fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Георги Ненов

7 мин.

В полезрението ни лесно и някак интуитивно попадат хора с афинитет към четенето и говоренето за добри и полезни книги. Тъкмо с тези свои качества (наред с много други) ни заинтригува и Георги Ненов – млад предприемач, избрал да се върне в България, за да следва мечтата си да създаде свой подкаст, с който да мотивира хората в България и да им покаже добрите примери за успех в страната ни. „Свръхчовекът“ вече има 91 епизода, а сред гостите му са Марин Трошанов, Александър Шпатов, Жюстин Томс, Румяна Нейкова, Илиян Любомиров и Евгения Пеева от фондация „Заедно в час“.

Георги описва себе си като „можещ, вярващ и неуморно преследващ мечтите си“. Според него личният пример е единственият начин да вдъхновиш и мотивираш хората около себе си, без значение дали са приятели, семейство, познати. От две години прави подкаста „Свръхчовекът“, който има за цел да помогне и вдъхнови хората да живеят по-щастливо. Във всяко свое интервю не пропуска да попита госта си кои са книгите, които са му повлияли, както и какво би препоръчал за четене на слушателите. Днес пък ние го питаме какво и как чете и научаваме любопитни неща за Георги. Запознайте се и вие с него!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Всъщност тези книги са две: „Атлас изправи рамене“ и „Седемте навика на високоефективните хора“.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Избягвам да се храня, докато чета. Стремя се да подобря своя фокус, а съм забелязал, че когато искам да съм истински продуктивен, се изисква да правя едно-единствено целенасочено действие, като четенето.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Вода със стайна температура. В случай че съм на брега на морето (любимо място за четене)  нещо охладено, по възможност с по-малко калории.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Отбелязвам си ги. Любимото ми е да си чета на iPad-a и да оцветявам с различни цветове нещата, които са ме впечатлили спрямо тяхната тематика.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Когато чета книга на хартиен носител, най-често използвам книгоразделител.

Георги Ненов (снимка: Гого Кехайов)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
И двете. Нехудожествената ми дава прекалено много „храна“ за размисъл. След такъв тип книги задължително гледам да си почина или да прочета някоя от художествените класики, която да ми донесе преживяване.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
И двете. Бих добавил и аудиокнигите. Лично за мен слушането на книги (които го позволяват) ми дава информацията на съвем различно ниво. По-лесно ми е да осмисля някоя идея, а и тъй като става по-бързо от „класическото“ четене позволява да се „прочете“ една книга няколко пъти за кратък период от време и да се забележат повече ценни моменти.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Стремя се да довърша главата докрай, но някои книги имат ужасно дълги глави, та в тези случаи спирам, когато преценя.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Не бих се изразил така. По-скоро попадам на книги, които ми идват „тежки“  или са прекалено описателни, или историята се разказва прекалено бавно. Пример за такава е „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси. Насилих се да я прочета докрая, но ако първите няколко страници не ме грабнат, спирам. Има прекалено много книги, които искам да прочета. В Goodreads списъкът ми към момента има около 500 „чакащи“ заглавия.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Ако героите не провокират емоция, книгата не е написана по най-добрият начин. Като цяло имам склоността да приемам хората такива, каквито са. Избягвам да ги отъждествявам, а се опитвам да си представя книгата като филм, като случка, която се разиграва пред очите ми. Героите са такива, каквито авторът си ги представя. Аз съм просто читател.

Какво четеш в момента? 
„Разговори с Бога“ на Нийл Доналд Уолш. Започнах и „Черно Мляко“ на Елиф Шафак, защото Разговорите дават прекалено много теми за размисъл.

Коя е последната книга, която си купи? 
„Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (аудиоформат) на Харари. Супер много се впечатлих от Sapiens: Brief History of Human Kind („Sapiens: Кратка история на човечеството“) и нямаше как да не прочета и следващата му.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Зависи от книгата/ите. В момента чета по няколко наведнъж, но като цяло чета достатъчно бързо и предпочитам да чета една книга. Както обясних по-горе, когато в една книга има прекалено много неща за осмисляне, имаш нужда да „преместиш“ съзнанието си върху нещо друго.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Това определено е вечер, преди да заспя. Обичам, когато аз и любимият ми човек четем едновременно. Създава се едно много приятно чувство на споделеност на момента. За аудиокниги  докато се возя в метрото, докато карам колело, докато ходя пеша или тренирам във фитнеса.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Зависи от книгата. Пример: „ЛАМЯ ЕООД“ на Марин Трошанов, нямам търпение да излезе последната, трета част. Друг пример: Тадеуш Доленга-Мостович и „Знахар“. Предпочитам да не беше издавана втора книга („Морал“).

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Да. Определено. Айн Ранд с „Атлас изправи рамене“ е книга, която непрекъснато препоръчвам. „Седемте навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови пък е учебник. Подарявам го на всичките си приятели, когато има повод. Третата книга, която препоръчвам е Mastery на Робърт Грийн. Откъм художествената литература, в момента се намирам точно след Тадеуш Доленга-Мостович и съответно „Знахар“ е книга, която няма как да не спомена. Последната книга, за която се сещам, че съм препоръчвал доста, е „Марсианецът“ на Анди Уеър. Не гледайте филма. Просто се насладете на книгата. Колкото повече препоръчвам, за толкова повече книги се сещам  Фредерик Бакман и Юнас Юнасон са писатели, чиито книги ме караха да се смея и плача. Няма как да не ги спомена тук.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
По големина. Това е поради неподходящите мебели, които притежавам за съхранение на книги. Добре че имам много книги в електронния носител. Нямам място за всички тях вкъщи. Поне засега.

[ + ]