Лошият късмет не прощава наивността и слабостта. Там, където види шанс да се нахрани с нечия детска невинност, той напада и опустошава по най-жестоки начини.
Джудит Финч е от онези жертви, които са преживели целия ужас и едновременно с това са имали нещастието да оцелеят, за да се сблъскат със злобата и недоверието на околните. Станала свидетел на убийството на най-добрата си приятелка, тя изчезва безследно за две години. Завръща се осакатена.
Розуел Стейшън, старомодно селище с консервативни порядки и суеверни жители, не проявява милост към белязаните от трагедии и не приема радушно появата й. Злобните слухове и подмятания валят, но Джудит не може да се защити – езикът й е отрязан и истината за всичко случило се остава заключена в нея. Майка й е посрамена от състоянието на дъщеря си и се отнася с нея като с престъпник, а голямата й любов се кани да се ожени за друга жена. Когато обаче нашественици нападат Розуел Стейшън, именно Джудит се оказва човекът със спасителното решение. Решение, което ще я тласне да преоткрие гласа си.
Джули Бери ни допуска във вътрешния свят на главната си героиня, описвайки случващото се през нейните очи. Джудит разказва стегнато, но красиво, с известна самоирония и стоицизъм. Макар да започва историята си като неуверена, страхлива и влюбена до глупост девойка, Джудит израства осезаемо. В ситуация, в която всички са врагове, тя няма друг избор, освен да се отърси веднъж завинаги от наивността и да започне да трупа сила, нужна й, за да оцелее и да отстои себе си.
Отначало „Цялата истина в мен” изглеждаше обещаващо мрачно, но започна някак разхвърляно, като пъзел, който читателят сам трябва да подреди и осмисли, което до голяма степен се дължеше на кратките глави, фрагменти от миналото и настоящето. Постепенно обаче пъзелът започна да се подрежда и да изгражда картината на един добър трилър.
Макар и за тийнейджъри, романът на Джули Бери не смекчава нищо и не замазва очите с клишета. Реалистична и увлекателна, „Цялата истина в мен” улавя в онзи капан на напрежение и нетърпение и изправя на нокти в най-тъмните си моменти. Книга, която напомня, че тихите води са най-дълбоки и че понякога справедливостта изненадващо може да изплува из мътните им талази.
