fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Мария Донева

6 мин.

Градът на липите е дал на културата ни много таланти и днес ви представяме един от тях. Мария Донева е голям, но земен човек, пише в рими, а наскоро доказа, че е в стихията си и с късите разкази (със сборника „Как спрях да крада“, ИК „Жанет 45“). Стихосбирките й „Очи за красотата“ (1988), „Сбогом на читателя“ (1996, 2003), „Празнината меѓу нас“ (Охрид, 2005), „Има страшно“ (2005; 2007, 2008), „50 години старозагорско куклено изкуство“ (2008), „Прикоткване на смисъла“’ (2009), „Меко слънце“ (2010), „Магазин за обли камъчета“ (2011), „Перце от дим“ (2012), „Заекът и неговата мечта“ (2013), „Шепа лъскави череши“ (2013), „Чисти стихотворения“ (2014) – печелят куп награди и верни читатели. Част от тях са сред екипа на „Аз чета“. Казва, че за нея важните неща са синът й Иво, родната й Стара Загора, както и работа й, която я държи близо до книгите, близо до думите. И допълва:

„Правя разни малки театърчета, водя литературен клуб, драматург съм на ДТ „Гео Милев“. Написала съм няколко книги. Пиша с голяма радост в блога си.“

Прочетете и интервюто ни с Мария, за да разберете повече за книжните ѝ предпочитания.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В гимназията ми бяха много важни „По пътя“, „Тортила Флет“, „Девет разказа“. Когато бях студентка в първи курс Българска филология, най-силно ми повлия „Българската народна песен“ на Никола Георгиев, след като я прочетох, започнах да разсъждавам по различен начин. Тогава любим поет ми беше Константин Павлов, а отпреди това и завинаги – Валери Петров.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
От много време не мога да правя само едно нещо, правя по няколко едновременно. Не казвам, че това е хубаво. Така че да, ям, каквото има на една ръка разстояние, ако не цапа прекалено много и не изисква употреба на прибори. Плодове, ядки, мезенца. Дайте ги насам.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе, чай, вода, вино, уиски, сладолед (ако книгата се окаже интересна и го забравя). Но мога да чета и без да пия!

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Хич не ме ужасява, но въпреки не го правя. Пъхам хартийки на местата, които искам да препрочета по-късно, някои книги стават двойно по-дебели с отбелязките.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С разделители, и с всичко сравнително плоско, което в момента ми е под ръка. С плоски шеги не съм опитвала само, но то е, защото не ги харесвам. (Например такива като тази.) (Но не можах да се въздържа.)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартия, повече хартия!

Държиш ли да прочетеш главата докрая, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Душата ми копнее за книга, която да не ми позволи да я оставям, но напоследък рядко попадам на такива.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ами да! Длъжна съм! Аз съм възрастен човек, кой знае още колко ми остава, нямам време за излишни неща.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Карлсон е отвратителна личност, а книгата ми е любима.

Какво четеш в момента?
Не съм дочела още „По слънчевата страна на улицата“, а в чантата си от две седмици разнасям „Зулейха отвори очи“, но не съм я започнала, това брои ли се?

Коя е последната книга, която си купи?
Две от поредицата „Скълдъгъри Плезънт“, по принцип за подарък, но с уговорката, че после и аз ще ги прочета.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Ако преброим колко книги съм започнала и по принцип, може и да ги дочета някога, ще излезе, че не, не съм от тези хора.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи. Много хубаво четях във влак, но скоро не съм пътувала с БДЖ. Чета на опашка в разни институции и докато вися пред кабинета на личния лекар. Хем времето минава неусетно, хем част от хората се въздържат да ми разказват неволите си и да ми показват белезите от операциите си; а се надявам и че така изглеждам умна на непознатите.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не обичам поредици, това почти ме отказа от фентъзито. Все попадам на трети или пети том от нещо си. По едно време мислех, че те принципно започват да ги броят от две.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Туве Янсон. Валери Петров. „Балада за Георг Хених“. „България за начинаещи“. Нови са ми Нарине Абгарян и нечетните книги на Фредрик Бакман (имам чувство, че неговите излизат така: една страхотна – една по-никаква – още една страхотна – една още по-никаква… и така. Не смея да взема новата, която излезе сега, след „Бьорнстад“, защото се пада нечетна по ред и защото е твърде тънка за цената си. Но пък искам да я имам заради картинките. Да, аз водя бурен, противоречив и нелек вътрешен книжно-книжарски живот.)
Плюс книги, които препоръчвам трескаво и настоятелно, докато ги чета, но после ми минава и приятелите ми за малко си отдъхват.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Понеже рафтовете и шкафовете у нас са претъпкани, организирам книгите така: когато една купчина стане твърде висока и прекалено често вземе да пада, започвам да си трупам нова.