Тази година разделихме традиционият списък с препоръки на екипа на няколко отделни материала. Един от най-важните е именно този, който четете в момента. За нас българската литература е специална кауза и възходящият читателски интерес, на който тя се радва през последните няколко години, е един от поводите да се изпълваме с книжно щастие и гордост.
Ако не вярвате в българската литература, позоволете ни да ви убедим! Ако съмненията ви вече се пропукват, предизвикайте себе си и си тръгнете от Панаира на книгата с поне една книга от български автор. Ако сте запален почитател, вижте дали не сте пропуснали нещо интересно. Приятно четене!
Цветомира
“Пъуване по посока на сянката” на Яна Букова завинаги промени схващанията ми за силата на българското женско перо. Букова е създала съвършен роман (стоящ извън категорията на книгите, които познаваме, както казва Милена Ташева), който прави онова, което до скоро смятах за невъзможно – поставя българското в света и света в българското.
История, фолклор, съкровеното и личното са споени в история, която ни разказва за човешкото
Преслава
Трудно ми е да посоча само една от стихосбирките на Мария Донева. Истината е, че която и да изберете, няма да сбъркате. От стиховете й блика светлина, топлота, радост, тъга, носталгия и нещо топло, уютно и близко. Сред страниците й мога да намеря поезия за всяко мое настроение. Сякаш някой е отворил дверите на най-личните ми мисли и ги е излял в поезия. Затова спрете се на щанда на Жанет 45 и си вземете някоя от стихсбирките на Мария Донева.
“Питанки” от Петя Кокудева, („Жанет 45“) 
Явно имам слабост към българските поетеси, но отново – и трите стихосбирки на Петя Кокудева са чудесен избор. В прекрасно сътворения свят на Петя бродят “Малки същества”, “Питанки” и малката “Лулу”. Уж обикновени неща, а от тях блика магия и мъдрост, които те пренасят в едно по-хубаво място.
Цветомила
“Там, където не сме” на Георги Господинов („Жанет 45“)
Всеки от нас има моменти, в които си мечтае да бъде другаде. Всеки от нас някога е чувствал, че „там, където не сме” животът е (бил) по-хубав. Всеки от нас понякога е изчезвал в това мечтано другаде само за да осъзнае, че и там „друг ад е“. Такива и много други размисли провокира в мен най-новата стихосбирка на Георги Господинов. Самият той пише, че „Там, където не сме” е „книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде”, но всеки читател може да открие нещо различно в кратките истории, в игрите на думи, в недоизказаното. Подобно на останалите творби на Господинов, стиховете в „Там, където не сме” събуждаха в мен носталгия и всяка страница беше като пътуване във времето. Понякога затварях книгата тъжна и замислена, друг път – усмихната… но винаги ТУК. Може би от време на време трябва да попътуваш из онова теглещото те „другаде”, за да се заживееш по-истински там, където си.
„Кривата на щастието” на Иво Иванов („Вакон”)
„Кривата на щастието” е сборник със статии на спортния журналист Иво Иванов. Така ми представиха книгата преди две години и тъй като не съм почитателка на спорта, я започнах без очаквания. Почти всички личности в сборника ми бяха непознати, но накрая ги чувствах като приятели. Благодарение на Иво, аз бях преживяла тяхното страдание, бях съпричастна към техните битки, бях отпразнувала техния успех. Но всяка статия в сборника е уникална не само по съдържание, а и по структура. Понякога ми се струваше, че Иво е сключил някакъв писателски облог… Да напиша статия в едно изречение? Готов! Да напиша статия, започвайки от края? Готово! Е, ако наистина е било облог, всички читатели печелят от него, защото Иво Иванов създава не просто статии. Той така умело преплита истории и чувства, че накрая или плачеш, или се смееш с глас (а най-често и двете). Може би заглавието „Водовъртеж на щастието” е по-подходящо и без да се замислям, бих се потопила в него отново и отново!
Габриела
“Обратната страна” от Радостина Ангелова („Жанет 45“)
Ще ми се ще да вярвам, че вече няма нужда да уточнявам коя е Радост Ангелова. Почитателите й от екипа на “Аз чета” от години популяризираме творчеството й с цялата си читателска страст, защото просто обожаваме всеки един от трите й романа. Доскоро смятах, че дебютният й “Виенски апартамент” е моят абсолютен фаворит. С изместването на личностните ми полюси обаче намирам камерната интимност на “Обратната страна” за много лична и близка до интровертното ми сърце, така че избирам нея за тазгодишните си препоръки. Ако търсите топлина, уют и красива фантазия, това е вашият роман.
П.П. На панаира на книгата ще дебютира и четвъртата творба на Радост, озаглавена “Не сме тукашни”. Нищо чудно да се озове в препоръките ми догодина.
