Миналата есен носителката на „Букър“ Арундати Рой ни зарадва с новината, че е готова с първи роман 20 години след дебюта си с „Богът на дребните неща“ (изд. Жанет 45). Преди дни 55-годишната индийка говори пред Guardian откровено за “The Ministry of Utmost Happiness”, поставен начело на класацията на Amazon “Най-добри книги на годината до моментa”.
Рой разкрива любопитни моменти от своето ежедневие и разкрива защо е избягала от родната си страна. За незапознатите със стила й началото на интервюто ще се стори изненадващо. Тя споделя как е избрала издателство за дългоочаквания си нов роман:
„Консултирах се с моите герои!“
Ето така тя се спира на издател, предлагащ наполовина по-ниска цена от свои конкуренти, защото „…те (героите) харесаха него.“
Откровението на писателката е показателно както за ролята на въображението във вземането на важни решения, така и за пълната липса на комерсиалност в писането й. “Богът на дребните неща” е продаден в над 8 млн. копия, преведен е на 42 езика, превръщайки никому неизвестната дотогава сценаристка в икона на литературата и международна знаменитост. Times включва Арундати в класацията си за 100-те най-влиятелни личности, а милионите ѝ почитатели по света и до днес проявяват интерес към издадения през 1997 г. полу-автобиографичен роман. Въпреки тази своя известност, авторката не помни какви са били печалбите ѝ от този първи неин роман.
„Каквото се продаде, се продаде. Не знам какви са изчисленията. Но за мен парите бяха истински проблем в началото“.
Индийката продължава да се издържа от хонорара за първия си роман. По-голяма част от него обаче тя е дарила и инвестирала в каузите, на които е отдала живота си. В изминалите 20 години Рой не радва почитателите си с друга творба в областта на художествената литература, но публикува десетки есета, създава множество документални книги и филми, протестира срещу корупцията на правителството в родната си Индия, войната срещу тероризма и глобализацията, социалните несправедливости, застъпва се за човешките права, опазването на околната среда и независимостта на Кашмир. През 2004 г. е удостоена с наградата за мир „Синди” за застъпничеството си в кампании за ненасилие. Била е обвиняема и дори арестувана за подривна, противодържавна дейност. Изключително твърдата ѝ позиция ѝ спечелва опасни врагове и в началото на 2016 г. тя напуска родината си и досега живее в Лондон.
„Тъй като работих по книгата си и бях толкова близо до завършването ѝ, просто си купих билет и си тръгнах, дойдох тук в Лондон. Бях напълно отчаяна и уплашена. Страшно ме е срам от постъпката ми.“
Вторият си роман Арундати Рой започва преди около 10 години:
„…не помня точно, доста ми е мътно“,
без никакво намерение да бърза да го завърши. Подсмихвайки се, тя споделя пред Guardian, че литературният ѝ агент я познава достатъчно добре, за да не си прави труда да я припира. Според Рой:
„Романът иска време, за да се напише. Няма нужда от бързане. Не мога да пиша по-бързо или по-бавно отколкото го правя. То е като седиментна скала, която образува своите пластове. Разликата между романа и документалистиката е разлика между спешност и вечност“.
Вторият роман на Арундати Рой – The Ministry of Utmost Happiness – отново съдържа автобиографичен елемент, но не е продължение на „Богът на дребните неща“. Новата ѝ творба описва чувствителността и навиците на авторката като вече пораснала личност. Това е колоритната история на една транссексуална жена, която напуска дома си като дете, за да заживее в затворена общност на транссексуални в старата част на Делхи. След трагично събитие главната героиня решава да напусне обществото и да навлезе отново в широката общност. Травматизирана, но и устремена към новия си живот, тя създава свой дом на едно гробище. После малко по малко го превръща в убежище за отритнати – принадлежащите на най-низшата индуска каста, транссексуални, приели исляма, наркозависими, дори на едно изоставено бебе, което тя осиновява.
Паралелна сюжетна линия развива своето действие в Кашмир. На пръв поглед двете истории нямат много общо помежду си, дори биха могли да бъдат две отделни произведения, но според авторката е напълно логично те да бъдат част от един роман, защото The Ministry of Utmost Happiness е роман за границите.
„Географски, Кашмир е разкъсан от граници и героите в книгата са също така разкъсани от граници, минаващи през тях. Това е книга за разбирането на тези граници. И за това как протягаме ръка към всеки един и му казваме, че е добре дошъл!“
Ако кажем, че Рой дава глас на безгласните, това би я вбесило, защото според писателката с активна гражданска и човешка позиция:
„Няма безгласни. Има само хора, които са накарани да мълчат или умишлено нечути“.
С вече посивели кичури в косите, но още по-силна и непримирима отпреди, Арундати Рой стъпва отново на международната сцена на литературата и можем само да се надяваме успехът на новия ѝ роман да бъде съпътстван от не по-малък успех и в смислените каузи, които индийската активистка защитава, дори застрашавайки живота си.
За създаването на текста са ползвани материали от Guardian.
