fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Не пропускайтеПанаирът

„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици

14 мин.

Понякога дадена история е толкова интересна, че неизбежно следва нейно продължение. А понякога след продължението идва още едно и още едно… В тази статия екипът на „Аз чета“ споделя кои са книгите, които според нас напълно заслужават да бъдат част от цяла поредица, при това без да доскучаят нито за миг. Ако се вдъхновите от някоя препоръка, можете да я включите в списъка си за пазаруване на 47. Софийски международен панаир на книгата в НДК.

Ася Ангелова препоръчва:

„Съдърн Рийч“ (изд. „Екслибрис“) от Джеф Вандърмиър. Когато видях корицата на първата книга „Анихилация“ в социалните мрежи, меко казано се влюбих. Художественото оформление на трилогията за мен е едно от най-запомнящите се и красиви, на които съм попадала. Но определено книгите на Вандърмиър не са само това. Сюжетът пренася читателя в Зона Х – място, образувало се по необясними причини, изолирано със странна бариера. Опитвайки се да скрият съществуването му от обществото и междувременно с това да се опитат да го изследват, агенция „Съдърн Рийч“ изпраща n на брой експедиции, които завършват неочаквано и катастрофално. Първата книга проследява мисия 12, която е съставена от четири женски персонажа, чиито имена не се разкриват. Те са професиите си и идентичността им е ненужна. Какво ще намерят в неизследваната Зона Х, от която малцина са се върнали и то не без последствия?

Igra na tronove„Песен за огън и лед“ (изд. „Бард“) от Джордж Р. Р. Мартин. Мога да говоря със седмици за тази поредица, а сигурна съм че не съм единствената. Епичното фентъзи е едно от любимите ми и дори мога да кажа, че съм леко обсебена от целия свят, който Мартин е успял да съгради. Няма какво да не му харесваш – политически игри, войни за власт, дракони, магия. Лошата новина е, че авторът май не си дава много зор заради всички останали проекти в които е въвлечен, че изобщо не е ясно ще станем ли свидетели на края на поредицата, още повече, че остават цели две книги до края.

milenium„Милениум“ (изд. „Колибри“) от Стиг Ларшон. Изключително жалко е, че животът на Стиг Ларшон е приключил толкова рано. Само като си представя още колко добри книги щеше да е написал, ми се завива главата. „Милениум“ е комплексна, реалистична и шокираща поредица. Главните герои са харизматични – карат те хем да искаш да ги познаваш, хем не (заради всичко, което се случва около тях). Криминалната шведска поредица е една от най-продаваните в световен план, а самите книги са публикувани след смъртта на Ларшон. И да, ако не сте ги чели – няма какво да чакате повече! Сега е моментът да се запознаете с Микаел Блумквист и Лисбет Саландер.

Divergenti Вероника Рот„Дивергенти“ (изд. „Егмонт“) от Вероника Рот. Спомням си, че след като прочетох „Игри на глада“, бях доста разочарована, особено от последната книга, която все едно беше писана от друг човек. Подходих с много резерви към „Дивергенти“ на Рот, защото беше спрягана за нещо подобно на трилогията на Сюзан Колинс, но останах изключително изненадана. Вероника Рот е успяла да избяга от масовите детайли в този тип YA книги и адски ми харесаха героите, сюжетът и особено краят.

Бела Чолакова препоръчва:

„Хари Потър“ (изд. „Егмонт“) – клишето на клишетата, но пък толкова я обичам тази поредица. Навремето четях всяка нова книга точно по Коледа, сгушена на един диван в кухнята, за да мога да стоя цяла нощ и да не преча на никого. Това трепетно очакване на следващата и следващата книга за мен се завърна напълно с поредицата илюстровани издания. Независимо от всякакви спорове, свързани с книгите за Хари Потър, няма две мнения по въпроса, че илюстраторът Джим Кей е истински вълшебник, който достойно е уловил магията на Дж. К. Роулинг.

 

Диана Василева препоръчва:

Поредицата „Евърнес“ от Иън Макдоналд препоръчвам почти винаги, когато някой се поинтересува от стиймпънк културата или просто иска да прочете хубава книга. Издателство „Artline Studios“ много добре подбират книгите, в които да инвестират и мисля, че в „Евърнес“ са направили много добър избор. Главният герой – Еверет Синг преминава в паралелна вселена, за да търси баща си, който е брилянтен учен, но изчезва мистерозно. Младежът трябва да се справя с тотално различна среда – а именно, всичко се задвижва чрез електричество, няма петрол, няма класически замърсители, не се използват двигатели с парно задвижване, няма пластмаса. След „Беглец по равнините“ чаках доста време, докато излязат следващите книги, но чакането си заслужава. Не е нужно да споменавам, че корицата веднага ще ви грабне – тя е класически добра, имайки се предвид издателството, което я издава. Поредицата е изпълнена с много приключения, цветни и разнообразни герои, чувството за хумор е тънко и добре пипнато.