“Синестезия” от Диана Петрова („Изток-Запад“)
Опре ли до творчеството на Диана Петрова, ми хрумват две думи, с които да го опиша – провокативно и безстрашно. Всеки път, когато посегне към нейна книга, нещо успява да ме изненада, стресне, дори извади от кожата ми, само че по онзи хубавия начин. Тя също ще представи новия си роман “Лилит” в рамките на Софийския международен панаир на книгата. Докато настъпи срещата ми с него обаче, ви съветвам да не пропускате хладното, интелигентно и дълбоко психологическо пътешествие из човешкия ум, наречено “Синестезия”. Освен ако не се страхувате да бъдете анализирани от книга.
“Приказка за магьосници, физици и дракон” от Геновева Детелинова (MBG Books)
Ако трябва да избирам между смешна и тъжна книга, винаги бих посегнала към тъжната. Комедията в литературата не е най-любимата ми мръвка. В същото време, ако смешната книга е фентъзи приключението “Приказка за магьосници, физици и дракон”, ще се замисля наистина, ама наистина сериозно. Романът излезе преди няколко години, но повярвайте ми, все още ми е трудно да намеря друга толкова откачена и шарена в асбурдите си книга, която да ме разсмива така чистосъсрдечно и невъздържано.
Таня
“Трънски разкази” от Петър Делчев („Сиела“)
Разказите мигновено пренасят читателя високо в планината и го държат там в желязна хватка. Борбата за оцеляване насред един суров свят е разказана толкова убедително, че не трябва да се учудвате, ако чуете вой на вълци до прозореца си.
Емилия
“ЛАМЯ ЕООД” на Марин Трошанов („Фаетон“)
Мрачно-романтична приказка за силата на любовта, която кара един младеж да открие цял нов свят – този на свръхестественото и окултното. За да открие изчезналата си любима Мая, Станимир основава дружеството „Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления“ и започва да разследва всякакви необичайни прояви и случки. На фона на познати ни къчета от столицата, морския бряг и нощните влакове, които ги свързват, Марин Трошанов ни повежда на вълнуващо наситено с екшън, любов и мистерии приключение между това и други измерения. Освен на любопитния сюжет и крайно симпатичните герои, в книгата можем да се насладим и на великолепни илюстрации.
Бела
“Ами ако? България на три морета” от Христо Раянов („Софтпрес“)
Учудващо за мен самата българският автор, който ме изненада най-приятно тази година, не беше нито един от най-известните, нито един от най-награждаваните. С книгата си Христо Раянов обаче успя да ме накара да се смея до сълзи, да се успокоявам само за минути, преди отново да избухвам в неудържим пристъп. Изключително много се възхищавам на писатели с чувство за хумор, а това на Раянов не само ме впечатли, но и ме накара да му завидя малко.
Ива
“Ритуалът” от Радко Пенев, („Сиела“)
Магия, приключение и мистични тайни чакат всеки, осмелил се да разгърне страниците на “Ритуалът” на Радко Пенев. Много интересни легенди и скрити пещери водят до разбулването на мистерията, а Зелмоксис дебне в сенките.
“Хлапета” от Александър Чобанов („Хермес“)
Това е първата книга, която някога съм прочела на български автор и ми е харесала. Александър Чобанов успя да ме отърве от предрасъдъците за съвременната българска литература с тази книга. Това, към което “Хлапета” предразполага е потъване в магическия свят на българското черноморие. Тайнствен ръкопис, загадъчни момичета, летен лагер и едно незабравимо лято. Това предлага книгата на читателите.
“1994” от Николай Фенерски („ДИВА2007“)
Тънка книжка, която се чете за не повече от час, но буди емоции дълго след това. Ужаса на войната и казармата, КБ20 (картофобелачка №20) и мисълта за самоубийството. Свят, представляващ кошмарът, в който живеят тези, които някога се се били. Книга не е чисто войнишка, не и изповед, тя е по малко и от двете.
Петрана
Като редактор “Поезия и събития” основната част от българската литература, която следя и която чета, е… поезия. Препоръчвам ви първо две стихосбирки от последните години, оставящи следи във времето и белязали мои инициативи и желания:
“Фи” от Владислав Христов („Ерго“)
Книгата, която вмени вярата, че поезията е размяна на същности. Стиховете във втората книга на Влади са гладко движение между културите на Изтока и на Запада. Умела симбиоза на западна ерудиция и източна крехкост, на преходност и вечност, показани в тяхната едновременност. Жива поезия в минималистична форма – вещите и реалиите са прикритие на мъдрост, откриваща се само след настойчиво четене. Почерк, който поетът продължава да поддържа и в “Германии”. А съвсем скоро беше премиерата на последната му стихосбирка “Обратно броене”.
