fb
Панаирът

Аз чета препоръчва: Златните хитове

14 мин.

Тази година книжните препоръки, които събрахме помежду си преди коледния Панаир на книгата, достигнаха размерите на (не толкова малък) сборник с разкази. Решихме да ги разделим в няколко селекции. В тази статия ще прочетете препоръките ни за любими книги, така наречените “златни хитове” – книгите, които винаги препоръчваме и препрочитаме. Разбира се, подбрани от вашите любими автори на книжни ревюта :)

Цветомира

Бухтичка – Джули МърфиБухтичка на Джули Мърфи („Софтпрес“) е една много мъдра книга, която няма да се уморя да препоръчвам. Защото една забавна и обикновена тийн история, успява да ни разкаже за самите нас. За нашите предразсъдъци, за наложените рамки и за обществото, което винаги ще поклаща недоволно глава. Книга, която ни кара да мислим не за това какви трябва да бъдем, а за това какви искаме да бъдем.
Различието не е дефект! Да си сложим банския и най-ослепителната усмивка, защото доброто никога няма да излезе от мода.

Шери” на Колет („Колибри“) е елегантен във формата и посланието си роман. Френската писателка противопоставя младостта и зрелостта, но събира разума и емоциите, като поставя героите си пред изпитанията на времето. Дали двамата са сродни души, родени в грешните десетилетия? Дали любовта е по-силна от всичко?

Делтата на Венера – Анаис НинДелтата на Венера” („Сиела“) е една незабравима класика на Анаис Нин. Еротични разкази, писани като експеримент, като облог, на шега. Еротика, която преобръща и наслагва пластове значения в изкусителното тяло на текста. Където зад всяко действие, жест и дума се крие нещо друго, за което читателят е освободен да мисли без чувство на вина.
В света на Нин изневярата на себе си е единственият грях, женствеността е власт, а наслаждението – живот.

Преслава

Властелинът на пръстените от Дж. Р. Р. Толкин („Бард“) е от онези истории, които са оказали влияние върху почти всеки фентъзи автор и произведение. И макар времената и вкусовете да се менят, нищо не може да се сравни с прекрасно създадения свят на Толкин и неговата вечна история за борбата между доброто и злото, магия, приятелство и лоялност, величави битки и любов отвъд времето и пространството. Дори и само заради огромния труд, който е положил Толкин, за да създаде толкова мащабен проект и цял език, основани на проучванията му на различни митологии, фолклорни предания, заслужава да се прочете.

Разказите на Азимов за роботите („Бард“) откриха света на фантастиката за мен и винаги ще ги препоръчвам на всеки, който иска да се запознае с необятния свят на научната фантастика. В неговите истории има толкова много психология и теми за размисъл, че ще искате да се връщате пак и пак към тях.

Цветомила

Chovek na ime Uve - Frefrik Bakman“Човек на име Уве” от Фредерик Бакман („Сиела“) – Ако още не сте се запознали с Уве, трябва да ви предупредя, че той може тотално да промени светогледа ви. В края на книгата може да се окаже, че един вечно недоволен, заядлив старец е най-любимият ви литературен герой. Ще откриете, че дори най-киселите хора могат да стоплят сърцето ви – ако не с усмивка и добра дума, то с действията си.

„Човек на име Уве” е роман от шведския блогър и писател Фредерик Бакман.  Според резюмето на книгата главното действащо лице е Уве, но според мен основната роля е поверена на любовта. Любовта към наскоро починалата му съпруга Соня, която Уве толкова силно иска да последва, любовта към досадните съседи, които така и не са се научили да паркират на заден с ремарке, любовта към децата, които не се страхуват да задават въпроси и да изказват мнение и –  може би най-силната от всички – любовта към сааба. Ако Уве четеше това, сигурно щеше да каже, че е твърде сладникаво, но аз си знам, че тайничко (някъде дълбоко в себе си) щеше да се усмихне. Ако и вие искате да усмихнете някого (или себе си) за празниците, направете го с „Човек на име Уве”.

Трилогията “Милениум” от Стиг Ларшон („Колибри“) е за почитателите на криминалните загадки, напрегнатия трилър, интересните герои и добрата журналистика. Във всяка книга разследващият журналист Микаел Блумквист се оказва във вихъра на нова ситуация, толкова заплетена и напрегната, че само някой като хакерката Лисбет Саландер може да го измъкне.

Лисбет е кльощава, татуирана, асоциална и обявена от закона за неспособна да се грижи за себе си, но още в първата книга разбираме, че е по-силна и интелигентна, отколкото външният й вид подсказва. С развитието на историята разбираме повече за миналото й и именно благодарение на нейните разностранни умения и собствено разбиране за законност, Микаел успява да разкрие дълго пазени тайни, „лошите” биват разобличени, а справедливостта тържествува… И макар това да звучи като типичен холивудски екшън, стилът на Ларшон е много по-различен от познатите ни трилъри, героите му са многопластови, мрачните сцени са наистина мрачни, а мистерията е пълна с обрати, които ви карат да прочетете и трите книги на един дъх!

