fb
Ревюта

„Absolvo te“ и синдромът на втория роман

3 мин.

Феноменът, при който втората книга на особено популярен автор не е на нивото на първата и оставя читателите разочаровани, е толкова разпространен, че си има собствено име – синдром на втория роман (знам, не е много оригинално). Причините за появата на този синдром са комплексни, но лесно могат да се обяснят с напрежението, породено от високите очаквания на читателите, издателя, литературната критика или агента. Особено ако вторият роман идва след изключително успешен дебют. Понякога се дължи на писателски блокаж, а понякога е просто в резултат на бързане. 

Не знам какво точно се е объркало с „Absolvo te“ (изд. „Musagena“) от Георги Бърдаров и не желая да спекулирам. Но не мога да скрия факта, че романът е разочароващ в сравнение с „Аз още броя дните“ и това дълбоко натъжава читателя в мен. 

„Absolvo te“ е книга, която използва няколко паралелни сюжета, развиващи се в различни исторически периоди, за да покаже омагьосания кръг на религиозните конфликти в Близкия изток, убийствения ужас на нацизма и някои от най-мрачните кътчета на човешките души. Не мислех да разказвам за личността на автора, защото обикновено предпочитам да се фокусирам върху самия роман, но четенето му съвпадна с участието на Бърдаров в поредицата от срещи #ВкъщиСъмИЧета, организирани от „Аз чета“ и РБ “Христо Ботев” – град Враца. Тогава той представи книгата си и сподели за вдъхновенията, проучванията и творческия си процес. Лично аз слушах запленена, но следях внимателно и коментарите под живото излъчване във Facebook. Много от тях бяха от бивши и настоящи студенти на Бърдаров, който преподава „Етно-религиозни конфликти“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Докато четях позитивните и възторжени отзиви, осъзнах къде е проблемът с „Absolvo те“

Към този роман Бърдаров е подходил много повече като преподавател, отколкото като писател. Несъмнено владее думите и умее да пише. Но по страниците на „Absolvo те“ се усеща нетърпението на автора да разкаже още малко, да обясни поведението на героите си, вместо да позволи на читателите сами да направят изводите си въз основа на действията им. Докато преподавателят разказва, писателят трябва да показва. Уж личните истории на учителя Набил Назар, нациста Ханс Щайнер и евреина Макс Шевченко обаче оставят усещане за далечна емпатия и хладно отчуждение, които ни носят научно-популярните статии и историческите факти. Стилът на Бърдаров в тази книга е припрян и прекалено съсредоточен върху желанието да предизвика емоционална реакция у читателя.

За съжаление, работата на редактора Христо Карастоянов (редактирал и „Аз още броя дните“) също не е на необходимото ниво – в романа са допуснати фактологични грешки, които може и да не развалят изживяването на обикновения читател, но накърняват реномето на Георги Бърдаров като писател и на „Musagena“ като издателство. 

Всеки читател обича онзи сладко-горчив момент, когато хем искаш да стигнеш до финала, хем отлагаш и забавяш четенето, за да продължи по-дълго. В това е магията на историите, които успяват да откраднат сърцето ти. „Absolvo те“ не съумя да събуди това усещане у мен, но за първи път се сблъсках с друго – облекчение, че книгата е свършила

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

[ + ]