fb
Как четешСпециални

Как четеш: Явор Недев

11 мин.

Явор Недев е китарист в българската рок / пънк група Krekhaus, а през останалото време превежда художествена и нехудожествена литература от английски. Литературните влияния се усещат силно и в новия албум на Krekhaus, който започва с Уилям Бъроуз и съдържа песен по поема на Уилям Блейк. Структурата на албума пък е вдъхновена от „Божествена комедия“ на Данте.

Krekhaus ще представят новия си албум на 28 юли в „Кино Кабана“ в София, преди да отпътуват за три международни участия през есента – фестивалите Future Echoes“ в Швеция, Waves Vienna в Австрия и Mondo NYC в Ню Йорк, а ние се възползвахме от момента, когато не се занимава с музика, за да го попитаме как чете.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Майка ми помни как като 5-годишен съм разгръщал вестниците и съм се правел, че чета или решавам кръстословици. Някъде даже имаме снимка с баща ми как се правим на заинтересовани от пресата в началото на 90-те. Ала първите ми пътешествия с книги се случиха доста по-късно. Помня мъката, която изпитвах с едничката глава от „Под игото“, която трябваше да прочетем в 5. клас. Не разбирах какво чета. И никак не ме интересуваше. Искаше ми да съм навън и да играя пред блока.

Снимка: Рия Найденова

Незнайно как обаче след време реших да избера една от черните книги от библиотеката на родителите ми, която беше точно пред вратата на детската ми стая. Ремарк. Започнах да чета Ремарк. А после Стивън Кинг. Разбира се, че ме беше страх, но после майка ми започна да събира поредицата от „Зеленият път“ (тогава издателството бе решило да издаде романа в шест джобни книжки, струваше ми се наистина удобно тогава). Видях, че Кинг може да пише не само страшни истории.

Тогава дойде и „Сърца в Атлантида“. Не помня колко пъти съм я чел вече. И двете ми издания, българското и английското, се разпадат. Онази сцена, когато Боби, на единадесет години, носи на ръце наранената си приятелка Карол в ужасната жега на лятото, е едно от онези литературни изживявания, които помниш, и то точно толкова ярко, както когато я четеш за пръв път. Както и момента, в който Боби ѝ дава бележката с новия си адрес, защото ще се мести в друг град, а Карол просто изтичва нагоре по хълма с думите: „Трябва да се прибирам да правя салатата“, оставяйки Боби след себе си, който се провиква след нея, че я обича.

Кинг умее да разказва истории. Невинаги най-добрите истории, но го умее. Втората част на книгата, която дава заглавието – Сърца в Атлантида, е чудесно описание на безвремието, безсмислието и яростта на 60-те в кампуса на един университет в Мейн. Когато изпадането от университета би означавало въвличането в безумието на Виетнамската война. Но играта продължава. Ала едновременно с това е и прекрасен разказ за борбеност, другарство и смелостта на студентите, чийто свят потъва около тях.

„Балада за Георг Хених“ – Виктор Пасков

Друго, за което веднага се сещам, е „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Помня как стисках страниците и кълнях на глас. Как се радвах, когато зложелателите на Георг Хениг си получиха заслуженото от ръцете на бащата на малкия Виктор. И тъгата в края.

Виктор Пасков е майстор на тъгата. Не е Георги Господинов.

Но няма да превръщаме това интервю в критическа студия.

Продължаваме нататък.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не, разсейвам се. А после се чудя къде да си избърша ръцете, за да не оставя отпечатъци върху страниците. Не съм на кино, за да ям пуканки.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вино и вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Постоянно маркирам с цветни лепенки. Пиша си бележки в полетата. Подчертавам. Преписвам в моя личен „Речник за Всичко“, където синтезирам прочетеното.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С каквото има под ръка. Книгоразделител или дори билет от влака. Всъщност доста билети намирам из книгите си. Последно ми се скараха, че съм си оставял книгата разлистена.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Мога да чета и двете с еднакво удоволствие. В университета бях един от онези, които всъщност се наслаждаваха на учебниците по литературна теория и статиите с критика.  Все още си пазя книгите по теория на превода и статиите, преснети от университетската библиотека.

Електронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Разбира се, предпочитам възможността за допир. Четенето е сетивно занимание, книгата има свое ухание и всеки се е прехвърлял в прастарите библиотеки на въображението само с едно вдишване на страниците. Освен това ми се струва, че човек бива въвлечен и от самата текстура на хартията, както и от малките детайли – огънати ли са крайщата или леко изядени, гръбнакът на корицата позволява ли книгата да се отвори изцяло, дали страниците са всички на мястото си, или някои вече се отделят. Това са характеристики на книги, преминали изпитанията на няколко чифта ръце и очи. Има нещо по-интересно в тях. Сякаш всмукват в себе си образите, които всеки предишен читател си е представял.

