fb
Не пропускайтеПанаирът

„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза

21 мин.

Готови ли сте за 47. Софийски международен панаир на книгата? Ако сте от читателите, които предпочитат да посетят книжното изложение в НДК с предварителен списък с желани заглавия, то тази статия е за вас, както и останалите тематични материали, които екипът на „Аз чета“ е подготвил. По-долу може да прочетете кои са романите и сборниците с разкази, които горещо ви препоръчваме!

Ася Ангелова препоръчва:

„Тайните, които не разкрихме“ (изд. „Orange Books“) от Лара Прескот. Една от най-чаканите книги за тази година беше именно дебютът на Прескот, който продължава да покорява читателите по света. Историята по писането и публикуването на романа „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак заслужава гласност, защото е повече от удивителна и изненадваща. Лара Прескот успява да изгради цялата история, съсредоточавайки се както в случващото се в Америка, така и в СССР. Книгата е богата на реални факти, има за всеки по нещо – любов, страх, политически игри и едно литературно оръжие, което може да промени историята. Интересът ви към руска литература ще се засили, а почти гарантирано е, че ще искате и да прочетете самата класика на Пастернак.

„Югославия, моя страна“ (изд. „ICU“) от Горан Войнович. Тази година прочетох толкова удивителни книги на сериозна тематика, че дори ми е трудно да изброя всички от тях. „Югославия, моя страна“ проследява войната и жестокостите случили се в съседство на България, през очите на порасналият вече Владан Бороевич. Живял с мисълта, че баща му е загинал по време на сблъсъците в страната, целият му живот се преобръща наопаки, когато разбира от медиите, че всъщност баща му е дезертьор в изгнание, който трябва да бъде изправен пред Хадския съд. Книгата представя търсенето на отговори на Владан, пътуването към баща си, разпадането на страната в унисон с живота му, и всичко това описано чрез жаргона на героите, който прави всичко описано по-живо от всякога.

„Пътни“ (изд. „Orange Books“) от Софка Зиновиеф. Когато прочетох за какво иде реч в книгата на Зиновиеф си казах, че трябва да я прочета. Но определено не очаквах това, което ме сполетя. „Пътни“ разглежда по впечатляващ (и особено тревожещ) начин смущаващата история за една необикновена „любов“. Изграждането на сюжета е комплексно и в две времеви линии, а всичко случващо се между Ралф (на 27 г.) и Дафне (8 г.) е представено посредством три изключително добре изградени гледни точки – тези на насилник, жертва и свидетел. Всичко, с което ще се сблъскате в книгата ще постави под въпрос разбиранията ви за правилно и грешно, и ще разберете мотивите на всяка една страна в историята. Книга, която разрушава всички морални бариери и която не цели сочене с пръст, а хвърляне на светлина върху проблем, който е толкова наболял и в днешния свят.

„Творецът на ангели“ (изд. „ICU“) от Стефан Брайс. Тази година успях да изчета всички книги от поредицата „По пътя“ на издателство ICU и срещнах любими вече книги сред тях. Наред с „Нощна пеперуда“„Дневник на една изневяра“ и „Югославия, моя страна“, наскоро излезе четвъртата – „Творецът на ангели“, която също е изключително различна от всички останали. Нестандартното четиво ще ви захвърли в видимо обикновено селце, което обаче ще се разтресе от неочаквани тайни и обрати. Брайс е успял да покаже на читателите по гениален начин какви биха били последствията от устрема за постигане на невъзможното. И забраненото. Книга, която показва с всички сили защо клонирането на хора е заклеймявано и отричано поради етически причини. А какво толкова може да се случи, ако решим да се правим на Бог?

 

Вероника Вълева препоръчва:

„Където пеят раците“ (изд. „Лабиринт“) от Дилия Оуенс се настани трайно на челните места в престижни книжни класации още с излизането си. У мен това винаги предизвиква известни резерви и подозрително повдигане на вежди преди да започна подобни заглавия, но още след първите няколко глави разбрах как дебютен роман успява да очарова така и критици, и читатели. Главната героиня, Кая, напомня на образа на някоя дива горска фея, а запосталялото мочурище, където тя оцелява, е обвито в мъгла от мистика. Историята е достатъчно интересна, настроението прилича на това в „Да убиеш присмехулник“, но за мен най-впечатляващото в романа е стилът на писане. Прозата на Дилия Оуенс се чете почти като поезия, описанията са наситени с усещания и въпреки че това налага малко по-бавно темпо, разказът успява да погълне читателя и всъщност страниците отлитат с лекота.

