Награда „Златно яйце“
Приключи трийсет и четвъртото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Жури в състав Марин Бодаков, Мария Донева и Никола Петров определи победителите на 3 ноември, а награждаването се проведе в Регионалния исторически музей. Първата награда – статуетка „Златното яйце“ и отпечатване на дебютна стихосбирка – спечели 24-годишната Надежда Тричкова от София със стихотворението си „Надежда по радиото“.
Второто място зае Стамена Дацева с три свои стихотворения („Паяк“, „След смъртта“ и „Размяна“), а Габриела Манова се нареди трета със „Зарязах всичките си вредни навици“. Тринайсет млади таланти пък получиха поощрение за участието си от организаторите от Община Стара Загора, Библиотека „Родина“ и Къща музей „Гео Милев“.
Представяме ви наградените стихотворения:
І награда
Надежда Тричкова, 24 г., София
Невена от радиото
Начинът, по който л звучи в устата ти,
ме кара да искам
нещо особено важно да се случи
с люляците
и с лалетата
и с лилиите от Борисовата
знам ли, някакво извънсезонно опрашване,
нещо достойно да бъде прочетено
по новините в шест:
нова екранизация по Набоков,
Лолита стъпва на Марс,
човек обхожда луните на света
лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„ато целувка по рамото е“
като сън, който меко потъва в очите.
Понеже живееш в радиото,
живееш навсякъде
под клепачите на сънен мъж
или в ухото на града например
София или Берлин
е без значение
радиовълните са навсякъде
следобедите винаги са бавни,
създадени да ги разгърнеш в скута си.
ІІ награда
Стамена Дацева, 22 г., Разград
Паяк
Домът ми е капан
за всичките ми жертви,
писъкът на всяка муха
е омотан завинаги в леглото ми
а продължавам да строя дом,
в който не мога да заспя.
След смъртта
Баба не се пита
какво ще се случи с нея
след смъртта й,
пита се –
какво ще се случи с нас.
Размяна
Дядо копае в градината
и търси заровената преди три години
бутилка с вино.
Вместо нея намира римска монета
и не може да се начуди:
колко жадни трябва да са били мъртвите,
за да си плащат.
ІІІ награда
Габриела Манова, 22 г., София
***
Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците;
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.
И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.
Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.
