Екипът на „Аз чета“ се стреми да ви представя най-вълнуващите книжни проекти от страната и чужбина. Днес ви представяме интервю с двама млади български автори, които готвят нещо впечатляващо. Серийният интернет предприемач, лектор и писател Александър Ненов и кинокритикът и съосновател на издателство „Deja Book“ Благой Иванов ще представят първите си сборници с разкази – респективно „Да мечтаеш отвъд“ и „Трансформации“, написани индивидуално, но с обща нишка помежду си. Премиерата на книгите ще се състои на 20 април от 19:00 ч. в клуб „Терминал 1“ в София. Научете любопитни подробности около съвместната инициатива на Благой и Александър:
Кога и как ви хрумна идеята да работите заедно по подобен проект?
Благой: Още миналата есен си бях поставил срок до началото на пролетта да съм готов с „Трансформации“ (изд. „Orange Books“), като ми се искаше да направя по-организирано и масово представяне на книгата. Алекс ми беше споменал, че има достатъчно написани разкази, за да ги събере в самостоятелен сборник, но планираше да го реализира чак към края на тази година. Стори ми се обаче уместно да спретнем двойна премиера, тъй като в идеята имаше нещо концептуално симпатично – да се обединят хорърa и фантастиката на българска сцена, което само по себе си е новост, тъй като българската жанрова литература рядко получава нужното внимание у нас.
Александър: Не помня как ни хрумна идеята, но в момента, в който взехме решение, беше точно след премиерата на „Летящата планета“ в Пловдив, където по случайност се засякохме и Благо прие функциите на водещ на събитието в движение. За мен предизвикателство беше не просто да се съберем на едно общо събитие, а и да разработим нещо, свързващо двата сборника разкази – както и се случи с една от историите.
Интересно е, че работите в екип, а зад гърба ви стоят две издателства. Има ли символика в това?
Благой: По-скоро има практическо приложение – надяваме се така да стигнем до повече потенциални читатели, събирайки на едно място различната аудитория на двете издателства.
Александър: Именно. Избрахме най-правилните издателства за конкретния проект и имахме щастието да получим положителен отговор от тях, тъй като всеки сборник вървеше в пакет с идеята за общо представяне и цялостна синергия между проектите. Предизвикателство е да се обединят толкова много заинтересовани лица, които да работят като добре смазана машина, и беше забавно да го постигнем.
Благой, ти вече имаш издадена книга – сборника с киностатии „Добрите, лошите и грозните“. Александър, ти пък си написал три книги, ориентирани към бизнеса и интернет („На един клик разстояние“, „Как да печелим от иинтернет“ и „Интернет безопасност“), както и един роман („Летящата планета“). Защо и двамата решихте да пропишете разкази? Обикновено авторите дебютират с късата форма.
Благой: Аз реално дебютирах с разкази – написах и публикувах първите си кратки истории през 90-те години на миналия век… което не само звучи отдавна, ами и наистина си беше преди бая време: над 20 години минаха от първата ми публикация. После обаче се фокусирах върху нехудожествени текстове и дълго време оставях прозата на заден план. В последно време обаче нещата се върнаха към първоначалния си творчески замисъл и резултатът е „Трансформации“, в който са включени редица вече видели бял свят разкази, както и такива, които досега не са били пускани никъде.
Александър: В „Да мечтаеш отвъд“ (изд. „Изток-Запад“) съм събрал разкази, писани с години, но заради дължината един разказ не може да бъде публикуван самостоятелно, затова всички те отлежаваха, докато се събере критична маса, която наложи да бъдат реализирани като сборник.
По-лесно ли беше за вас да пишете художествена литература, отколкото нехудожествени заглавия?
Благой: Като че ли художествената ми е по-трудна, но нещата опират също до навик, дисциплина и концентрация. Докато бачках по „Трансформации“, си дадох сметка колко трудно е да се върнеш във форма, когато дълго време си се занимавал със странични неща.
Александър: Всичко е лесно, когато знаеш как, когато не знаеш, че е невъзможно. За мен първите разкази бяха експеримент след бизнес книгите, който обаче се оказа успешен. Последваха „Летящата планета“ и още един роман в процес на довършване. Писането на фикшън и нонфикшън са коренно различни процеси и всеки ми дава различна наслада заради различните предизвикателства.
Александър Ненов и Благой Иванов
Кое е общото между книгите ви? Възможно ли е научна фантастика и хорър произведения изобщо да си приличат по нещо?
Благой: Общото е, че и двете книги са колкото жанрови, толкова и социални – нито Алекс, нито аз имаме амбицията да анализираме изоснови човешките екзистенциални дълбини, но и не се задоволяваме само с ужаса и фантазията. Иска ни се да покажем на читателите си предимно сюжети, в които героите се държат като хора, независимо колко шокиращо или чудновато е обкръжението им. Има и още един обединяващ фактор – разказите „Роди се злодей“ и „Еклисиаст“, но за тях ще дам думата на Алекс.
Александър: Това са заглавията на два разказа, които могат да бъдат гледани отделно или като две части на един и същи. Трикът е в това, че единият е писан от Благо и фигурира в „Трансформации“, докато втората част е писана от мен и е публикувана в „Да мечтаеш отвъд“. Оказа се интересно да напишеш продължение на вече съществуващ и завършен разказ, а още по-забавно бе да вляза в главата на Благо и да преживея герои и характери, създадени от него. Беше интересен и ефектът при него, четейки какво се случва с героите му, пуснати на свобода в моето съзнание.
