Копнеете ли за зимата, за да се отпуснете в сгряващите прегръдки на червеното вино? Или пък предпочитате да разпускате с охладено бяло? Може би сте от онези, които се чувстват най-уютно в златната среда и винаги избират розето? Сигурно цените лукса и отказвате да пиете шампанско само на Нова година?
За нас няма никакво значение – обичаме виното във всичките му разновидности и знаем точно кои книги подчертават най-добре вкуса му. Разгледайте нашите препоръки, за да отбележите пълноценно Свети Валентин и Трифон Зарезан.
Червено вино
Богато, опияняващо и изкусително, червеното вино освобождава душата и белязва най-незабравимите нощи.
Изображение: Innovateli
С какво да го съчетаете:
„Афиши в огледалото“ (изд. „Софтпрес“) от Радостина А. Ангелова – две думи описват най-добре романа на Радост Ангелова: любов и вдъхновение. Също като червеното вино, и тази история се разлива по тялото и го сгрява с щедрата си топлина. Изпълва вените с уют, замайва приятно съзнанието и отваря сърцето и устните с изкушението да споделяш и да се наслаждаваш на моментите, в които навън вали сняг, а ти си подслонен вътре в себе си… или с човека, когото обичаш.
„Лабиринтът на духовете“ (изд. „Изток-Запад“) от Карлос Руис Сафон – виното се появява доста често тук, и то в различни роли – верен другар по време на вкусни обеди и празнични вечери, глътки кратко удоволствие в забързания делник или жадуван лек срещу сивата действителност и житейските несгоди. Четвъртият роман от тетралогията за Гробището на забравените книги приканва читателя да се изгуби сред потайностите на Барселона и да се отправи на една вълнуващо приключение, към което според нас вървят добре и няколко чаши червено вино – плътно като мрака, който ни очаква по барселонските улици, горчиво като живота на героите в романа и опияняващо като думите на писателя-магьосник Сафон.
„Името ми е червен“ (изд. „Еднорог“) от Орхан Памук – и то не само заради думата „червен“ в заглавието. А защото тази книга е тежка, опияняваща и замъгляваща съзнанието. Кара те да губиш представа за случващото се в реалния свят и накрая изцяло да потъваш в нея отново и отново, като книгохолик. Тя е обсебваща и оставя у читателя привкус на любов, страдание, жертва, страст и стремеж към вечност чрез изкуството… Защото понякога само то има смисъл.
„Жената с червеното тефтерче“ (изд. „Факел експрес“) от Антоан Лорен – изтънчена история за любовта, в която героите често размишляват над чаша червено вино. Понякога единственото, от което имаме нужда, е божествена напитка с плътен и богат вкус, за да отсеем дребнотемията от деня и да се потопим във вътрешния си свят.
„Кутия шоколад“ (изд. „Софтпрес“) от Фиона Макинтош – всички знаем, че наситеният, плътен, тежък вкус на добрия шоколад си подхожда чудесно със силно червено вино, а романът на Макинтош неизбежно предизвиква желание за хубав шоколад. Интригуващата любовна история бавно натрупва напрежение, преди да разкрие изненадите си глътка по глътка и страница след страница.
„Бащите не си отиват“ (изд. „ICU“) – сборник, за който пишем и говорим непрекъснато, защото вярвам, че повече хора трябва да го прочетат. Събраните лични истории и откровения неизбежно предизвикват сълзи, които може би ще се преглъщат по-лесно с чаша червено вино. И докато отпиваме от затрогващите разкази, може да вдигнем една безмълвна наздравица за всички, които обичаме и които никога няма да си отидат.
„Дракула“ (изд. „Deja Book“) от Брам Стокър – мрачната и готическа класика, която поставя началото на целия последвал бум около вампирите, ще ви върне рязко долу на земята сред човешките страхове и тихия ужас. Ще ви изтръгне от унеса и ще ви разкъса на парченца. Понякога съчетаваме най-добре хорър и трилър творбите с червено вино, защото то подсилва всеки елемент на мистерията неимоверно много. А когато имате и хорър класика, напитката на боговете е задължително допълнение.
Бяло вино
Сладко, леко и кехлибарено, бялото вино съхранява духа на топлите месеци и обагря сетивата с ароматите на лятото.
Изображение: Love to Know
С какво да го съчетаете:
„Един последен поглед“ (изд. „Enthusiast“) от Джеймс Олдридж – всички знаем, че чашата вино върви чудесно с почти всяко четиво, но историята за приятелството на Фицджералд и Хемингуей и перипетиите, през които минават, могат да бъдат допълнени, съвсем очаквано, с чаша бяло вино. По-леката напитка ще ви помогне да понесете тежестта, обременили главните герои, които са изпълнени с всякакви съмнение относно бъдещето на отношенията си.
„Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин – защото е класика. Може би за някои е клише, че всяко момиче (а защо не и момче) заслужава да прочете тази книга поне веднъж в живота си, но за нас е като неписано правило, като проява на добро възпитание, точно като поднасянето на бяло вино на изискано парти. Няма как да минем без бялото вино – то е закон. „Гордост и предразсъдъци“ също е закон… и трябва да се спазва.
