Коледните празници са едни от най-хубавите почивни дни в годината, в които освен повече време за семейството и близките ни остава и много повече време за четене на книги, подаряване на книги и въобще всевъзможни книжни удоволствия. Освен това Коледа осезаемо присъства в много от любимите ни книги. Именно затова и преди да ви посъветваме да се впуснете основно в офлайн удоволствия следващите дни, ви предлагаме да съберете вдъхновение за празниците от едни от най-хубавите цитатите за Коледа от книгите в две публикации, които споделяме с вас на Бъдни вечер (днес) и Коледа (утре).
Ерих Кестнер, „Хвърчащата класна стая„
— Един третокласен билет до Хермсдорф.
Чиновникът му подаде билета. Върна му и пари. Мартин грижливо прибра всичко в джоба си. А след това каза:
— Много благодаря, господине!
И погледна сияещ към човека от гишето.
— Защо се радваш толкова? — запита чиновникът.
— Защото иде Коледа — отвърна момчето.
Иван Вазов, „Коледен дар“
„Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз София. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините изфърляха черни сълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той наумяваше топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртяващо дихание на земята…“
Елин Пелин, „Дядо Мраз и внуците му“
„Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица — такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват.“
Александър Шпатов, „Коледен разказ“ („Календар с разкази„)
„И някъде тогава, изненадващо и за самия него, квиченето изведнъж се усилва, за да престане после завинаги, кръвта шурва навсякъде и изплисква не само обувките му, но и целия под наоколо. „Юнак! Браво! Честито!” – тупва го по гърба шефа на Кланицата, после му дават горелката за пърленето с чашка греяна ракия и всички се чукват за здраве пред смутения поглед на нашия човек. Следва пърленето, замезването с ушите на Джорджи и именно някъде тогава между ваденето на вътрешностите и червата, отделянето на краката и бутовете, разделянето на частите за пача, за кайма, за осоляване, за опушване, за наденици и за бахур, именно някъде тогава мистър Мартин изведнъж се сеща за родителите си в Нашвил, с които не се бе чувал повече от година, за разпилените му приятели от Колежа, за стотиците пропуснати срещи в името на работата и за това, че още не бе измислил абсолютно нищо за това, как ще отпразнува идващия празник…“
Ясен Атанасов, „Дар“
„Бъдни вечер е. Слушам я да свири „Тиха нощ, свята нощ“ на пианото, на което навремето дрънкаше „Гарбидж“ с малките си ръчички. Обичам я повече от всякога. Защо никой не се обажда на тази прекрасна жена, за да я поздрави за празника? Защо никой не се отбива с бутилка вино и цветя – жест, който преди години би ни разсмял със сладникавостта си? Защо трябваше да ставам свидетел на драмата, която сам бях причинил?“
Чарлз Дикенс, „Коледна песен„
„Облече се „в най-хубавите си дрехи“ и най-после излезе на улицата. До това време хората вече се лееха като поток, както ги беше видял с Духа на Настоящата Коледа; и като вървеше със скръстени на гърба ръце, Скрудж поглеждаше всеки човек с радостна усмивка. С една дума, изглеждаше така покоряващо приятен, че трима или четирима добродушни хорица рекоха: „Добро утро, сър. Весела ви Коледа!“ И по-късно Скрудж честичко повтаряше, че от всички весели звуци, които някога е чувал, тези са му звучали най-весело.“
Шарлот Бронте, „Джейн Еър“
„Към Коледа всички формалности бяха извършени. Наближаваха празниците. Разпуснах ученичките си и се погрижих за случая те да не останат без подаръци. Успехът ни прави щедри и да дадем нещо, когато сме получили много, значи да отворим крана на преливащите у нас чувства.“
Марио Пузо, „Кръстникът“
Мама Корлеоне винаги започваше с въпроса защо Кей не помисли да стане католичка, като пренебрегваше факта, че детето на Кей беше вече кръстено в протестантската вяра. Затова Кей реши, че е правилно да попита старата жена защо ходи на църква всяка сутрин и дали това е необходимо условие, за да бъдеш католик.
Решила сякаш, че това може да накара Кей да не промени вярата си, старата жена отговори:
— Не, не, някои католици ходят на църква само за Великден и Коледа. Ти ходи, когато почувствуваш, че ти се ходи.
Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“
„- Човек никога не може да има достатъчно чорапи – каза Дъмбълдор. – Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги.“
Паулу Куельо, „Боровото клонче от селцето Сен-Мартен“
„Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа…“
Очаквайте утре и втора част на коледните ни цитати от любими книги.
