Илиян Любомиров е роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание Страница, Литературен вестник, Открита литература, Liternet, Klaxon Press Journal и други. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин. „Нощта е действие“ е дебютната му книга.
„Нощта е действие“ е дебютната книга на Илиян
Какво са книгите за теб?
Светове, а понякога и повече.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Помня, че след „Изворът” на Айн Ранд станах доста организиран и педантичен. Добре, че тогава се появиха „Жени”-те на Буковски и „По пътя” на Керуак и „Тропикът на Рака” на Хенри Милър, за да намеря отново хаотичния си ритъм на четене, писане и живеене.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Когато книгата си я бива, забравям да ям, само предремвам за кратко, когато очите натежат, и продължавам. Щастлив съм да имам работа, която ми позволява да разполагам често с такива мързеливи книжновни дни и нощи.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
У нас рядко се задържа някакъв алкохол, така че пия каквото има.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не пиша по книгите. Ако нещо ме жегне, го нащраквам на старата си Nokia и си го запаметявам в Неизпратени.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ритуалите в четенето са нещо хубаво, но не им отдавам чак такова значение. Отбелязвам с каквото дойде. Нямам особено отношение към вещите и съм затрил доста хубави книгоразделители, така че и обикновена касова бележка върши работа.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Ще ми се да кажа „и двете”, но нищо не разбирам от техника. А и обичам да мириша книгите.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ненаситен съм и като човек, и като читател. Трудно спирам изобщо.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Имам алергия към нравоучителното писане. Що се касае до авторите, риск е да прочетеш хубав текст и после да се запознаеш с автора му. Затова по-често пия с живите и чета мъртвите.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не съм чак такъв мазохист.
Какво четеш в момента?
„Германии” на Владислав Христов, ръкописа на стихосбирката на Рене Карабаш, която очаквам скоро да стане реалност, и стихотворенията на Борис Роканов.
Коя е последната книга, която си купи?
„Par Avion” на Емануил А. Видински. Всъщност я подарих на приятелката си. От нея знам, че на една жена прави много по-силно впечатление да я почерпиш с хубава книга в книжарница, отколкото с хубава водка в бар.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко книги едновременно, но не ги смесвам и не изневерявам на нито една от тях.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде и по всяко време. Пиша само в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Да.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Романите на Виктор Пасков.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента е доста модерно да се парадира с книги и затова си избирам и подреждам на първа линия само такива, чиито корици пасват на тапетите ми.
Прочетете ревюто ни за дебютната стихосбирка на Илиян Любомиров „Нощта е действие“.
