Благодарение на своя усет към изкуството, съчетан с естетически вкус и социални и организационни умения, Мариела Шошкова става основният двигател за превръщането на галерия „Серякова къща“ в съвременен и модерен център на артистичния живот в Троян. За нея Мария Касимова-Моасе пише в изданието „Булеварди“: „Всъщност тя не е просто галерист – тя е душата на това самобитно духовно място, където непрекъснато се случват смислени неща. При Мариела се правят представяния на книги на най-четените български автори, има изложби, чието качество съперничи на всяка голяма галерия с претенции, случват се концерти, срещи, интервюта, ателиета. Публиката е отбрана и духовна – на тези събития идват хора с отворени сърца и души и това не е красива метафора, факт е.“
Имала съм честта да модерирам събитие в галерията на Мариела и с охота потвърждавам думите на Касимова-Моасе. Тя е истински посланик на чувствителите разказвачи и доказва ежедневно, че културният живот в България – с цялото му разнообразие и естетика от високо ниво – има дом и извън София.
Вижте кои са книгите и авторите, които вдъхновяват творческата душа на Мариела. И непременно се отбийте в галерия „Серякова къща“, ако сте в троянския край.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Сто години самота“ на Маркес, обявена за най-влиятелната книга в световната литература за последния четвърт век е и моята любима книга. Но на всеки етап от живота ми, различни книги са ми повлияли. В най-ранно детство, живеех вътре в Андерсеновите приказки. Като тийнейджър открих „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей и тя беше въведение към сериозната литература.
В езиковата гимназия всички четяхме „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ на Робърт Пърсиг – тя ми даде специални прозрения за пътуването през живота.
Пак по онова време (комунистическото), четяхме книгите на Фройд, отпечатани на циклостил, защото бяха забранени – и до днес имам сериозен интерес към психологията, заради прочетеното от него. Безценна книга за самопомощ ми беше „Вашите слаби места“ на Уейн Дайър. Отгледах детето си през 90-те изцяло по книга на Лоранс Перну (ами да, и този тип книги са важни). По-късно, когато почина близък за мен човек, „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт ме спаси и ми даде тласък да продължа напред. В последните години, често около мен слушам език на омразата за емигрантите, а да разбирам и приемам тези хора ме научи „Другата ръка“ на Крис Клийв. Мога да изброявам до утре, но накратко – книгите имат мощно влияние над мен.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не правя нищо друго, докато чета. Отдадена съм единствено на самата книга.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Понякога, докато чета, до мен стои чаша с кафе. Двете в комбинация са неземно удоволствие.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Подариха ми оранжев тефтер, в който понякога си преписвам някакви важни неща, които искам да запомня. Самата книга опитвам да пазя като очите си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам близка приятелка издател, която ме е снабдила с толкова много красиви книгоразделители. За същата цел понякога ползвам и картички.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Всичко, което ми е интересно и ме обогатява.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Предпочитам хартиените книги, защото са красиви. За мен корицата на книгата е също толкова важна, колкото и съдържанието. Аудиокниги слушам рядко, докато гладя, и гледам да са прочетени с глас на любими актьори. Електронни чета само когато съвсем съм закъсала и не нося в себе си истинска книга, например когато съм пред лекарски кабинет.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги спирам на прочетена глава, за да започна после от новата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Обикновено попадам само на добри книги, имам достатъчно източници за набиране на такива. Но дори и лошите прочитам, за да мога после да ги критикувам.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Опитвам се да разбирам лошите герои – както в книгите, така и в живота. Веднага се сещам за Жан-Батист Грьонуй от „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд – от една страна е чудовище, но от друга е жертва. Той е убиец, но има талант да усеща миризмите по невероятен начин.
Какво четеш в момента?
„Правек и други времена“ на Олга Токарчук и „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс.
Коя е последната книга, която си купи?
„Политиката отвътре“ на Иван Костов и „Виолета“ на Исабел Алиенде.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Оставям си книги на различни места, на които пребивавам. В този смисъл, може да са и няколко.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обикновено чета в леглото, затова от малка съм късогледа и ходя с очила. Бих искала да имам цялото време на света за четене, но истината е, че все по-трудно го намирам.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Хубави книги.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
В галерията продавам книгите на издателство ICU, така че ежедневно ги препоръчвам, като винаги подчертавам, че това е бутикова литература.
Заради събитията, в които живеем днес, бих препоръчала също „Граница“ на Капка Касабова и „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Както картини и скулптури, така и книги около мен се срещат навсякъде. Най-важно е някои по-любими да са ми подръка.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
