Дарина Георгиева е изпълнителен директор на Българска мрежа на Глобалния договор на ООН (БМГД) и мениджър „Овергаз общество“ в „Овергаз“, експерт по корпоративната социална отговорност. Определя себе си като „мост“ между хора, организации, идеи, инициативи. Участва в създаването на различни проекти с обществена значимост за компаниите, които имат положителен ефект върху устойчивото развитие на бизнеса и обществото, като например „Гордея се с труда на моите родители“ или „Игри за добрини“. Интересува се от устойчиво развитие и образование. Страстна читателка, любителка на театъра и музиката. Фенка на инициативата „Писател назаем“. Като изпълнителен директор на БМГД, Дарина е един от основните организатори на предстоящия в края на тази седмица „Базар на професиите“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Най-силен отпечатък са оставили първите книги, които прочетох сама като дете. Най-вече заради световете, които разкриха. В първи клас бях взела от библиотеката Мери Попинз, която прочетох за ден-два, след което продължих да вземам много други книги, мислейки, че човек трябва да изчете всички издадени книги по света или поне тези от местната библиотека. „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков е любима на сина ми. Децата обичат да слушат една история по много пъти, така че сме я чели поне пет-шест пъти и всеки следващ откривам много мъдрост и красота. „Пусни народа ми да кара сърф“ като философия и практически наръчник за отговорните компании.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много рядко. Ябълка или парченце хубав шоколад. Обикновено четенето е съпроводено от слушане на музиката – джаз, рок. Или чета и едновременно слушам сина ми да свири на пиано, както е в момента, докато отговарям на въпросите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай с мед и лимон, независимо дали е зима или лято. Най-често от мащерка, мента, шипки набрани от склоновете на Стара планина и Рила.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не. Запазвам си силни цитати в Goodreads. Ако е учебна литература, може да си отбележа с молив и на отделен лист.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Учили са ме да се отнасям с уважение към книгите, така че не прегъвам листчета. Обичам хубавите магнитни разделители.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, като тук включвам и детската литература.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Електронни медии, книга на хартия. Още по-добре, ако книгата е с твърди корици и красиви илюстрации.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да завърша главата, но понякога Морфей не ми позволява.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Дори да не ме грабне от началото, продължавам книгата с идеята, че нещата ще се променят. Когато това не се случи, просто спирам да я отварям и минавам към друга. Има толкова много книги в списъка за четене.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се е случвало.
Какво четеш в момента?
Тъкмо приключих „Юлски разкази“ на Здравка Евтимова. След „Жените на Варшава“ на Георги Марков сега чета и наскоро издадената друга негова художествена книга – „Портретът на моя двойник“. Известен е с публицистиката си, „Задочни репортажи за България“ и предаванията на радио „Свободна Европа“, но и историите му за щастието и смисъла на живота са невероятни. Следващата е „Ломски разкази“ от Емил Андреев, който беше мой любим преподавател по английски език в гимназията. Отклонявам се за кратко с един спомен: случваше се да имаме вечерни уроци с него по времето, когато имаше режима на тока. Това никога не беше основателна причина да пропуснем час или да сме без домашно. „След десет-двайсет години никой няма да ви пита имало ли е или не ток. Просто учете сега.“
Коя е последната книга, която си купи?
„За какво говоря, когато говоря за бягането“ на Харуки Мураками, „Депресията ме обича” на Веселина Седларска, „Кронос, тоя нещастник“ на Юлия Спиридонова-Юлка, за да разбера поне донякъде тинейджърите.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж. Случва се да редувам нови с вече прочетени любими книги. Като разказите на Чехов и „Дванайсет странстващи разказа“ на Маркес. Или „Седем кратки беседи по физика“ от Карло Ровели, тук дори няколко препрочитания не са излишни.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Тук и сега или винаги, когато има възможност. Най-често е вечер вкъщи или по време на ваканции, когато имам повече свободно време. Но се случва и докато чакам пред лекарския кабинет, в колата, самолета. А ако тръгвам на път, винаги вземам поне две-три книги, да не би случайно да остана без четиво.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Всъщност имам и любима поредица – „Кратки разкази завинаги“ на издателство „Жанет 45“ с водещ и редактор преводачката Нева Мичева. Обичам кратки разкази, а тук подборът много ми допада.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Как да избера измежду толкова много любими? Препоръчам според човека, но все пак няколко: „Пусни народа ми да кара сърф“ от създателя на Патагония Ивон Шуинар; книгите на носителя на Нобелова награда за физика Ричард Файнман, може би защото винаги съм обичала физиката, а Файнман разказва добри истории с много чувство за хумор; „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков; „Легенда за Сан Микеле“ от Аксел Мунте. Любима е на писателя Георги Данаилов и дори ме заведе до Неаполитанския залив. Детски книги препоръчвам също.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. Детската литература си е в детската стая.
Снимка на публикацията: Ива Петкова