За мен Стивън Ериксън е богът на епичното фентъзи и отдавна искам да пиша за „Малазанска книга на мъртвите“, но за тази поредица или се говори с часове или не се говори изобщо. „Малазанът“ е едно от най-хубавите неща, които може да си причините: Ериксън е истински виртуоз в писането. Малазанската империя е многопластова, сложна и объркана, но ще се ориентирате, не се тревожете. Повечето хора се притесняват от обема на поредицата и огромните списъци с имена, които растат с всяка следваща книга, но след първоначалния шок всичко се подрежда. Един от най-големите плюсове на сюжета е динамиката му – няма конкретни действия, които започват от един ключов момент и стигат до развръзка. Още в първата книга – „ Лунните градини“, влизате в истински екшън без да знаете кой какъв е и за какво се бори, а желанието да подкрепите 80% от героите, макар и на противоположни страни, никога не стихва. Поредицата ви изпраща на километри от първото действие, или години назад, за да разберете неща от миналото, които предопределят настоящето на героите или пък тяхното бъдеще. Красиво е как няма добри и лоши герои в творчеството на Ериксън – всичко зависи от вашите лични симпатии. За финал смело бих твърдяла, че „Малазанска книга на мъртвите“ е фентъзито с най-добри женски персонажи. Преди да започнете „Малазан“ обаче, трябва да ви предупредя, че трябва да прочетете други поредици, които сте си набелязали – защото в света на фентъзи феновете има два периода: преди и след „Малазан“ и нищо, което прочетете след това няма да ви зарадва толкова, колкото тази поредица, а леката носталгия по сюжета ще ви преследва постоянно.

 

Диляна Денева препоръчва:

Поредицата на норвежкия писател Ю Несбьо за инспектор Хари Хуле е може би най-любимото ми книжно пиршество. Мрачно, дълбоко психологическо и страшно интелигентно замислено. Всяка от дванайсетте книги, издадени от „Емас“ досега (с прекрасен превод на Ева Кънева), могат да се четат самостоятелно. Въпреки това, препоръката ми е да ги карате в хронологичен ред. Така ще придобиете усещането, че опознавате легендарния разследващ полицай постепенно. И гарантирам, че ще се влюбите в образа му и ще съпреживявате всички негови падения и успехи. Нека това не ви кара да мислите, че той е непорочен и благ, тъкмо обратното. Хари Хуле е всичко друго, но не и това. Той обаче е непогрешим в едно – да открива истината, колкото и сложна за разплитане да е случаят, по който работи.

Не пропускайте ревютата ни за „Снежния човек“, „Хлебарките“, „Спасителя“, „Жажда“ и „Нож“ от поредицата за Хари Хуле.

Другата ми любима поредица също въвлича разследващ инспектор в различни криминални загадки, но е коренно различна по стил. Фокус в книгите на Луиз Пени за Арман Гамаш (изд. „Софтпрес“) са взаимоотношенията между хората, разказът носи усещане за топлина и уют, а вярата в доброто у човека е водеща. Макар във всяка част да се разследва убийство, поредицата не буди ужас или страх в читателя, а по-скоро го кара да се замисли, че всеки от нас носи и мрак в себе си, който в досег с груба случка от реалността може да доведе до фатални последици.

В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“ и „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук, както и по едно за „Красива мистерия” и „Светлина в пукнатините“.

 

Ива Иванова препоръчва:

Всички почитатели на Касандра Клеър знаят, че светът, който тя създава, е приказен. Тя е един от малкото автори, за които можем да кажем, че всяка следваща книга е по-добра от предишната. Последната ѝ поредица „Тъмни съзаклятия“ (изд. „Ибис„) е любимата ми до момента. И въпреки че книгите са истински тухли със своите повече от 650 страници, се четат на един дъх. В света на ловците на сенки малко неща водят до наказание по-тежко и от смъртта – премахване на руните, но връзката между двама парабатай е едно от тях. Проблем, с който главните герои Ема и Джулс трябва да се справят. В тази поредица ще откриете любимите си герои от „Адски устройства“ и „Реликвите на смъртните„, както и много други, в които тепърва ще се влюбите.

