Антон Баев е съвременен български писател, поет и журналист, роден през 1963г. в град Пловдив. Автор е на романите „Американци“ (1997), „Белези от българин“ (2006) и „Рай друг не чакай” (2014), на книгите с разкази „Жени и планети“ (2005) и „Victor Bulgari“ (2010); на поетическите антологии „Целият свят и други апокрифи“ (2002), „Даровете на света. Нови апокрифи“ (2004) и „Дневник на Корабокрушенеца“ (2012).
Написал е още книгата с фрагменти „Ноев ковчег. Книга от глоси“ (1999) и монографията „Иван Пейчев [Романтична формация. Романтически мотиви]“ (2010) – докторска дисертация на автора.
Антон Баев се съгласи да отговори на нашите книжни въпроси и ние с радост ви предоставяме отговорите му.
Какво са книгите за теб?
Форма на бягство, начин да се спасиш, ако трябва да философствам. Иначе са едно изкусно изделие, което в редки случаи става за многократна употреба и в изключително редки – за постоянна. Но ако трябва сам да напишеш книга, това е твърде тежко занятие. За непробвалите ще кажа: опитайте да напишете писмо от, да речем, две страници, а не от два реда – като сегашните мейли. И докато го пишете, мислете за това, че ще бъде четено от различни хора. Усещате ли какво ви е необходимо? Самота и добре пасващи си думи, влюбени една в друга думи. Ако сте успели дотук, напишете второ писмо, после трето и така – докато постигнете обем на малка книга, стотина страници. Сега се опитайте да я прочетете цялата. Не става, нали? Започнете отначало.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книга да ти промени живота? Младият Вертер ли имате предвид? Според мен четенето на художествена измислица е кризисна ситуация, в която читателят се отъждествява с героя, за да открие собствените си разлики с него. Ето защо най-интересни са ни чуждите нам герои, а не тия, които най ни приличат.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога. Причастието може и да става с хляб, но духовната храна не е храносмилане.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи. Чаша силно питие или пък няколко бири, зависи от книгата, т.е. от четенето й. Мога да чета и напълно сух, разбира се.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си, ако чета целенасочено, но само с молив. Не ме ужасяват глосите, дори имам цяла книга от глоси. Впрочем след Библията всичко е глоси, в един по-широк смисъл. А вероятно и Библията е била такава, тъй като е сглобявана от различни парчета. Последното може да приемете и като пълна глупост. Литературата трябва да е и малко глупава, иначе се превръща в наука.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, ако не ми е под ръка, оставям книгата отворена.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всичко, в което има някакъв смисъл. Не говоря непременно за висок смисъл, а изобщо за смисъл. Твърде голям е броят на безсмислените книги, това са скучните книги. Те са скучни, защото не задоволяват потребността ни да търсим смисъла в живота. Човек чете и пише, когато този смисъл му убягва, така ми се струва.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Само хартиени. Не мога да свикна с електронните. Разбира се, не става въпрос за отделни публикации – на разкази или стихове, тогава може и е-вариант. Но книга в е-вариант? Не е за мен.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа, да. А някои книги държа да ги прочета докрая, преди да ги затворя. Е, тук вече зависи и от обема.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога, но рядко ми се случва. Избирам си авторите и заглавията. Не оставайте с впечатление, че чета само класика. Ни най-малко. Харесвам класическите криминалета, дори още да не са станали класически. Въобще – всеяден съм.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Абсолютно. Стайнбек например. Героите му не са ми сред любимите персонажи, обаче какви книги! Междудругото преди много години бях написал една такава глоса: „Само с отликите си от читателя литературният герой е в състояние да предизвика неговия интерес.” Тогава съм бил двайсет-двайсет и две годишен и май съм бил прав, поне за себе си.
Какво четеш в момента?
Историята на Чепеларе от Васил Дечев. Кмет, а какъв ерудит!
Коя е последната книга, която си купи?
Романът „Калуня-каля” на Георги Божинов. Родопски епос, съчетал най-доброто от Генчо Стоев и Николай Хайтов, поне с глава е над тях. Много, много погрешно определен като роман за Априлското въстание.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога по няколко, но вече предпочитам по една. Вероятно е от възрастта.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо време е свободното време. Място? Все едно. Но най-често – в леглото. Впрочем тази работа зависи от книгата. Често чета, ходейки из стаята.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи какво разбирате под поредица. Жанрова поредица – не. Но ако е поредица от книгите на един автор – определено да. Миналата година изчетох например целия Вежинов. Абсолютно всичките му книги.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам, ако ме питат. Иначе не давам съвети какво да се чете. Да се чете е по-важно от това какво да се чете. Четете, ако ще и да са книги, които никога не бих отворил.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Пробвал съм се и по автори, и по жанрове, дори по автографи, обаче не съм много по организацията. В общи линии библиотеката ми е разхвърлена, вероятно защото е препълнена. Макар, че това не ме извинява, още повече, че трудовата си кариера съм започнал като библиотекар.