„Споделеният апартамент“ (изд. „Ибис“) от Бет О’Лиъри имаше шанс да ми дотегне още преди да съм я започнала заради множеството (свръх)положителни отзиви, но след като реших да им се доверя, без колебание се присъединявам към тях. Без да прекалява с клишетата, Бет О’Лиъри е написала чаровна романтична история с изключително симпатични герои. Повествованието се води от името на Тифи и Леон като главите и гледните точки се редуват, а авторката толкова умело разграничава стиловете им, че наистина повярвах, че чувам гласовете на двама души. Освен любовната история, в романа има още тънък хумор, реалистични човешки взаимоотношения, както и сериозни теми. С две ръце препоръчвам на любителите на романтичната литература, които искат да избягат от обичайните сюжети и заслепени от изпепеляваща страст герои.

 

Габриела Кожухарова препоръчва:

„Дейзи Джоунс & The Six“ (изд. „Locus“) от Тейлър Дженкинс Рийд – признавам, че я започнах почти с неохота. Нито периодът, нито концепцията ме привличаха особено като читател. Какво да кажа, не съм фен на истории тип „секс, наркотици и рокендрол“. В крайна сметка обаче горещата препоръка на преводачката на книгата Десислава Велинова сломи съпротивата ми и крайният резултат се оказа просто УАУ. Тейлър Дженкинс Рийд е избрала да напише роман под формата на интервюта с членовете на вече разпаднала се култова рок банда, чиито свидетелства ни превеждат през щурото десетилетие на 70-те. Стилът е изключително реалистичен и едва ли не те залепя за страниците. Героите звучат невероятно пълнокръвно, има куп страхотни цитати и красиви текстове на песни, а цялостната атмосфера на историята не те пуска с дни. Накратко, след прочита се убедих, че в еуфорията около „Дейзи Джоунс & The Six“ няма нищо изненадващо и много се радвам, че скрупулите не ми попречиха да си доставя удоволствието от нея.

„Еротични истории за пенджабски вдовици“ (изд. „Изток-Запад“) от Бали Каур Джасвал – роман, който ми донесе така жадуваната доза смях и възроди вярата ми в женската солидарност. Бали Каур Джасвал е написала една от онези книги, които сякаш те пренасят в уютно кафене и в компанията на близка приятелка – клюкарите си най-безсрамно и споделяте мъките и радостите си без никакви задръжки. Историята е посветена на традициите и каква роля играят те в живота на съвременните жени от една толкова консервативна култура като индийската. Може и да се изненадате, но паралелите с нашенските нрави не са никак малко. Що се отнася до пикантната част, за която подсказва заглавието… тя е истинският бисер тук, но не точно заради еротиката. Заслужава си сами да разберете причината защо.

 

Диана Василева препоръчва:

Знам, че „Пачинко“ е дума за японска игра, която е свързана с хазарта в Япония. Чела съм, че е една от малкото хазартни игри, които японското правителство допуска, макар и сериозната нелегалност на хазарта в държавата изобщо. Дълго време се чудех защо Мин Джин Ли е избрала именно това заглавие за книгата си, но намерих своите причини. Мисля, че това е моята лична книга на годината: невероятна. „Пачинко“ (изд. „Киви“) разказва за различни поколения на едно семейство, които преминават през изключителни житейски уроци, на фона на ужасен расизъм и дискриминация. Историята на Корея под Японска окупация е прясна, сложна и нелека за разбиране. Именно това прави книгата прекрасна: Мин Джин Ли успява да опише бита на корейците до степен, в която костите ви изстиват. Колкото и да съм чела за този период, винаги ми е било интересно какво се е случвало с корейците, които са заминали за Япония. И съм благодарна на Мин Джин Ли, че е успяла малко или много да задоволи любопитството ми.