„Проклятието на Воронина“ (изд. „Orange Books„) на Цветелина Владимирова е прекрасна поредица, която препоръчвам на всички почитатели на янг адълт книгите. Не само защото е на българска авторка, но и защото е чудесна. Има си всичко, от което една поредица се нуждае – свръхестествени способности, безстрашна главна героиня и зло, което трябва да бъде победено. Разбира се, не липсва и щипка любов и семейна драма. Ксения и приятелите ѝ трябва да се изправят заедно срещу вампирите, но и срещу своите, които са решени да върнат баланса. Единственото, което пречи на тайният кръг, е Ксения. Потопете се в света на вестителите и преоткрийте Русия с книгите на Цветелина Владимирова.

 

Таня Клясова препоръчва:

Прочетох първа част на Winternight, „Мечокът и славеят“ (изд. „Orange Books“) във възможно най-подходящото време – докато навън валеше сняг, а аз се бях свряла до печката с чаша чай. Дори и без такава обстановка обаче, трилогията на Катрин Арден остава една от най-приказните поредици, които съм срещала. Вдъхновена от руската митология, Winternight е зимна приказка, разказваща историята на необикновената Василиса. Младото момиче израства в отдалечено руско селце, където вярата в почитане на духове е силна, а тайнственият Морозко дебне непредпазливите души. Тайнствените сили на Вася я увличат в поредица от приключения, които ме омагьсаха и които препрочитам с удоволствие и с нестихващ интерес.

 

Цветомила Димитрова препоръчва:

 „Сподавен писък“ и „Игри на злото“ (изд. „Еднорог“) от Анджела Марсънс са първите две книги от поредицата за детектив Ким Стоун, която вече наброява повече от седем романа. Това е една от най-добрите съвременни детективски поредици – с добре изградени, пълнокръвни образи, забавни и остроумни диалози, които балансират напрегнатия сюжет, често фокусиран върху актуални и болезнени теми. Ако търсите психологизъм, последователно разследване, което увлича и читателя в загадката, ако обичате обратите, но не държите всяка глава да завършва с: „очаквайте продължение 30 страници по-късно“, книгите на Марсънс са точно за вас. Надявам се да продължат да ги издават, защото трилъровия жанр има нужда от повече подобни силни и интелигентни героини.

„Сбогом, дневнико!“ (изд. „Хермес“) от Ненко Генов е поредица за малки и пораснали читатели (но не и за сухари!). Само преди броени дни излезе и втората книга „Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами“. Освен забавни илюстрации, дело на самия автор, книгите са пълни и със забавни ситуации. Е, те са забавни за читателите, главният герой далеч не ги смята за такива и описва страданията си в дневник докато се опитва да намери изгубения си супер як нов телефон или да се отърве от наказание, след като е запушил тоалетната с аматьорска рецепта за слайм… Но освен типичните детски пакости и премеждия, книгите на Ненко Генов засягат и важни теми като грижата за околната среда, каузите на „Зелени Балкани“ и УНИЦЕФ. Авторът прави всичко това без нравоучения, без да историята да натежава и доскучава. Всичко е премерено и поднесено достатъчно интригуващо, така че децата да четат с удоволствие, но и да се замислят за истински важните неща. А какво повече можем да искаме от една поредица за деца?*

*Ако сте си поискали още: допълнителни материали, благодарение на които приключението да продължи и след края на историята; забавни шеги, на които и родителите могат да се смеят; препратки към любими филми, книги, музика; любопитни факти… Ненко Генов е помислил и за всичко това :)

 

Цветомира Дукова препоръчва:

Преди няколко седмици излязоха нови две книжки от поредицата „Заек и Мечка“ на издателство „Timelines” и добрата новина е, че ще можете да си ги вземете от Панаира на книгата. Не пропускайте да се срещнете със забавните и малко шантави герои на Джулиан Гоф и с красивите илюстрации на Джим Фийлд.

Твърдите корици са абсолютно задължителни за непрекъснато препрочитане, прелистване и разнасяне на книгите от поредицата. Историите на Гоф са забавни, изпълнени с поуки, реплики и ситуации, които дълго се помнят и цитират, а да обикнеш героите е лесно като детска игра.

„Заешки вредни навици дребни“„Вредител в нашата обител“„Летяща закуска в атака се впуска“„Хапещ нападател или нов приятел“ са въплъщение на представата ми за перфектните детска поредица.

Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:

Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза

„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“
„Аз чета“ препоръчва: Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Български автори

Снимка: Pexels

[ + ]