fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Петър Чухов

6 мин.

В седмицата, която посвещаваме на поезията, гост в рубриката „Как четеш“ съвсем логично е поет. Петър Чухов се описва с думите, които са на гърба на най-новата му книга „Достатъчно дълго“, а именно, че пише поезия, проза и (псевдо)драматургия. Свири на китара, има отношение към музиката, пие бира, за другото твърди, че са незначителни подробности. Бакалавър е по библиотечни науки и магистър по социология, работи в Столична библиотека, има награди за криминален разказ, за стихосбирка и за роман, свирил е в много рок банди и е автор на проекта „Поетически трубадурски двубои“.

Снимка: Ивайло Хранов

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Трудно е да се избере една книга, затова аз обикновено посочвам две. Първата е „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ от Робърт Пърсиг. За първи път я прочетох в казармата и тя определено придаде неподозирана дълбочина на преживяванията ми там. Периодично я препрочитам и самият факт, че всеки път ми се вижда променена, показва как аз се променям.

Втората е „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Може би това е книгата, която съм чел най-много пъти. Тя ми помага да не изгубя усещането за карнавалността на живота.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Не. Като ученик обичах много да чета, докато ям – на закуска, на обед, на вечеря, винаги сядах с книга в ръка. Баба ми, с която живеех, много се сърдеше и веднъж ме извика да гледам едно предаване по телевизията, в което се говореше за сърдечно-съдови заболявания – там дадоха един човек, който чете, докато яде, и споменаха, че това би могло да е една от причините за инфаркт. Не си спомням дали това ми повлия, но постепенно се отучих да го правя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Ако чета вкъщи, не пия. Но ако съм седнал в кръчма сам и чакам някого или просто убивам времето до някой следващ ангажимент – пия бира. В резултат обикновено се вдъхновявам и написвам някое стихотворение :)

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Не. Единственото място, на което си водя бележки, освен ако не чета по работа, е паметта ми. Иначе отбелязвам на компютър.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Обичам книгоразделителите – имам десетки такива – от най-луксозни и сувенирни, до съвсем обикновени, рекламни за някоя книга. Но ми харесва и да отбелязвам с най-случайни предмети, ако нямам подръка книгоразделител – билетче, парче от салфетка, листче, на което има записано нещо, календарче и т.н. Чудесно е, когато вече ненужни неща внезапно получат шанса да станат част от такова прекрасно преживяване, каквото е четенето.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
И двете. Още от детството обичах да чета наред с романите, разказите и стиховете научнопопулярни списания и книги. Един брой на списание „Космос“ във влака превръщаше пътуването в още по-вълнуващо преживяване.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Електронната ми книга е винаги с мен. От нея чета предимно на английски – основно в градския транспорт или като пътувам извън София. Иначе предпочитам книги на хартия. Харесва ми да ги трупам до леглото и на бюрото – на няколко купчини. Понякога падат. Но това не ме дразни.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Не, мога да спра дори и по средата на изречението :)

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Като младеж не си позволявах да оставя книга, преди да съм я прочел, колкото и да ми е скучна. Изпитвах някакво чувство за лоялност. Сега, ако не ми допада каквото чета, нямам скрупули да се откажа. Правя го дори и поради това, че не съм в подходящо настроение. И се случва след месеци или дори години да захвана пак същата книга и да я прочета докрай.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Зависи по какъв начин ме дразнят.

Какво четеш в момента? 
„Мраз“ на Томас Бернхард, автобиографията на Фелини, „Бестиарий“ на Кортасар, препрочитам и „Си искам живота“ на Биньо Иванов – това е най-отгоре на купчините. На киндъла чета първата книга от поредицата за Фантомас. Френско криминале от първата половина на XX век.

Коя е последната книга, която си купи? 
„Бестиарий“ – сборник с разкази от Хулио Кортасар, в превод на Лиляна Табакова.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Не мога да чета само по една книга. Вече споменах за камарите до леглото и на бюрото. Освен това работя в библиотека :)

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Не, всяко място е подходящо – харесва ми и прав в автобуса или трамвая, притиснат от хора от всички страни, и в леглото, преди заспиване.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Няма значение. Всъщност препрочитането на една книга я превръща в поредица, тъй като всеки път се откриват нови неща :)

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Обикновено препоръчвам нещо ново, което ми е направило впечатление или пък което съм пропуснал досега. Книгите, които препрочитам (например тези, които споменах по-горе), според мен са добре познати. Мога да ги препоръчам само на съвсем млади хора или на такива, които сега навлизат истински в безкрайния свят на четенето.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Работя в Столична библиотека, където книгите са достатъчно добре подредени, затова си позволявам вкъщи да оставя хаосът да се разпорежда.

Снимка на публикацията: Анна Лазарова