Лични преживявания или стимули от средата (книги, филми, музика) ви вдъхновиха за книгите ви?
Благой: Разказът „Преобразяване“ например е силно повлиян от два филма: „Восъчни фигури“ на Антъни Хикокс, в който има кратък, но забавен върколашки сегмент, и „Американски върколак в Лондон“ на Джон Ландис. „Амулетът“ започва като разказ на Стивън Кинг, мутира в нещо, подобно на творенията на Х. Ф. Лъвкрафт, а към края директно заимства от Клайв Баркър. „Апокалиптично“ пък е бегло повлиян от един албум на Мерилин Менсън. Така че… да, книгите, филмите и музиката са двигател на вдъхновенията ми, но в „Трансформации“ има и истории, които са директен резултат от лични преживявания.
Александър: Само два разказа са стимулирани от истински събития и преживявания. Останалите просто се случват в главата ми без никакви стимули. Често лягам да спя и в ума ми се излива цялата нужна информация – сцени, реплики – и аз трябва да стана, за да ги оформя. Често сънят е по-силен. Така бяха загубени уникални творби… но добрата новина е, че предстоят още :)
Има ли личност, която мечтаете да ви поиска автограф? Защо?
Благой: Искам Иван Вазов да ми поиска автограф… за да му откажа.
Александър: Бих искал да присъствам на тази сцена. Аз бих искал някой ден мой герой да ми поиска автограф. Защо не червенокосата Андромеда от „Летящата планета“. Сигурен съм, че нито Благо, нито аз бихме й отказали.
За каква аудитория според вас са най-подходящи сборниците ви с разкази?
Благой: Надявам се, че хората, които прочетат „Трансформации“, ще открият вътре както елементите, харесвани от любителите на жанровата проза, така и елементите, които изграждат всяка добра история, без значение дали е хорър, фентъзи, научна фантастика или нещо съвсем различно.
Александър: Всеки любител на хубавите кратки истории с неочакван край. Моите разкази не са тясно насочени към космоса, към някакви високи технологии. Повечето от тях просто имат за цел да размърдат невроните в главния мозък на читателя, да го изкарат от зоната му на комфорт и точно когато те си мислят, че знаят какво ще е случи, аз да им отнемам тази увереност. Освен това разказите ми имат за цел да задоволят нуждите на хората, които нямат време да четат.
Кое според вас е най-подходящото място за четене на разказите ви?
Благой: Викторианско гробище.
Александър: Много хора пропускат романите, защото отнемат време за да бъдат завършени. Моите разкази от една-две страници могат да се завършат в обедната почивка, в кафе паузата, в градския транспорт или дори в някой бар.
А какво четете самите вие в момента?
Благой: Напоследък – „Рецепта за кошмари“ на Иван Атанасов и „Dragonlast“ на Даниел „Сатанасов“ Атанасов… което е нетипично за мен, тъй като рядко чета българска литература.
Александър: „Дългата земя“ на Тери Пратчет и Стивън Бакстър. Особено последния, защото първият е прекалено фентъзи, докато вторият налива в мен истинската страст към научното в научната фантастика.
Имате ли любим автор на разкази? Съзнателно ли сте се учили от него/нея?
Благой: Споменах вече Кинг, Лъвкрафт и Баркър, които пишат великолепна къса проза, но харесвам и автори извън ужаса, които са майстори на разказа, например Труман Капоти и Роалд Дал.
Александър: Ще копирам Роалд Дал и Лъфкрафт, с които бях закърмен. Освен тях Артър Кларк и Айзък Азимов имат невероятни попадения и с истинска страст попивам всичко, което са написали някога.
Книгите ви имат ли общо послание към читателите, или всеки разказ носи различен смисъл?
Благой: „Трансформации“ съдържа 20 разказа и всеки от тях има свой собствен метафоричен или символен профил, но цялостно проектът, особено в комбинация с Алекс, има за цел да се опита да обедини нашенските жанрови писатели и да насочи библиофилите към подобен тип книги, терминирайки предразсъдъците и предубежденията, които масово, а често – дори заслужено, се ширят из страната ни. Време е да започнем да правим по-смислени и по-комуникативни неща, с повече покритие и с по-малко претенции и цупене.
Александър: Общото послания в съвместния ни проект е именно в това, че партнирането между авторите може да даде много по-добър резултат както за нас, така и за читателите. Ако негативистите имат проблем за всяко решение, ние сме избрали да даваме решения за всеки проблем. Посланието на моя сборник като отделен продукт може би е… „всичко, което знаете, е грешно“.
Планирате ли обиколка из страната, за да представите книгите си?
Благой: На 27 април ще представим двете книги в клуб „Фарго“ в Пловдив, а през май ще посетим още няколко града.
Александър: Вече има изявено желание от „Пътуващите книги на Стара Загора“, както и от няколко заведения и книжарници в Бургас, Варна и Русе. И двамата сме фенове на нашите фенове и вероятно ще използваме всяка възможност за среща с тях.
