постигнал желания мир и тишина, ала безметежният му полет е нарушен от едно сгрешено телефонно обаждане към Гладис (да, има възможност за разговор по телефона в Космоса). Съдбата му се преплита с тази на семейство Ормърод. Макар и неохотно, майор Том, както го наричат, решава да помогне на Гладис и внуците й Джеймс и Ели.

Не знаех на кого да симпатизирам повече, докато четях – на Томас за ужасно прецакания му живот или на Джеймс и Ели заради сполетелите ги злополучия. Гладис страда от деменция, която въвлича семейството в още по-затруднени ситуации, майката е починала при катастрофа, а бащата е в затвора. Цялата отговорност е легнала на плещите на петнайсетгодишната Ели, която намира утеха във фантазиите, че привидно щастливите хора крият нещастно съществуване.

Дейвид М. Барнет (снимка: „Кръгозор“)

Томас ще се окаже спасението за семейство Ормърод, но помагайки им, ще спаси и себе си. Неговата история се разгръща постепенно, чрез кратки ретроспекции, в които се разкрива как се е превърнал в огорчения човек, който е днес.

Въпреки трагичните съдби на героите разказът не е тежък и нагнетяващ. Смешните случки успяват да балансират историята и благодарение на тях тя не потъва в абсолютна безнадеждност. „Земята вика Майор Том” носи оптимизъм, надежда и връща вярата в човечеството. Защото никога не късно за спасение и хората са способни на прекрасни постъпки.

Ако очаквате четиво в стил „Човек на име Уве“, имайте предвид, че идеята е сходна, но и достатъчно различна. Макар и двете книги да използват герои, сърдити на света, подходът на авторите е индивидуален и носи друго усещане. В „Земята вика Майор Том“ водещи роли имат също членовете на семейство Ормърод. Те придават допълнителна дълбочина и нюанси на историята. Ели, Джеймс и Гладис имат своите дилеми, които засягат теми и проблеми като това да си различен, деменцията и тормоза в училището.

Не съм от заклетите фенове на Дейвид Боуи, но задължително трябва да си пуснете неговите песни, докато четете „Земята вика Майор Том“. Прекрасен роман, с който завършвам 2017 година и препоръчвам горещо.

Откъс от романа можете да прочетете тук. Още ревюта на „Земята вика Майор Том“ ще намерите в „Книголандия“ и „Hrisilandia“.

[ + ]