Габриела

Страх от летене - Ерика Джонг“Страх от летене” от Ерика Джонг  („Обсидиан“)- истината те прави свободен, но същото важи и за откровеността. В това отношение малко автори могат да се похвалят с точния мерник на иконата на феминизма Ерика Джонг и разголващия й роман “Страх от летене”, превърнал се в емблема на цяло поколение жени. Това е книга, която отстрелва всяка една тема табу на епохата си и от която буквално не можеш да откъснеш очи. Преиздаването й след дълго отсъствие от българския пазар за самата мен е личен читателски празник.

“Деликатност” от Давид Фоенкинос („Колибри“) – опре ли до художествена литература, тъжните, мрачни, дори депресиращи творби ме влекат доста повече от позитивните, слънчеви и ведри книги. “Деликатност” от благородното френско перо на Давид Фоенкинос обаче помирява двата типа сюжети и разказва история колкото тъжна, толкова и одухотворяваща. Изключителна забавен и остроумен по един незлоблив, изтънчен маниер, разтапящо романтичен и напълно обезоръжаващ роман. Когато го прочетете, ще се почувствате едва ли не пречистени от всичкия задръстващ душата негативизъм на ежедневието.

izvednazh-na-vratata-se-chuka-etgar-keret“Изведнъж на вратата се чука” от Етгар Керет („Жанет 45“) – израелският майстор разказвач Етгар Керет е един от любимите ми писатели, а “Изведнъж на вратата се чука” е четвъртият му сборник, излязъл на български. Също така е и този, който обичам най-много. Препоръчвам го винаги, когато имам възможност, включително и на читатели, които се чудят точно с коя книга на Керет да започнат. Защо ли? Макар всичките му сборници да са очарователно шантави, изпълнени с незабравими истории и озарени от багрите на неподражаемия му стил, “Изведнъж на вратата се чука” е дълбоко личен и изпълнен с толкова много човещина… Дочете ли ми се Керет, неизменно посягам към корицата със златната рибка.

Таня

„На изток от рая“ от Джон Стайнбек („Колибри“) най-често е описван като “мащабен”, “философски” и “многопластов”. Това не е случайно – той е всичко това, но и много повече. “На изток от рая” среща читателя с доброто и красивото, но и го запознава с абсолютното зло и с грозното в света. Битката между двете се чете на един дъх, но житейските разсъждения и философските идеи, пропити във всяка страница, остават в съзнанието дълго след последното изречение. Това е класика, която се преживява.

Гергана

“1984” на Джордж Оруел („Фама“) е ужасяваща и депресираща книга, която няма да ви заблуждава да си сложите розовите очила и да се усмихнете широко. Ще ви представи една страшна истина, която години наред се повтаря различно, но все така жестоко и потресаващо.  Доста рядко препрочитам книги, но това е една от класиките, които си припомням през някоя и друга година.

Освен този живот – Патрик Нес“Освен този живот” на Патрик Нес („Артлайн“) е първата негова книга, която прочетох и определено препоръчвам на всеки. Книга, която трябва да започнете без да знаете много за историята, за да може да ви въздейства напълно и да усетите истинския й чар. Роман, който ще ви държи в напрежение до последната страница, ще променя формата си и ще се разкрива парче по парче в ръцете ви.

“Играч първи. приготви се” на Ърнест Клайн („Intense“) ме омагьоса и впечатли по начин, по който единствено поредицата за Хари Потър е успявала. Не съм дете от 80-те, не съм гледала повечето филми, сериали, играла игрите или пък слушала музиката от това време, но въпреки това успях да се пренеса напълно в историята  и да почувствам носталгия по тези времена. Романът на Ърнест Клайн определено оправдава всички високите очаквания, оценки и ревюта.

Бела

“Името ми е червен” от Орхан Памук („Еднорог“). Не защото авторът е носител на Нобелова награда, а защото пише така, както се изгражда живот – бавно, с внимание към всеки детайл, с любов към всеки герой. Никога преди не съм чела такава книга като “Името ми е червен” – съставена от десетки истории, стотици щрихи, хиляди детайли, които могат да бъдат възприети единствено, ако читателят съумее да ги обхване в тяхната цялост. Всъщност не знам дали и след това съм чела друга такава книга, защото колкото и да обикнах автора, нито един от другите му романи не измести “Името ми е червен” от статута “любимата ми книга на Памук”.

Ива

“Четири пъти любов” от К. С. ЛуисЧетири пъти любов - К. С. Луис („Нов човек“) е много тънка и се чете на един дъх. Не разказва една конкретна история, а няколко, като те кара да се замислиш за вижданията си относно това какво е любов. Не й липсва психологическа дълбочина, но не е и претоварена с термини, които да пречат на лесното смилане на информацията, написана вътре.