 

Диляна Денева препоръчва:

“Истории от 90-те” е финалната част от любимата ми поредица тематични антологии на издателство ICU. След “Куфарът на брат ми” и “Бащите не си отиват” тази книга се нарежда сред разкошните сборници с разкази в библиотеката ми. Авторите са двайсет и шестима, точно колкото са и гледните точки към един и същи времеви отрязък – 90-те. Не намерих слаб разказ, но няколко успяха да се врежат в съзнанието ми и определени думи от тях да отекват все още в мен. Поздравления на безпогрешния нюх на съставителката и редактор на “Истории от 90-те” Невена Дишлиева-Кръстева за подбора на автори, които имат какво да споделят и да го направят така, че пред очите ти да се завърти калейдоскоп от емоции!

 

Милена Златарова препоръчва:

Алма Шиндлер е известна най-вече като съпруга на големия австрийски композитор Густав Малер, но нейната личност и съдба са не по-малко интересни. Жена със силна индивидуалност, остър интелект и творчески заложби, тя привлича интереса на едни от най-изявените творци на Виенския сецесион, като Климт, Кокошка, Цемлински, Гропиус. „Музата на Виена“ (изд.„Емас“) от Каролине Бернард е увлекателен роман, който чудесно балансира между художествената фикция и историческата достоверност. Ще се потопите в атмосферата на Виена от началото на века с цялото й очарование и притегателност като културна столица на Европа, но и с надигащия се антисемитизъм. Каролине Бернард успява не просто да разкаже историята на една силна жена на фона на бурна и плодотворна в културно отношение епоха, но и да въведе с много разбиране и усет читателя в съкровения свят на музиката на Малер.

„Остани с мен“ (изд. „Orange Books“) на Айобами Адебайо определено ще ви извади от зоната на читателски комфорт. Любовта между двама млади студенти в Нигерия изглежда достатъчна в началото, за да са щастливи. Липсата на дете, обаче, ги завлича все по-надолу по спиралата на измамните надежди и фалшиви обещания. В края на 20 век семейните отношения в нигерийското общество все още се диктуват от традиционната култура с дълбоко наслоените предразсъдъци и вярвания. В името на любовта и добрите роднински отношения Йежиде и Акин допускат лъжите в живота си, но щастието не идва. „Остани с мен“ е силно въздействащ разрез на най-интимната човешка връзка, разрушена от сблъсъка на старите и новите ценности. Това е роман, който ще ви смути със своята откровеност, но и ще ви накара да погледнете под повърхността на привидното благополучие и да се замислите за скритите демони на общественото мнение.

 

Милена Ташева препоръчва:

„Дневник на една изневяра“ (изд. ICU) от Емилиос Солому е първата книга от кипърски автор, която прочетох. Изключителното писане на Солому, съчетано с едно от най-красивите описания на море, които съм чела в книга, щяха да са напълно достатъчни да спечелят читателското ми сърце. Но любовната история, скрита в археологическия дневник на стария професор, завърнал се по бреговете на Малките Циклади след двайсет години, е завладяващ разказ за страст, за ревност и за любов.

„Писателят в семейството“ (изд. „Факел Експрес“) от Грегоар Делакур си купих на предишния панаир. Харесвам френските автори (и е страхотно, че тази година Литературният фестивал е посветен именно на френскоезичната литература) и Делакур е един от любимците ми. Тази му книга е очарователна смесица между циничен хумор, тънка ирония и литература.

„Попитай сърцето“ (изд. „Colibri“) от Амели Нотомб е една от най-силните книги на белгийската графоманка (нейни думи, не мои!) в последните няколко години.Кратка, но изключителна творба за празнотата, която липсата на майчина обич оставя в сърцето на едно дете, и различните пътища, по които поема тази нужда от любов.

„Няма връщане назад“ (изд. „Обсидиан“) от Мелинда Гейтс е сериозна и важна книга за нуждата от образование, семейно планиране и инвестиция в бъдещето за всички, но с фокус върху това как и защо това трябва да се случи за момичета и жени. Мелинда Гейтс говори за щекотливи теми като правото на контрацепция, нуждата от масово прилагане на ваксините и образованието за момичета в патриархалните общества. Теми, които би трябвало да не съществуват през 2019 г., но уви. 

„Моята история“ (изд. „Софтпрес“) от Мишел Обама е една от книгите на 2019 г. (а и на 2018). Автобиографията на една от най-влиятелните жени в света е посветена не на полагането на основите на личната ѝ политическа кариера, а на погледа назад – към това как започва пътят ѝ, къде я отвежда и как образованието е инструмент за успех и овластяване. Когато четеш книгата, Мишел ти става близка приятелка – разбираш, че тази борбена жена е фактор в успеха на съпруга си, а не той в нейния. Че дори да живееш на най-известния адрес на планетата, семейството ти е на първо място.

