За любими автори и поредици трудно се пише и аз не правя изключение. Романтичната ми душа отдавна бе пленена от писателските умения на крайно интересната личност на норвежеца Ю Несбьо. А щом романтик може да бъде безапелационно спечелен от крими поредица, значи в нея има нещо повече от добър инспектор и шепа куршуми.
Точно такъв е случаят с всички книги от серията за инспектор Хари Хуле. Тук обаче ще се спра на прясно излязлата на българския пазар единайсета част – „Жажда“ (изд. „Емас“). Поздравления за целия екип, работил по изданието – страхотен превод на Ева Кънева, жестока корица на Живко Петров, великолепен нюх!
Романът е цели 608 страници и повярвайте ми – няма нито една излишна! Ю Несбьо не е автор, който си изсмуква от пръстите поредната история, която ще добави слава към вече достойно спечелената. Знам, че единайсета част звучи като пример за подобна порочна практика, но аз лично се имам за критичен читател, а „Жажда“ само затвърди пристрастеността ми към Хари Хуле.
Мястото на действието отново е мрачно Осло, а главният герой продължава да очарова с меланхоличния си, леко нихилистичен образ. Този път обаче историята започва с един щастлив Хари, сякаш най-после намерил душевен покой. Разбира се, няма да е интересно, ако го запази задълго. Появява се жертва със странни рани, скоро последвана от втора жена, загинала по същия начин. Няма кой друг да помогне за разкриването на случая, освен легендарния старши инспектор Хари Хуле.
Кадър от „Снежния човек“, снимка: Operationkino
И така, той се изправя пред вечната дилема в живота си – дали личните му щастие и комфорт са по-ценни от дълга му към обществото? Това е и една от значимите теми в цялата поредица, коментирана от самия Ю Несбо в интервю, преведено отново от Ева Кънева. Ценностите на западния свят днес са индивидуалистично центрирани и стремежът към личното благо се поставя на преден план. Този, който е готов на саможертва, е аутсайдер, в най-добрия случай аутсайдер със статут на герой.
Хари Хуле е достатъчно уверен в себе си, за да прави своите избори, без да се влияе от мнението на другите, дори това понякога да означава да се изправи срещу всички. Тази му черта е една от основните причини да го харесвам не само аз, а и милиони читатели по света. Припомням, че книгите на Несбьо са продадени в над 33 милиона екземпляра, поставяйки го на 15-о място в класацията на Hollywood Reporter за най-влиятелните писатели за 2016 г. През октомври тази година пък излезе дългоочакваната екранизация на седмата част от поредицата – „Снежния човек“, с двукратно номинирания за „Оскар“ Майкъл Фасбендър в ролята на Хари.
Връщам се към романа „Жажда“, защото си заслужава да се споменат още няколко неща. Например характерното за автора обстойно изследване на дадена тема. Неочаквано за някои, що се отнася до крими поредица, но от романите на Несбьо винаги се научават интересни факти. Те са неизменно преплетени с историята и никога не звучат сухо и извадени от контекст. Норвежецът е от онези писатели, на които им личи, че са изчели много, преди да се захванат с писане.
Ю Несбьо (снимка: Ozone)
В „Жажда“ се разказва за един истински феномен – вампиризъм, като Несбьо цитира действителни случаи на престъпници с този профил. Те пият кръв, за да задоволят психологически нагон, макар всъщност да е опасно за човешкото здраве. Жаждата им за кръв е равностойна на жаждата за справедливост у инспектора и това създава предпоставки за шеметна надпревара, която държи читателите на нокти до последната страница.
Метафората е приложима и за един от пороците на Хари Хуле – алкохолизма. Във всяка книга сякаш аз самата се боря с пристранеността си, а дори не обичам вкуса на акохола (честно!). Просто толкова близък чувствам героя, чак понякога се плаша. Нормално ли е да ми липсва, щом свърша книгата?
Дано искреният ми ентусиазъм е успял да провокира интереса ви и ако още не сте чели „Жажда“ или другите части от поредицата, да се замислите дали да не си подарите нещо различно за предстоящите празници. Смело ви гарантирам, че в романа ще откриете актуални теми, истински пълнокръвни герои, дълбок психологизъм – всичко това в комбинация със затаяващ духа съспенс и изненадващи обрати.
А аз търпеливо и с надежда ще чакам в близките години да утоля жаждата си за вълнуващо четиво със следваща доза Хари Хуле…
Ще сгрешите, ако пропуснете ревютата ни за „Снежния човек“, „Хлебарките“, „Спасителя“ от поредицата за Хари Хуле, както и за самостоятелния роман на Ю Несбьо „Ловци на глави“. И ако не вярвате, че признатият в цял свят майстор на криминалета пише и детски книги, хвърлете едно око на ревютата за „Пръц-прахът и лудите изобретения на доктор Проктор“, „Доктор Проктор и ваната на времето“, „Доктор Проктор и големият банков обир“ и „Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би“.