Каквото и да чета, трилогията “Скъпоценните камъни” от Керстин Гир („Ибис“) е поредицата, която съм препрочитала толкова много пъти, че на места страниците са залепени с тиксо, за да не изпаднат. Това са едни от книгите, които винаги препоръчвам и ще препоръчвам. Историята за пътуването във времето не е нещо ново, всеки е чел една или друга книга от този тип, но лично по мое мнение Керстин Гир удря в десетката със своята интерпретация. Че е young adult, young adult e и именно в това му е чарът. Момиче и момче, пътуващи във времето, скъпоценни камъни и тайни пророчества, зъл граф и само един шанс за щастие.

Милена Златарова

Странност на ума – Орхан Памук“Странност на ума” от Орхан Памук („Еднорог“). Всеки нов роман на турския нобелист е празник за любителите на неговата бавна, вглъбена проза, която съчетава по неповторим начин вътрешния живот на героите с живописната атмосфера на любимия град на писателя – Истанбул. “Странност на ума” е едновременно мащабен поглед върху процеса на превръщане на древния град в чудовищен мегаполис, и в същото време разказва историята на един обикновен човек, чието ежедневие се изнизва съвсем невзрачно и незабележимо за околните, но той го изживява интензивно и пълноценно, намирайки щастие в обикновените неща.

“Стени” от Марчело ди Чинтио („Вакон“) – в човешката история винаги са действали два противоположни импулса – да се събарят и да се изграждат стени. През цялата човешка история хората са градяли стени, за да се защитят от враждебното, от чуждото. Всяка стена носи илюзията за сигурност, но цената е твърде висока. Много често стените разделят хора, принадлежащи на един народ; хора от една религия, но с различно вероизповедание. Книгата предлага едно своеобразно пътуване до различни точки на земното кълбо, където стените са като рани в тялото на човешката общност.

Милена Ташева

“Жената на тигъра” от Теа Оберхт („Пергамент прес“) е роман с балкански корени, в който се преплитат митология, история и семейни спомени. Разказ за войната и различията, които привидно ни разделят, но всъщност ни обвързват едни с други. Допълнително удоволствие от четенето носи красивият и поетичен език на авторката, която е едва деветнайсетгодишна, когато публикува първия си и засега единствен роман.

“Жестокото присъствие на времето” от Дженифър Игън („Милениум“) е книга, към която се завръщам често и за която все по-малко искам да говоря, но препоръчвам внимателно. Вече не съм сигурна, че всеки може да намери нещо за себе си в нея – фрагментираният разказ уморява някои хора и досажда на други. Сюжетът не може да се опише с една-две думи, но накратко – това е роман за жестокото присъствие на времето и живота, който никога не можеш да контролираш.

midalseks“Мидълсекс” (и останалите романи на) Джефри Юдженидис („Жанет 45“). Не съм религиозна, но има някои автори, които почитам като богове. Макар че по традиция винаги предлагам първо “Мидълсекс”, препоръката важи и за другите му романи. Харесвам всичко в тях – тънкия хумор, пластовете история и литература, езика и изказа на Юдженидис. Сам по себе си роман за семейството, “Мидълсекс” е книга за един куп други неща – от раждането на средната класа на САЩ през търсенето на собствената идентичност и опасните пътища, които понякога ни водят до нея.

Алекс

peter_dentchev_silent_sun„Тихото слънце“ от Петър Денчев („Жанет 45“) трябва да се препрочита всяка година преди избори, след избори, преди Коледа и преди рождения ти ден. Животът ти се променя, медиите се променят, обществото ти се променя – бавно и мълчаливо, може спокойно да пропуснеш тези моменти. А способността ти да говориш за проблемите и да търсиш промяната е последното, което трябва да загубиш. Една убийствена антиутопия, която ти дава десетки причини да останеш жив.

„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ на Ашли Ванс („Кръгозор“) е биографията на 2016 г. у нас – мечтателят Мъск, който вярва силно в това, че до петнадесетина години ще можем спокойно да се заселим на Марс. И ако си мислите, че е луд, значи последните 15 не сте следили внимателно как той променя множество сектори. Да, с лудостта си, която постепенно и усърдно превръща в реалност.

Лекарство против Северния вятър на Даниел Глатауер („Обсидиан“) е чаровна книга, в която всеки ще открие по нещо от своята собствена онлайн мания. Колко истинска може да е една любов, разделяна от LAN мрежи и безжични връзки, и кой изобщо определя кога една любов е истинска и с бъдеще. Оставете се на повея на Северния вятър точно преди Коледа…

Не пропускайте да прегледате препоръките на екипа ни за нови заглавия, фентъзи и фантастика и специалната селекция от книги от български автори. В секцията Панаирът ви очакват още много интересни и вълнуващи материали за най-големия книжен форум в България.

[ + ]