„Историята, която ще споделя с вас, се случва под покривите на Париж през 1931 г. Тук ще се срещнете с момче на име Хюго Кабре, което преди много години откри една загадъчна рисунка и тя завинаги промени живота му.”
Така започва романът в картини и думи на Брайън Селзник и честно казано не се сещам за по-подходящ начин, по който да започна и аз.
Вероятно вече сте чували за „Изобретението на Хюго” – една от най-успешните книги сред детско-юношеската литература от последните години, носител на редица издателски и читателски награди, включително на медала „Калделот” за най-добри илюстрации (2008) и на „Куил” за „Детска книга” (2007). Мартин Скорсезе засне филм по нея и на бърза ръка спечели пет статуетки „Оскар”, приз от Британска академия за филмово и телевизионно изкуство и един Бог знае какво още… Ако пък това е първата ви среща с книжното бижу на Селзник, ви гарантирам, че със сигурност няма да е последната. Тепърва ще слушате за него!
Защото историята, която Селзник разказва, е пленяваща, многопластова и облечена в много красиво книжно тяло – тук мисля, че няма две мнения. На фона на редуващите се бели и черни страници, изпъстрени с илюстрации от самия автор, читателят буквално влиза в обувките на дванайсетгодишния Хюго Кабре, който живее в скритите помещения на голяма френска гара. Момчето е сирак и дните му минават в курдисване, поддържане и смазване на всички 127 часовника, по чието време влаковете идват и си отиват. Между трудоемката работа и постоянния страх да не бъде запратен в сиропиталище, Хюго се опитва да поправи едничкото наследство от баща си – счупен механичен човек (робот или автоматон), който може да пише, ако се навие с подходящия ключ.
Въпросът е какво точно ще изпише?
Хюго вярва, че е послание от татко му. Тогава защо собственикът на магазинчето за играчки, от което момчето редовно свива по нещо, не ще и да чуе за автоматона? Ами Изабел, дето си умира за приключения, какво общо има с цялата история? Двамата с Хюго забъркват една огромна бъркотия и всичко става в търсене на „правилната част”:
„Понякога се качвам тук нощем, дори когато нямам работа по часовниците, просто за да погледам града. Обичам да си представям, че светът е една огромна машина. Машините, нали знаеш, нямат излишни части. Те имат точно толкова на брой и такива части, каквито са им нужни. Та затова си мисля, че ако целият свят е огромна машина, трябва да има някаква причина, за да съм тук. А това означава, че ти също си тук по някаква причина.”
„Изобретението на Хюго” е много специална книга – така ми казаха от литературната агенция, когато за първи път взех английското издание в ръцете си*. Трябваше ми съвсем малко, за да разбера, че са прави. Защото какво, ако не „специална”, е книга, в която животът на измисления герой Хюго е така приказно съшит с действителни лица и събития от миналото? Брайън Селзник включва страшна катастрофа с влак, който през 1895 г. дерайлирал, понесъл се с грохот по пода на гарата, пробил две стени и накрая изхвърчал през прозореца. Също така прави множество препратки към първите неми филми като „Безопасността е последна”, „Пътешествие до Луната”, „Пристигането на влака на гара Ла Сиота” и други – на изданието спокойно може да се гледа и като на кратка енциклопедия на киното.
Ами форматът? Селзник разгръща историята на малкия хоролог, като през цялото време редува илюстрации и текст и в крайна сметка създава нещо средно между роман, комикс и графична новела. Книгата ще грабне вниманието и на най-големия противник на четенето, защото тук текстът и картинките имат еднаква тежест, те не се допълват, а се продължават едно друго. Затова нека обемът на книгата не плаши никого, не всичко е такова, каквото изглежда.
А всъщност не става ли дума за това през цялото време?
* Всъщност Николета е човекът, благодарение на когото тази книга излиза и у нас – тя я прочита, харесва я и след това изд. „Милениум“, в което Ники работи, откупува правата (бел. ред)
Протечете ревюто на Павлина за „Изобретението на Хюго“.