„Бургундските дневници“ (изд. „Ера“) от Ан Ма – защото в основата на целия сюжет е изчезнал сорт безценно бяло вино. Една история, в която напитката на боговете вдъхва живот на всяка страница и помага на героите да открият себе си.
„Големите малки лъжи“ (изд. „Хермес“) от Лиан Мориарти – запотена чаша със студено бяло вино подхожда идеално на заплетената история за лъжи, убийства и семейни тайни. Мориарти разказва увлекателно, като стара приятелка, с която наваксваме клюки за общи познати, само че този път клюките са малко по-драматични и крият неочаквани обрати.
„Маслиновата ферма“ (изд. „Хермес“) от Каръл Дринкуотър – един лек роман с полъх на лято и аромат на маслини и море. Макар че на историята й липсва забързано, увличащо действие и гореща любовна история – все елементи, които сме свикнали да срещаме в подобни заглавия, полуавтобиографичната книга на Каръл Дринкуотър е приятно четиво, което се съчетава чудесно с добре охладено бяло вино.
Розе
Деликатно, чувствено и закачливо, розето утолява скритите копнежи и размечтава романтичните души.
Изображение: Paste Magazine
С какво да го съчетаете:
„Останалата част от техния живот“ (изд. „Ера“) от Жан-Пол Дидиелоран – романите на Дидиелоран са малко наивни, малко цинични и изпълнени със страхотно отношение. Измамно лека проза, която крие голямо майсторство и дълбочина. Също като хубавото розе.
„Как да нарисуваш птица“ (изд. „Colibri“) от Жак Превер – незнайно защо една от първите ни асоциации с розето е поезия, а първата ни асоциация с поезията е Жак Превер. Дори да не ви звучи логично, ще пробваме да ви го обясним нелогично с цитат в превод на големия Веселин Ханчев:
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
„Писмо до сестра ми“ (изд. „Софтпрес“) от Мария Пеева и Люси Рикспуун – дори и само заради репликата на една от героините, че „всеки се нуждае понякога от чаша розова терапия“. Но и заради милите и топли отношения, меката и деликатна женственост на тази книга.
„Странната тъга на Ава Лавендър“ (изд. „Прозорец“) от Лесли Уолтън – розето е изключително женствена напитка, която с лекота развързва езика и го приканва да разкаже някоя богата, чувствена история. Героините на този роман са също толкова омайващи и интригуващи, от най-възрастните до най-младите (и крилати) сред тях. А и нищо не подчертава по-добре вълшебната атмосфера на магическия реализъм от искрящото розе.
Шампанско
Пенливо, изискано и тържествено, шампанското гъделичка сетивата и изпълва с емоция най-специалните поводи.
Изображение: Delicious
С какво да го съчетаете:
Всички творби на Амели Нотомб, разбира се – прозата й е фина, изискана и елегантна. Книгите на белгийката са като най-доброто френско шампанско – създават усещане за декадентски разкош и елегантна пищност на езика. А и все пак Нотомб написа цяла книга, посветена на шампанското.
„Монахинята“ (изд. „Фама“) от Дени Дидро – все пак шампанското е създадено от монаси, а и самият Дидро е роден в областта Шампан, където опияняващата напитка е опитана за първи път. „Монахинята“ съвсем не е романтичен и празничен, каквато би била първата асоциация с шампанското, но е изключително смел за времето си роман. Дидро го пише през 60-те години на XVIII век, но той е публикуван едва след смъртта му – през 1796 г. Още тогава авторът си позволява да критикува религиозните крайности. Той смело заявява: „Фанатизмът е на една стъпка от варварството. Скептицизмът е първата стъпка към истината“. За съжаление, точно 222 години по-късно думите му звучат все така необходими.
„Дяволът носи Прада“ (изд. „Intense“) от Лорън Уайзбъргър – признаваме, че това не е сред любимите книги, нито сред любимите филми на част от екипа ни (въпреки върховната Мерил Стрийп, която обожаваме), но определено се числи към романите, които вървят с хубаво шампанско. Към края винаги ни обсебва желание да отпразнуваме и малките, и големите победи на главната героиня, а всичко по-различно от изисканата напитка ни се струва неподходящо за целта.
„Сватбена агенция“ (изд. „Хермес“) от Нора Робъртс – ако сватбите и бълбукащото шампанско са сред големите ви страсти (така де, обикновено вървят ръка за ръка), непременно ги комбинирайте, като си набавите тетралогията на една от грандамите на любовния жанр – неповторимата Нора Робъртс. Четирите романа „Видените в бяло“, „Легло от рози“, „Наслади се на мига“ и „Щастливи завинаги“ разказват за група приятелки от детинство, които основават сватбена агенция и покрай укротяването на луди булки и наплашени младоженци откриват мъжете на живота си. Поредицата е осъществена момичешка фантазия и ще засити романтичния ви глад за месеци наред. Междувременно сватбеният квартет ще ви научи на всичко, което някога сте искали да знаете за сватбите – от роклите до тортите.
Можете да поръчате тeзи книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
