Писателите са също и читатели. Често те не устояват на изкушението да преминат през вековете, да достигнат различни култури и жанрове, да споделят умело изразени истини.
Начин за осъществяване на подобна междутекстуалност е извеждането на кратък цитат от друг автор в началото на собствената творба; епиграфът, който трябва да представи основната й идея, който създава препратки, и често става ясен едва накрая на произведението, в чието начало стои.
Немалка част от епиграфите в литературата са посветени на любовта. Постарахме се да изберем най-красивите за нашите Дни на любовта и еротиката.
Насладете се на шестнайсет епиграфа за любовта, които ще ви покажат защо първата страница не бива да се пропуска никога:
“Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд
Тогава носи златна шапка, ако това я вълнува.
Ако можеш да скачаш, скачай заради нея високо,
докато я чуеш да вика: “Любовнико със златна
шапка и скок висок, аз трябва да те имам!“
Томас Парк д’Инвилиърс
“Нежна е нощта” от Франсис Скот Фицджералд
… най-после с теб! Тъй нежна е нощта,
на своя трон Луна щастлива свети
***
но долу не поглежда тя —
небесен дъх, в треви и мъх оплетен,
едва неясен зрак насам довее.
“Ода на Славея”, Джон Кийтс
“Любов по време на холера” от Габриел Гарсия Маркес
Към напредък вървят тези земи:
те имат вече свойта коронована богиня.
Леандро Диас
“Брачната фабула” от Джефри Юдженидис
Хората не биха се влюбили, ако не чуваха другите да говорят за любовта.
Франсоа дьо Ларошфуко
“Без гордост и предразсъдъци” от Александра Потър
И на вас ще кажа онова, което съм казвала неведнъж досега; не бързайте, и вие ще намерите идеалния мъж.
Джейн Остин
“Къде беше?” от Гейл Форман
Възможно е в страдален час,
сломена и ридаеща за избавление
или от нужда непосилна угнетена,
любовта ти да сменя за мъничко покой
или със спомена от тази нощ да купя хляб.
Възможно е. Но надали.
“Любовта не е всичко: не е хляб, ни вода”, Една Сейнт Винсънт Милей
“Цветя за Зоуи” от Антония Кер
Животът е молитва, която единствено любовта на една жена може да удовлетвори.
“Отвъд тази граница билетът ти е невалиден”, Ромен Гари
“Обладание” от Оливия Уедсли
Но мнозина между нас са стигнали през детството и младостта до зрялата възраст и все още не разбират… Те оставят зад себе си тъничка следа от мъка, с която бележат своя жизнен път: дори да срещнат любовта в самото утро на Възкресението, и то след като я търсят, те ще помислят, че са срещнали градинаря.
Мери Чъмли
“Обител на могъщите” от Макс Гало
Знаеш ли, цял подвиг е да заобичаш. Нужни са сили, великодушие, заслепение… Има момент, в самото начало, когато трябва да прескочиш същинска пропаст: размислиш ли – ще се откажеш.
“Погнуса”, Жан-Пол Сартр
“Любовта трае три години” от Фредерик Бегбеде
Ами какво! Ами да! Не трябва да усложняваме нещата! Трябва да ги назоваваме с истинските им имена. Човек обича, а после вече не обича.
Франсоаз Саган
“Емануела” от Еманюел Арсан
… След твойте възторзи
навярно кръг от странни жени се извървят…
“Следобедът на един фавън”, Маларме
“Горчива луна” от Паскал Брюкнер
Пази се да не се изгубиш в личността на някой друг – мъж или жена.
Франсис Скот Фицджералд
“Черната Далия” от Джеймс Елрой
Сега ще те скрия, пияницо мой, мой водачо,
мой първи изгубен закрилнико –
да мога по-късно да те обичам или да те погледам.
Ан Секстън
“Цветният воал” от Съмърсет Моъм
Не вдигай целия воал, Живот
от живите наречен.
Шели
“Пътят на промените” от Ричард Йейтс
Уви! Когато кротка,
но и бурна е страстта!
Джон Кийтс
“Разкази под екстази” от Фредерик Бегбеде
Краят на една лятна нощ: младата жена е отпратила цялата прислуга… Скоро ще се съмне. Остава само една едра неподвижна звезда, увиснала точно над Айфеловата кула; нощта започва да избелява по ръбовете.
Ален Фурние