Петрана Петрова препоръчва:

„Бегуни“ (изд. ICU) от Олга Токарчук е ново издание на наградения през 2018 г. с Man Booker роман. Прочетох го трудно преди две години, с усилена бързина на връщане от пътуването ми до четирихилядници и изкачването на Монблан. Любимият ми Токарчук-стил – разместване на сюжета, напластяване на множество истории, в които може да се видят общи нишки, общи заблуди, търсения, пропадания, изправяния и трудно щастие. В паметта ми останаха истории на някои от пътешествениците („бегуни“, най-общо, се наричат особена порода хора, които постоянно пътуват и бягат от уседналостта) и понякога ме стряскат. Провокират ме да преосмисля настоящето и да се самоопределя наново. Силата на Токарчук е в тази точка: не дава отговори, разказва допълващи се или противоречащи човешки истории и оставя читателят сам да намира пътя. Убедително писане, дотолкова, че се научих да събирам багажа си по размислите на нейна героиня. Ако успеете да се потопите в света на „Бегуни“, ще може да картографирате пустотата, да станете по-наблюдателни и да намалите инерцията на живеене в семейството. И ще съберете множество пълноценни истории. А вероятно ще разберете и защо авторката стана носител на Нобел за литература за същата тази 2018 г.

 

Стефани Калчева препоръчва:

„Нормални хора“ (изд. „Еднорог“) от Сали Руни бе от книгите, които читателите най-много очакваха тази година – вече знаехме, че младата авторка е спечелила голямата литературна награда Costa и че романът е обявен за бъдеща класика. Най-хубавото е, че заглавието не подлъгва – историята наистина е за нормални хора, нормални ситуации и емоции, в които всеки може да се припознае. Мариан и Конъл навлизат в света на възрастните с очакванията и страховете на подрастващи, които се опитват да разгадаят как да останат себе си, но и да бъдат харесвани и обичани. В началото Мариан е аутсайдер, но впоследствие нещата се обръщат и без значение кой на какъв етап е, колко е популярен и как се справя със семейните си травми, те винаги намират път един към друг. Обикновените ежедневни случки водят до зрели прозрения и лишени от опити за оригиналничене диалози. Докато я четях, си спомнях с горчивина и носталгия за онези турбулентни години, когато целият свят се разгръща пред теб и всичко е колкото плашещо, толкова и привличащо.

 

Таня Клясова препоръчва:

„Споделеният апартамент“ (изд. „Ибис“) на Бет  О’ Лиъри е, без да преувеличавам, една от най-красивите истории, които съм имала щастието да прочета. Рядко ми се случва така да се влюбя в главните герои и с такова удоволствие да следя развитето на връзката им, започнала като двама непознати съквартиранти, които никога не се засичат и общуват само с бележки. Нямаше как да не заобичам Тифи и Леон – добрoтата им, хумора им и реалистичните им характери ме спечелиха и ги превърнаха в едни от любимите ми герои изобщо.  Не се залъгвайте, „Споделеният апартамент“ не е просто захаросана романтична книга. Бях много впечатлена как О’ Лиъри разглежда видове емоционално насилие в една вързка, как негови жертви могат да бъдат както жени, така и мъже, как им се отразява подобен психически тормоз и колко труден е пътят към възстановяването. Напълно съм съгласна с избора на WH Smith, определящ романа като „Книгата на годината“ – заслужено отличие за заглавие, което тепърва ще препрочитам отново и отново.

Malkoto kafene v KopenhagenСред любимите ми находки тази година са първите части от поредицата на Джули Каплин „Романтични бягства“: „Малкото кафене в Копенхаген“ и „Малката пекарна в Бруклин“ (изд. „Софтпрес“). Всъщност, добавям ги в този списък основно заради любовта към пътуването и сладкишите, заложени като основни теми. ПР-ката Кейти и кулинарният журналист Софи, главните женски персонажи, загърбват проблемите си на работното място и в личния си живот, и се впускат в кулинарни приключения, пътуват към непознати за тях места, създават приятелства и най-вече изпробват местни рецепти, които могат да убият диетата на всеки читател (предупредени сте). Романтиката също не е на заден план, а цялостният резултат са два забавни, увлекателни и уютни романа, които ще ви отведат в Копенхаген за канелени рулца и в Бруклин за парче ябълков пай.

