fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Игра на живот“, или когато бъдещето е спомен

6 мин.

Не крия, че съм сред феновете на „Orange Books“ и често следя какво споделят Деси и Савина в онлайн пространството. За първи път чух за „Игра на живот“ в деня на предколедното ѝ (пре)издаване през 2018 г., благодарение на „речта“ на Сав във Facebook. Споделената от нея лична история около това произведение много ме заинтригува. Тя разказа как първото издание се озовало в ръцете ѝ и се превърнало в „книгата на семейството ѝ“. Още повече се впечатлих от факта, че споменава в един текст имената на Кен Гримуд и Стивън Кинг. При такова сравнение и подобно въведение… нямаше как да остана безразлична. И съм много доволна, че не бях!

Тук е моментът да кажа, че „Игра на живот“ ми напомни за един от прекрасните романи на Краля, а именно „22/11/1963″. И двамата с Кен Гримуд засягат времевия период преди и след убийството на президента Кенеди и се опитват да променят това значимо за целия свят събитие. Разбира се, този елемент е само малка част от книгите, които иначе по никакъв начин не се припокриват помежду си. Ако обаче „22/11/1963“ ви е харесала, смятам, че ще се влюбите и в „Игра на живот“. Интересно е все пак да се спомене, че героят на Гримуд се запознава със света през 1986 г., а Джейк Епинг – чак през 2011 г.

В главата му една през друга се рояха екзалтирани мисли и се надпреварваха да изплуват картини на един свят, в който войната във Виетнам е заменена с преговори, в който гладните са нахранени, в който расовата дискриминация е премахната без кръвопролития… свят, в който Джон Кенеди не умира и обнадеждваващия дух на хуманизма разцъфва и се размножава по целия свят.

Replay – оригиналното американско заглавие на романа, уцелва с една дума право в десетката. То означава „повтаряне“, а сюжетът, който книгата представя, е превъртането на един несъвършен живот отново, и отново, и отново…

На всеки от нас му се е случвало да си мечтае за втори дубъл – да има още една възможност, да опита още веднъж да се справи с дадена житейска ситуация. Поне на мен безброй пъти ми се е искало да съм си премълчавала в конкретен момент или да съм говорила повече в друг, когато вече съм поставена пред свършен факт и се оказва, че съм избрала да сторя обратното на правилното. От цялата палитра глупости, които съм вършила, най-много ми се ще да се върна назад и да избера тотално различен стил за роклята и грима си от абитуриентската ми вечер. Много смешно и леко несериозно, но за сегашното ми Аз този аутфит си е една малка трагедия. Хората се променяме…

Ех, всички сме правили грешни избори. Това важи и за Джеф Уинстън – главният герой в „Игра на живот“. Само че той има възможността да оправи почти всяка от предишните си каши, стига да я е сътворил в периода, в който поредния му replay го пуска.

Един ден, когато е на четиресет и три години, Джеф получава инфаркт и поема своята последна – за първия си живот – глътка въздух. Но след нея не попада нито в Рая, нито в Ада, а на едно отдавна позабравено, ала също така до болка познато място – стаята му от колежа. Тук животът си тече, сякаш никога не е спирал и бъдещето никога не се е случвало. Тук са старите му гаджета и най-добрият му приятел, а от съпругата, с която е споделил живота си, няма и следа. Живот, превърнат в спомен, когато би трябвало да е мечта.

Освен датата и часа на смъртта си, плюс болестта, която неминуемо ще го убие и този път, Джеф не може да бъде сигурен в нищо друго. През всяко следващо ново съществуване той се чувства объркан и категорично не знае какво му се случва. Затова търси своите отговори. Младото му, здраво тяло го чака, за да поживее отново. Но има ли смисъл да го прави по същия начин? Не. Затова той всеки път избира да живее различно.

Такава е темата на романа – за смисъла на живота. За вечните въпроси, които си задава човечеството. Защо живеем? Кое е важното? Защо ни се случват лошите и хубавите неща и как да разпознаем какви са те всъщност? Можем ли да победим времето, предначертаното, орисаното? 

Мисля, че „Игра на живот“ дава отговор на тези и редица други дилеми. Аз лично вярвам в посланието на романа, което ще споделя и с вас – смисълът на живота е в това да бъдеш щастлив. Ни повече, ни по-малко. Смисълът, както сте чели в немалко клиширани цитати, е точно там – не в крайната цел, не в резултата, а в пътя, по който ще стигнеш до него. За всеки от нас стойностното е различно понятие, но общото помежду ни е неизменно – способността ни да изпитваме щастие и да обичаме живота заради това, което е.

За пореден път се убеждавам, че клишетата, на които често се надсмиваме, са най-големите истини за това как да живеем по-добре, синтезирани от времето и хората преди нас. Романът на Кен Гримуд без проблеми ще ви потопи в дълбочината на смисъла. Във вашия смисъл. И в този, заложен от автора, чиито думи са като шоколад – на моменти нагарчат, но безотказно ви пристрастяват до последната страница, до последния ред. Оставят ви замислени. И по-добри.

„Игра на живот“ е пример за изключително стойностна литература, който ще давам всеки път, когато ме попитат за препоръка. Щастлива съм, че имах възможността да я прочета и да я наредя сред любимите си книги в библиотеката ми. За мен тя е значимо и важно произведение, което ще запазя за себе си и за хората, които обичам – за да го споделя с тях, да им подаря това удоволствие.

Още ревюта за романа ще откриете в „Книголандия“, „Books are Magic“, „The Book Pub“ и „Ловци на книги“.

Можете да вземете ти книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!