Но отвъд сантименталността и романтиката, книгата не е само носителят си. В крайна сметка не хартията създава историята, нито дори мастилото по нея. Така че електронните книги са повече от чудесен вариант, когато е необходимо. Не мога да си представя човек, който чете ежедневно, да няма електронен четец. По същия начин аудиокнигите са идеален вариант за онези (като мен), на които им призлява, ако четат в автомобил или автобус. Така че за всяко четене си има инструмент. Зависи единствено от условията, в които ще се чете.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Аз съм от хората, които като седнат на маса, подреждат всичко около себе си, за да е симетрично и да има умисъл. Не търпя криви линии, още по-малко криви картини. В този ред на мисли, обикновено се старая да завършва главата, да съм стигнал до някакъв логически край, да съм затворил движението.

В момента „Чамкория“ на Милен Русков ме влудява. Няма глави.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Или преди можех. Напоследък се хващам, че времето ми може би е по-важно от това да го прекарам с автор, който не ми допада. В повечето случаи обаче докарвам нещата до край, защото нерядко се е случвало дадена история да се „отпуши“ чак накрая и мъката да си е заслужавала.

Не съм сигурен, че случаят е такъв с „Времеубежище“ обаче. Дадох всичко от себе си, но след стотина страници лепкавата меланхолия започна да ме дави и я захвърлих. Като човек, който не обича да гледа назад, тази книга ме напрягаше и очевидно целенасоченият опит за големи заключения ме обиждаше. Нямам никакво желание да я довършвам. Да ме прощават всички фенове на Г.Г.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Не е въпросът в това дали даден герой е неприятен или мразен. А в това да е написан така, че сякаш е пред читателя. Думите да са плътта и кръвта му.

Какво четеш в момента?
„Чамкория“, автобиографията на Карл Юнг, Ill Fares the Land на Тони Джъд.

Коя е последната книга, която си купи?
Sometimes a Great Notion на Кен Киси и „Клавиатурна грешка“ на Тери Пратчет.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Виж въпрос 12.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Сутринта ми харесва най-много. Но стига да ме грабне нещо, мога навсякъде. Дори по тротоара.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Мисля, че съм от хората, които предпочитат книгите да са си една история. Не ми допада идеята да трябва да чета четири книги подред, за да стигна до завършека. Разбира се, това идва и от жанрови предпочитания. Фантастиката и фентъзито не могат да се съберат в една книга. Преди година си купих всички досега издадени книги от „Игра на тронове“ и не мога да се накарам да ги започна, макар да знам, че ще има много какво да се научи като писане и развитие на герои. Може би трябва да преглътна, че няма да е толкова вреемко, колкото си мисля. Но пък човек не седя да чете с идеята за време, нали? Точно обратното. Гледа да избяга от него.

igra na tronove

Има ли книга или автор, която препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има един сборник есета на Томас Линч. Намерих книгата в Дъблин, няколко дена преди да си хвана ферибота обратно към Англия. Беше емоционално изживяване и някак книгата отговори изцяло на състоянието ми тогава. А ме грабна просто защото беше с почти чисто черна корица. В нея авторът разсъждава за тленноста и какво остава след нас, какво се помни от нас, кой помни. „Начинът, по който сме“ е неговото питане как биваме възприемани и колко от тези възприятия сме ние.

„Бих искала да го помня такъв, какъвто беше, да го видя за последно такъв, какъвто беше“, казва Томас Линч, че е една от честите реплики, които чува на своето работно място.

А той работи като погребален агент. Мисли за живота в двореца на смъртта.

Другата задължителна препоръка е „Гроздовете на гнева“ на Стайнбек. Разтърсващо умение да смесва журналистика и фикция. В нещо, което не обижда нито едното, нито другото. Разбира се, книгата е много повече от това. За безсмъртието и нетлеността на копнежа за справедливост.

Grozdovete na gneva

Разсъжденията на Умберто Еко върху литературата за мен е задължително четиво за всеки, който би искал да чете по-задълбочено и да разбере как действа даден текст.

Как организираш библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента е организирана по периоди: XVII-XVIII в., Романтизъм, Модернизъм, Пост-модернизъм. Отделно са рафтовете за българска литература и техническата литература. А над всичко това седи неразборията от няколко дузина книги, за които вече няма място и са набутани във всяко възможно празно пространство. Както често казвам – апартаментът ми се е превърнал в музикално-фотографско студио с библиотека, в което може да се спи и готви. Скоро мисля да направя бар на терасата. Не знам къде ще живея след всичко това.  

Снимка на публикацията: Омар Шехаби

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q3. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]