„Деца от кръв и кости“ (изд. „Егмонт“) несъмнено е сред най-рекламираните YA заглавия на 2018 г. Книгата беше подгрявана като събитие, а авторката Томи Адейеми дори гостува в няколко сутрешни и вечерни токшоута в САЩ, които редовно посрещат филмови и музикални звезди, но писатели – не толкова често. Казано накратко, романът се радваше на забележителен маркетинг и се появи у нас скоро след световната си премиера.
Подходих с особено любопитство към „Деца от кръв и кости“ не толкова заради вдигналия се около излизането ѝ шум, колкото заради факта, че историята е вдъхновена от африканската митология. След като имена като Рик Риърдън, Нийл Геймън, Наоми Новик, Катрин Арден и редица други популяризираха до такава степен гръцката, римската, египетската, скандинавската и славянската, дойде време фокусът да се измести и върху по-слабо познатите на Запад легенди и фолклор. Лично за мен досегът с африканската митология се изчерпваше с „Момчетата на Ананси“ (не че се оплаквам, това е един от най-любимите ми романи), така че корицата, сетингът и дори списъкът с различните кланове в началото на изданието моментално ме качиха на вълната на високите очаквания.
Романът разказва за земята на Ориша, в която някога е властвала магия, дарена на хората от могъщи божества. Всеки от десетте клана е покровителстван от отделно божество и притежава различни способности, например да контролира елементите, да лекува, да повелява над времето, животните, сънищата и т.н. Маговете са били почитани, докато короната не ги подлага на тотално изтребление. Връзката с боговете е прекъсната, а малкото останали божници никога не достигат пълния си потенциал и са облагани с тежки данъци, дискриминирани и измъчвани. Разбира се, всичко това ще се промени, когато една непокорна божница и една плаха принцеса обединят сили, за да върнат магията на Ориша.
Фенарт на Зели (снимка: Instagram, @lady_of_starlight)
„Деца от кръв и кости“ е доста солидна откъм обем – повече от петстотин страници, но е много добре балансирана и се чете изключително бързо. Богатството на света се разкрива пред нас не чрез дълги, сухи описания, а в течение на действието и през очите на младите герои. Местности и гледни точки постоянно се менят, така че никъде не се задържаме прекалено задълго. Ако сте от онези читатели, които ценят преди всичко динамиката и екшъна и искат да отгръщат скорострелно страниците, историята на Томи Адейеми ще ви пасне чудесно.
Като стана дума за героите, главите са разказани от гледната точка на трима от тях – божницата Зели, принцеса Амари и брат ѝ, принц Инан. Гласовете им са характерни и липсва ефектът „уж са различни хора, а звучат идентично“. Знаеш какво да очакваш от всеки един от тях, когато се прехвърляш в ума му, след като си прекарал известно време в главата на друг. И тримата са добре изградени, разкъсвани от колебания, страхове, омраза и болка, на фона на които моментите на смелост и самоотверженост изпъкват ярко. И тримата съзряват по свой собствен начин и макар невинаги да вземат правилните решения, разбираш какво тласка всеки един от тях към определени постъпки.
Най-харизматичният образ обаче се появява почти на края и поне в моите очи засенчи всички останали само след един-единствен разговор със Зели. Убедена съм, че ако вече сте прочели романа, веднага ще се досетите кого точно визирам. Силно се надявам Адейеми да му отреди по-значима роля в продължението Children of Virtue and Vengeance и да ни разкрие повече за миналото му.
Що се отнася до недостатъците, извъртях очи само заради развитието на романсите. От самото начало е ясно кой с кого ще се вземе, но напрежението между персонажите градира доста приятно и естествено, докато в един момент не избухват едни страстни, драматични фойерверки… Опре ли до янг адълт, винаги съм клоняла към малко по-приземените любови в духа на Кристин Кашор и Мелина Маркета, така че точно този аспект от книгата не ме впечатли.
Томи Адейеми (снимка: Twitter)
Нещо, което ме впечатли, макар и не по съдържанието, бе биографията на Томи Адейеми. Двайсет и пет годишната авторка е родена в САЩ в семейство на нигерийски емигранти. Като дете родителите ѝ всячески се опитват да ограничат досега ѝ с африканското ѝ културно наследство, но в крайна сметка постигат точно обратното. Адейеми завършва английска литература в „Харвард“ с почести, след което изучава западноафриканската митология в Бразилия. Впоследствие се отказва от успешната си кариера във филмовата индустрия, за да се посвети на писането. Правилно решение, защото дебютният ѝ роман „Деца от кръв и кости“ се превръща в бестселър и правата за екранизирането му вече са закупени. Съветвам ви да хвърлите едно око на сайта ѝ, където тя споделя защо за нея е важно да създава истории с послание и мисия, каквато е и нейната собствена.
Разказвам ви всичко това, защото искрено се възхищавам на млади писатели, които успяват да постигнат такъв впечатляващ успех още с първия си роман, а и намирам личната ѝ история за интересна. Макар у нас темите за расизма и полицейското насилие изобщо да не са така актуални, както в САЩ, това по никакъв начин не ни пречи да се опитаме да разберем защо са важни за някой друг чрез книги като тази, които обръщат внимание на проблема през призмата на фентъзито.
Като цяло бих препоръчала „Деца от кръв и кости“ без почти никакви уговорки. Ако си търсите приключенско фентъзи с по-екзотична обстановка, разнообразна магическа система и силни образи, мисля, че романът на Адейеми ще ви допадне. Макар че не успя да се нареди сред най-любимите ми янг адълт заглавия, не съм скучала и за миг с него и възнамерявам да проследя докрай трилогията „Наследството на Ориша“.
Още ревюта за книгата ще намерите в „Книжни Криле“, „Books are Magic“, „Just One Booklover“ и „Writing is Fun“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
