“Много обичам да чета, но не ми остава никакво време.”
Колко от вас се познаха? Не мисля, че мога да преброя колко пъти съм чувала това изречение от познати и приятели, независимо от възраст, заетост или професия. Но нямам спомен някой някога да ми е казвал, че много обича да пие бира пред Народния театър, но не му остава никакво време… Така че – въпрос на приоритети и приятно прекарване.
И за да нямате повод за това оправдание по време на лятната отпуска, когато така и така лежите на плажа, предлагам ви 10 класически книги на любими автори, които можете да прочетете за един ден или дори по-малко.
“Баскервилското куче. Етюд в червено”, Артър Конан Дойл
200 страници
Промоция, за да е още по-лесно – две книги на обема на една! Изданието на „Труд“ включва две от кратките истории за великия Шерлок Холмс, което е добър повод да си припомним случаите на ексцентричния детектив, докато сe надяваме Бенедикт Къмбърбач да си поднови договора за нов сезон на сериала.
“Любовникът”, Маргьорит Дюрас
112 страници
Любовна история, но не от стандартните – „Любовникът“ е базирана на ранните години от живота на авторката в Сайгон и освен роман за аферата на младото бяло момиче с много по-възрастния от нея китаец, е също и книга за спомените, раздялата и дните от залеза на Френската колониална империя.
“Закуска в “Тифани”, Труман Капоти
120 страници
Знаковото произведение на Труман Капоти, което донася световна известност на писателя, на Одри Хепбърн в едноименния филм и дори, говори се, на самия бижутерски магазин „Тифани“. Шедьовър в само 120 страници, книгата ще отнеме на някои същото време като гледането на филма, но с добавения чар на прекрасния стил на писане на Капоти. Пък после може пак да изгледате филма.
“Десет малки негърчета”, Агата Кристи
224 страници
Която и книга на Агата Кристи да подхванете, няма да ви отнеме много време да я приключите – от една страна всички са сравнително кратки, а от друга – всички са изключително интересни. „Десет малки негърчета“ е спорно най-известната история на Кристи, а действието е толкова заплетено, че няма да искате да я оставите докато не стигнете до края.
“Хроника на една предизвестена смърт”, Габриел Гарсия Маркес
112 страници
Че Маркес е велик, спор няма. Че книгите му се четат лесно и бързо, е съвсем друга дискусия. И ако обемите на Маркес ви плашат, а и за да не ви се налага да мъкнете „Сто години самота“ на плажа и да се заплитате в гигантското семейство, в което всички носят едни и същи три имена, „Хроника на една предизвестена смърт“ е добра алтернатива.
“Фермата на животните”, Джордж Оруел
110 страници
Oруел и неговите завладяващи и малко плашещи антиутопии този път ни въвеждат в една Животинска комунистическа революция. „Фермата на животните“ е алегория на руския комунизъм, в който „всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“.
“За мишките и хората”, Джон Стайнбек
112 страници
Аз имам личен проблем със Стайнбек и го избягвам. Откакто се помня, това предизвиква литературно възмущение във всяка компания от четящи, а и нечетящи хора, в която попадам. „За мишките и хората“ е ако не друго, то поне кратка история, с която да прецените дали Стайнбек е за вас. Ако пък вече е в класацията на любимите ви автори, „Улица „Консервна“ и „Тортила Флет“ са други сравнително кратки алтернативи.
“Странният случай с д-р Джекил и мистър Хайд”, Робърт Луис Стивънсън
80 страници
Доктор Джекил и мистър Хайд са имена, станали нарицателни за характер, които крие тъмни страни зад светла фасада. История за дуалистичната природа на човека, за вечната вътрешна борба между доброто и злото и всичко това в наситено с напрежение повествование.
“Великият Гетсби”, Ф.Скот Фицджералд
184 страници
Ако все още не сте се запознали с Гетсби, не губете време. Очакват ви бляскави партита, красиви жени, чаровни мъже, ингриги, любов и трагедия в една история за Американската мечта в джазовия фриволен Ню Йорк през 20-те години на миналия век.
“Старецът и морето”, Ърнест Хемингуей
80 страници
Едно от най-известните заглавия на Хемингуей, „Старецът и морето“, му донася първо награда „Пулицър“, а по-късно допринася значително и за отличаването на писателя с Нобелова награда за литература. Историята на стария рибар Сантяго и борбата му да запази улова си е история за силата на човешкия дух, за късмета, за гордостта и надеждата.
