На първата страница имаше информация за разследване на убийство, представляваше превод от испански на шведски. Името на Хектор се срещаше на всеки втори ред.
След появата на Стиг Ларшон и неговата трилогия „Милениум“ скандинавската криминална литература не е това, което беше. Именно с Ларшон сравняват Александер Сьодерберг, автора на романа „Андалуският приятел“ (изд. „Colibri“). Причините са две – народността на двамата писатели и фактът, че „Андалуският приятел“ е първата от замислените три книги. Но дали наистина Сьодерберг е тръгнал по успешните стъпки на покойния вече Ларшон и дали ще успее да надмине неговия успех със своята трилогия?
Тук главната героиня е Софи Бринкман. Тя е привлекателна медицинска сестра, вдовица и майка на хитроумен, буден тийнейджър. В живота й се появява неин пациент от Испания, който я привлича неустоимо. Хектор Гусман изглежда стабилен, уравновесен и добър, но това е само едната страна на монетата. В действителност Гусман е син на мафиотски бос, който, заедно с едни много лоши и неотстъпчиви руснаци, е замесен в кървава нарковойна. Софи се оказва в центъра на тяхната гангстерска битка, в резултат на което е застрашен не само нейният живот, но и този на сина й. Софи е изправена пред редица предизвикателства, които я променят неузнаваемо.
Тук идва моментът, в който се намесва полицията в образа на една много амбициозна шефка на име Гунила. От Софи се иска тайно да им докладва всичко, свързано с Гусман. Гунила предвидливо се е обградила с помощници, които по една или друга причина са били низвергнати от полицейските редици (единият от тях е бивш наркоман). Тя умело успява да ги привлече в екипа си и да ги убеди, че са полезни и важни за разследването, а не просто неудачници с лабилно поведение. За да бъде още една идея по-интересно, Сьодерберг вплита в сюжета и бивше гадже на Софи, което се занимава с оръжия и ще изиграе ключова роля за историята.
Останалите второстепенни герои в „Андалуският приятел“ също не са за подценяване. Авторът определено се е постарал да ги изгради добре, залагайки във всеки от тях определен смисъл за сюжета. Действието се развива шеметно, интересно и напълно адекватно за книга, определена като трилър.
Единственото, което ми направи неприятно впечатление, беше лошата редакция – първата половина на романа е пълна с куп дребни грешки, а името на един от главните герои бе многократно объркано. За щастие, във втората половина на творбата явно редакторът се е събудил и пропуските вече са сведени до минимум, което прави четенето далеч по-приятно.
За да обобщя, ще кажа, че „Андалуският приятел“ е идеално написан криминален роман, който ще прочетете бързо. Смея да твърдя, че не трябва да има абсолютно никаква база за сравнение с Ларшон и дълбочината на неговите герои и сюжет. Тук идеята е далеч по-банална и сякаш предвидливо написана в онзи стил, който лесно ще се екранизира. Така и става – правата за филмовата адаптация са продадени веднага след излизането на дебютния роман на Сьодерберг. Остава да видим кое ще се появи първо, филмът или втора част от трилогията.