fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

Мили мой Шери

3 Mins read

Шери - КолетС „Шери“ на Сидони Габриел Колет ме срещна „Първа равносметка след апокалипсиса“. Благодаря Ви, г-н Бегбеде! Всъщност сред стоте ревюта на Бегбеде открих много прекрасни книги и автори, но „Шери“ ми е най-любимата находка. Затова преиздаването на малкото томче от издателство „Colibri“ беше радостно събитие за мен.

Бегбеде казва, че да се пише като Колет е невъзможно и аз не мога да бъда по-съгласна. Оригинални и умели метафори, елегантен език и майсторско изграждане на атмосферата на времето, за което разказва, се съчетават с голяма смелост на избора на сюжети и око за детайлите, които определят човека.

Без да обяснява значението, бремето и непостижимостта на свободата, френската писателка просто я изживява. Тя е себе си. Скандална, пряма, талантлива и независима, с достатъчно лудост и плам да бъде жена, която пише за теми табу.

Всичко изглежда лесно, когато я четеш. Животът е низ от целувки и птичи песни. Да живееш означава да ядеш, да пиеш, да обичаш, да се наслаждаваш и после да плачеш, докато галиш котката.

из „Първа равносметка след апокалипсиса“, Фредерик Бегбеде.

В „Шери“ – история за зряла бивша проститутка и връзката й с много по-млад мъж, Колет отказва да разделя разума от емоциите и ни пита колко важни са всъщност „чувствата, които лекомислено наричат физически“.

В натежалата атмосфера на прелъстяване, наслади и отегчение от всичко обикновено и повтарящо си, тя поставя образа на една успяла жена, която държи света в ръцете си и не се нуждае от никого.

Леа дьо Лонвал няма очаквания, илюзии или мечти, които не би могла да си купи. Обградена е от красиви вещи и има вниманието и ласките на безбожно млад любовник. Изборът винаги е неин.

Зрелостта и рационалният й поглед са противопоставени на разглезения и неориентиран в желанията си Фред. Тя едва понася прищевките му и излишното драматизиране, но й е безкрайно трудно да го изостави. Тук се намесва обществото, което винаги има какво да каже, но никога с идея за същността на това, за което се изказва. Леа не може да позволи да бъде назидавана или командвана, затова поема контрола на събитията, а връщане назад няма…

„Шери“ е блестящ пример за съчетаване на изящна словесност, ирония към обществените порядки на времето и необходимия хумор, с който трябва да се говори за това безумие, наречено живот. И в цялата прелест и пъстрота на текста зрее тъга, узрява… За да натежи непосилно в последните страници, които (почти) ми разбиха сърцето.

Времето е безпощадно, самотата е естествено чувство, което ужасява човека, а младостта си иска своето.

П.С. Стивън Фриърс създаде филм по романа на Колет, който силно ме разочарова и който дори прелестната Мишел Пфайфър не успява да спаси. Изглежда, необяснимо защо лентата не се е получила, особено когато си спомним великолепната работа на Фриърс и Пфайфър в „Опасни връзки“, който е най-любимият ми филм за всички времена.