fb
Как четешСпециални

Как четеш: Илияна Гарчева

6 мин.

iliyanaИлияна е Дигитален и бранд мениджър в МЕТРО България. Отскоро се занимава и със своя собствен проект – nargileto.bg. Не обича спрели часовници, надраскани книги и кафе в пластмасови чаши. Влюбена е в Испания и се гордее, че е немски възпитаник. Пътуванията за нея са начин на живот – буквално и преносно. От там идва и любовта й към книгите. Да видим в какво се изразява тя!

Какво са книгите за теб?
Книгите за мен не са прозорец към света. Те са по-скоро цяла тераса, някъде на по-висок етаж. От нея може да се наслаждаваш на невероятни гледки, да наблюдаваш птиците, да изучаваш хората, техните мимики и действия. И да си открадваш по нещо за себе си.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Вероятно всяка една книга ме е замисляла по един или друг начин. Но тук ще спомена едни от най-отявлените ми любимци – „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, „Естествен роман“ на Георги Господинов и „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хюсейни. Те обаче са много различни една от друга – всяка вълнува различна част и сетивност от моя свят.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? 
Не похапвам. Като се замисля, не мога да обясня защо. Вероятно това ме разсейва. Аз съм гурман по душа и обичам хубавата храна и готвенето, обичам да им се наслаждавам от-до. Обичам и хубавите книги. Но двете неща не ги смесвам, защото смятам, че не заслужават внимание наполовина.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Напитката определено е кафе или вино – в зависимост от часа.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Има няколко неща, които изконно ме подлудяват – спрели часовници, кафе в пластмасови чаши и надраскани книги. Имам много начини, чрез които си „запаметявам“ ценни мисли и пасажи от книгите, но те определено не включват драскане по тях. Отбелязвам с цветни листчета, пиша си ги в хартиения или „дигиталния“ тефтер на компютъра, снимам ги с телефона. Като малка дори имах няколко тетрадки с любими цитати от книги.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не прегъвам листа и не оставям отворени книги. Използвам книгоразделител. И тук отварям една скоба – в ролята на книгоразделител влизат всякакви подръчни неща като листчета, визитки и дори салфетки.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
По-скоро и двете. Напоследък чета много литература, свързана с работата ми – в областта на маркетинга и рекламата. Винаги имам минимум по две книжки, които чета едновременно – една с научна литература и една – с художествена. Чета ги според настроението и вътрешната необходимост.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Раздвоена съм, наистина. Имам си Kindle, но не мога да се откъсна от хартиените издания. Просто не издържам, когато съм в книжарница, и винаги си купувам няколко книжки, независимо че мога да ги намеря в електронен вариант. Дигиталното ми Аз тук се пречупва.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не обичам да оставям нещата „по средата“, винаги си довършвам главата. Впрочем, това е голяма проклетия. :)

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога, да. Ако книгата е несполучлива и не ми допада, няма смисъл да се измъчвам.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може, разбира се. Ярък пример за това е „Тютюн“ на Димитър Димов – Ирина и Борис са много противоречиви по своята същност и дразнят с голяма част от действията си, но романът е сред моите фаворити и до днес.

Какво четеш в момента?
В момента отново тъка на няколко стана. Чета една книжка, от която се заливам от смях на дивана, вечер след работа – „Дневник от панелните блокове“ на Никола Крумов. Сега съм в такъв период, в който имам нужда от по-хумористично четиво, което да ме разведри след натоварения ден. Жалко, че се чете на един дъх и стига за максимум 2-3 вечери. Заедно с нея дочитам и „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Тези двете се допълват и от нехудожествено четиво – „На първо място в Google“ от Тим Киберман, която ми е необходима за работата.

Коя е последната книга, която си купи?
Романтикът в мен последно си купи сборника с разкази „Обича ме, не те обича“, който излезе съвсем скоро от печат. Обичам да чета за любовта.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О, определено чета по няколко едновременно. Шизофреничното ми Аз има нужда да живее няколко живота.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо време – определено вечер, а през уикендите – късния следобед. От една страна, това е обусловено от забързаното ми ежедневие и остатъка от свободно време, който обикновено е вечер, след работа. От друга страна, аз съм си нощна птица и четенето вечер не ме натоварва, а ме успокоява.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма значение, стига да ми допада четивото.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На различните хора около мен препоръчвам различни книги. Смятам, че една книга, колкото и гениална да е, не би се харесала на всеки. Познавам приятелите си и спрямо техните предпочитания им препоръчвам нещо подходящо.

Как организираш книгите в библиотеката си? 
По-скоро по жанр. Научната литература в лицето на книгите по маркетинг, реклама и PR са отделно от художествената. А любимите ми заглавия обикновено са на видно, почетно място.

В началото на миналата година Илияна ни разходи из Университетската библиотека в Лайпциг. Всъщност, из една от 16-те университетски библиотеки в града – разгледайте и вие тук.

[ + ]