“Смяна на огледалата”от Аксиния Михайлова („Жанет 45“)
Поезия за и от зрялата жена. Мъдростта на зрялата жена, възприела се, осъзнала личността си. Поезия, в която няма крясъци, ирония и изблици. Само езикът на трансформираната болка от изоставяне, отсъстваща близост, разминаващи се междуполови светове. Мъж/мъже, които не намират себе си и “даряват” страданието си, изсипват го върху любовта на жената. А очите на мъжа са огледалото на жената. Темите на стихосбирката вълнуват в определен етап от живота: за остаряването, понасянето, миналото, цикличността. Логиките на четене на поезията на Аксиния са множество. Съприкосновението – единично.
“Малки ритуали за сбогуване” от Оля Стоянова („Блек Фламинго Пъблишинг“)
Познавайки поезията на Оля Стоянова, в тазгодишните препоръки на български автори избирам да ви спомена за нейния нов сборник с пиеси “Малки ритуали за сбогуване”. Сборникът съдържа шест пиеси, с главни герои невидимите хора. Онези, които знаеш, че съществуват, но забравяш да се питаш за живота им. Историите им не са драматични, ярки, героични. Всекидневни истории, търсения, сбъднати и по-скоро несбъднати мечти, провали и дълго търсени успехи. Оля Стоянова убедително оставя височинни работници-катерачи, охрана на хипермаркет и ядосан мъж, сестри в старчески дом, крадец-любовник и вдовец да говорят за нови проблеми на обществото ни, да назоват истината за себе си, да търсят изход, който не винаги се намира. Онзи “малък човек” на Чехов отново е сред нас или не си е тръгвал, или ние сме това? Препоръчвам ви да се потопите в “Малки ритуали за сбогуване” за размисъл върху времената вътре в нас.
Милена Ташева
„Отдел И“ oт Петър Тушков („Ерго“)
Романът на Петър Тушков е книга, която препоръчвам абсолютно категорично и с пълната увереност, че един толкова изпипан и обмислен роман не може да не допадне на искрените читатели. Интелигентен, остроумен, винаги една крачка пред четящия, този роман спокойно можеше да е публикуван от голямо западно издателство. Не би могъл да е написан от западен автор заради специфичното източноевропейско чувство за хумор и самоирония и още по-специфичния поглед към Студената война. Незаслужено пренебрегнат от тежката литературна критика, която просто не знае как да подходи към роман, който редува жанрове и литетурния течения, „Отдел И“ е едно от книжните събития за последните няколко години и категорично заема много високо място в личната ми класация за изключителни образци на съвременната българска проза.
„Кладенецът“ от Веселина Седларска („Сиела“)
В година, белязана от безпрецедентен интерес към българската литература и безкомпромисен възход на българските автори, романът на Веселина Седларска се появи като гръм от ясно небе и остави след себе си оглушителна тишина. Това е книга, която искаш да започнеш да препрочиташ още в секундата, в която затвориш последната страница. Роман-катарзис, който е написан не за да задоволи дефицитите на нечие его, а защото не е можел да остане ненаписан. Това е книгата, която разнасях в чантата си и държах под възглавницата си повече от месец. Веселина Седларска е непросто изключително начетен журналист и колумнист, тя е майстор на езика – романът й притежава изящната структура на кула от слонова кост, героите й са автентични и смислени, а всяка дума тежи на мястото си в хармонично дзен съвършенство.
„Не сме тукашни“ от Радостина Ангелова („Жанет 45“)
Новият роман на Радост Ангелова току-що излезе от печат, но така и не можах да избера друга книга, която искам да препоръчам повече от нея. „Не сме тукашни“ е различна от предишните романи на Радостина – по-философски, по-дълбокомислен, предизвикващ повече печал. Това не е книга за всеки и вероятно има дори заклети почитатели на „Виенски апартамент“, които няма да харесат „Не сме тукашни“. Но читателското ми сърце е завинаги пленено от историите на Радост Ангелова и излизането на този роман-притча за опрощението, цената на човечността и съдбата е личният ми книжен празник за 2016.
Канела от Елин Рахнев („ICU“)
Преди осем години, когато е излязло първото издание на тази култова стихосбирка, не съм се интересувала нито от поезия. Радвам се, че ICU решиха да преиздадат тази книга и да я възродят за нов живот – хубавите книги могат да бъдат култови и без да са апокрифни… А „Канела“ е преживяване, което си причиняваш отново и отново – тази книга води до пристрастяване. Също като наркотиците, любовта и рокенрола.
Не пропускайте да прегледате препоръките на екипа ни за нови заглавия, любими „златни“ издания и специалната селекция с фентъзи и фантастика. В секцията Панаирът ви очакват още много интересни и вълнуващи материали за най-големия книжен форум в България.