Писма от Париж, Джулиет Блекуел„Писма от Париж“ (изд. „Софтпрес“) от Джулиет Блекуел ни запознава както със съвременната френска столица, така и с Париж от края на XIX век, изпълнен с художници, скулптури и техните музи. Иммено в желанието си да разкрие миналото и да открие произхода на тайнствена отливка на млада жена, събираща прах на тавана ѝ, Клер Брусар напуска Щатите и се отправя на безрасъдно приключение в Париж. За да получи повече инфрамация за „Непознатата от Сена“ – момичето, чиято отливка намира – Клер започва работа като преводач в ателие за оливки при вечно сърдитият Арман, който също крие своите тайни. Междувременно, Блекуел ни връща в миналото, при бедната, но красива Сабин, която също търси препитание в Париж, но съдбата рядко ѝ се усмихва. И двете сюжетни линии предлагат редица романтични моменти, разплитане на неочаквани тайни и разкриват историята на мистериозната L’Inconnue de la Seine.

 

Цветомила Димитрова препоръчва:

„Единствената жена в стаята“ (изд. „Обсидиан“) от Мари Бенедикт разказва историята на холивудската звезда Хеди Ламар. Романът проследява живота ѝ преди избухването на Втората световна война и събитията, които я принуждават да напусне родината си след това. Ставаме съпричастни към младото момиче, което се впуска в брак с жесток съпруг, а след това празнуваме успехите ѝ на големия екран… Но най-интересното е, че книгата ни показва една малко известна страна на Хеди Ламар – изобретателката. Оказва се, че тя е създател на изобретение, което и до ден днешен се използва в комуникационните ни технологии. За съжаление обаче минават много години преди постижението ѝ да бъде признато, а много елементи от историята на Ламар звучат плашещо актуално и днес.

 

Цветомира Дукова препоръчва:

„Историята на изгубеното дете“ (изд. „Колибри“) е последната част на поредицата на Елена Феранте, посветена на Неапол и едно необикновено женско приятелство.

Професионалният път на Елена и Лила тръгва по възходяща линия, докато емоционалният им свят е белязан от сътресения. Бясното препускане сред амбиции, грешни избори, съмнения, низки страсти и високи намерения, поставено в достоверен политически и социален контекст, продължава да замайва читателите. Но докато Елена става все по-открита и осъзната, Лила все повече се спотайва и затваря в собствените си граници. Двата образ са изградени като мистификация и все повече заприличват на една-единствена жена.

Завършекът на неаполитанската серия на Елена Феранте е проследяване на трийсет години история на едни квартал, един град, една държава, един свят, обвити в непосилната лекота на битието. В разказът ни води вътрешният глас на жената-творец, изградена от противоречия, страст и неудовлетвореност, здраво свързана с родната земята, която е напоена повече с кръв, отколкото с вода.

Едно от културните събития на 2017 г. за мен беше „Призови ме с твоето име“ на Лука Гуаданино и две години по-късно съм щастлива, че мога да държа в ръцете си българското издание на романа, по който е снимана тази изключителна лента.

Благодарение на Гуаданино и Асиман имаме два шедьовъра, които прекрасно диалогизират и се допълват и, струва ми се, ще се превърнат в класика. Ако трябва да избера една дума за филма – тя е „красота“, а книгата е „душа“.

„Назови ме с твоето име“ (изд. „Black Flamingo“) е една от най-вълнуващите истории за търсенето на пътя към себе си в съвременната литература, написана в прекрасен стил и образност.

Младостта е господарят на този роман, любовта е копнежът да видиш собствената си цялост в другия, свободата е невъзможността да мълчиш, а цялата сложност на човешките взаимоотношения е заключена във въпроса „кога, ако не после“?

Не пропускайте този много различен поглед към света вътре в човека с неговите подводни течения и крайности и света навън с неговите неизбежности.

Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:

Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Български автори
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“
Книги, подходящи за подаръци

Можете да поръчате тeзи книгi и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.

Снимка: Pexels

[ + ]