fb
Ревюта

„Говори“ за думите, които спасяват, и мълчанието, което убива

5 мин.

Вече минаха повече от пет години, откакто завърших училище. Точно толкова време си бях дала, преди официално да потвърдя, че нищичко, преподадено по математика след таблицата за умножение, не ми е потрябвало в живота. Излъчвам математиката като враг номер едно, но зад нея се вие дълга опашка от убийствено отегчителни часове, прекарани в слушане на излишна информация.

Най-неприятната заблуда обаче не е, че някой ден наученото (или по скоро забравеното) ще ти потрябва, а че гимназиалните години са най-върховните в цялото ти съществуване. Когато попаднах на нея сред изброените  „първи десет лъжи“ в анотацията на „Говори“ (изд. „Ciela“), реших, че трябва да прочета тази книга.

Ако се поразровите в интернет, ще са ви нужни не повече от трийсет секунди, за да откриете какво се е случило на главната героиня Мелинда. Все пак отчитам вероятността да искате да рзберете сами, така че поне тук ще ви спестя тази част. Достатъчно е да кажа, че е изстрадала едно от възможно най-ужасните и гнусни деяния на света. Сега живее със спомена за преживяното, напълно сама и неспособна да намери опора и смисъл в средата си.

Отначало не бях в особен възторг от прекараното с „Говори“ време. Осъзнавах, че проблемът, с който се опитва да се пребори, е важен, но нещо в изпълнението не ме удовлетворяваше чисто като читател. През първите страници начинът, по който е написана, отблъсква, защото Мелинда започва като крайно лаконичен и едва ли не телеграфен разказвач. Не те потапя в случващото се, а те държи настрана, поставя те в хладната роля на наблюдател. Момичето споделя съвсем малко, маркира хората около себе си с няколко празни думи и се носи през собствената си история като сив облак, чиято същност не разбираш.

С напредването на сюжета обаче Мелинда постепенно става по-остра, цинична и болезнено откровена. Без разбиране и подкрепа от страна на никого, дори и на родителите си, тя функционира на кислород и горчив сарказъм. Тогава вече разбираш колко дълбоко е наранена и от наблюдател се превръщаш в неин съюзник. Опознаваш я чрез отровните й коментари за средата й и най-вече за собствената й личност. Изтръпваш от отвращение заедно с нея всеки път, щом насилникът й се появи на сцената, и виждаш през призмата й колко смешна и изуствена е фасадата на гимназиалния кошер, колко абсурдна изглежда важността, която хората се опитват да му придадат. В това отношение силно ми напомни на любимата ми „Спасяването на Франческа“, или по-скоро на по-мрачна, лишена от хумор и надежда нейна версия.

„Говори“ излезе преди няколко месеца в странен синхрон с избухването на скандалите в развлекателната индустрия и подемането на движениeто #MeToo, предизвикало сътресения и в книгоиздателската общност. Отговорната редакторка на изданието Рия Найденова разнищва изчерпателно казуса за сексуалното посегателство и отговорността на обществото в текста си за книгата, така че не искам да преповтарям думите й. Ще изтъкна само, че вътрешният глас на Мелинда дава няколко отговора на щекотливия въпрос защо пострадалите мълчат и понякога чакат по десет и повече години да разобличат предполагаемия си насилник, като привидно следват „модата“. Тъжната истина е, че дори и вината да е неоспорима, съществува реална опасност последствията от признанието да бъдат за сметка на жертвата, а не на насилника.

В същността си обаче не виждам тази история да е предназначена само и единствено за хората, преживели насилие. Тя се бори най-вече с лицемерието, фалша и безразличието, на които ставаме свидетели всекидневно. „Говори“ показва как мълчанието те дави вътрешно, как е способно буквално да те убие, а призоваването на собствения ти глас и силата да го използваш те спасява физически, психически и емоционално. Това я поставя в съвсем различна категория от лекия тийнейджърски роман. Нищо смешно и разтоварващо няма да откриете тук. Книгите с мисия не могат да си позволят да смекчават ударите или да замазват очите с някоя и друга шега за разведряване на настроението. Трезвата искреност е тяхната сила.

Ако се интересувате изцяло от художествените качества на „Говори“, няма да ви лъжа, че е съвършеното четиво и че ме е зашеметила с писателско майсторство. В моите очи започва стерилно и завършва някак безлично. Понякога обаче стойността на една книга се измерва в друго. Абсолютно съм убедена, че Лори Халсен Андерсен е помогнала на стотици читатели да съберат смелост, да преодолеят травмите си и да продължат напред с живота си, а този резултат не може да се оцени със звезди в Goodreads.

За кигата са писали още „Под моста“, „Книжни Криле“, „Bloody Rose Red’s World“, „Books are Magic“, „Reader Sense“ и „Stormy Garden“. Не пропускайте и видеоревюто на Райс от book tube канала „Четат ли двама“.

По романа е заснет и филм с Кристен Стюарт в ролята на Мелинда:

https://www.youtube.com/watch?v=ySpPkHZ66aI

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]