Мнозина читатели познават поезията на днешния ни гост, но е възможно да не подозират кои книги са стигали до тях на български благодарение на неговия превод. Несъмнено писателският талант на Азиз Таш (за справка вижте стихосбирките „Повод за небе“, „На 22. Апокриф за дъжд“, „Небе на 33“ и „Околосветска обиколка на липсата“) повлиява и работата му на преводач от и на турски, османски и арабски език. Сред любимите ми негови преводи са антологията на Махмуд Даруиш „След тебе няма „след“ (съвместен превод от арабски с Мая Ценова, изд. „Български писател“), „Градът в алена пелерина“ от Аслъ Ердоган (изд. „Парадокс“) и „Дълбините на въображението“ от Ахмед Хилми Фелибелията (изд. „Парадокс“).
Азиз Таш е преподавател в програма „Арабистика” към Нов български университет, преподава и в истанбулския университет „Сабанджъ”, ментор е и в курса по поезия в Творческа академия „Заешка дупка“. Като истински сладкодумен разказвач той ни сподели за пътя си на преводач и тъкмо в тази негова литературна роля ви каним да го опознаете.
Ако не броим опитите ми от детството да си преведа написаното в османските книги с картинки, които бабите и дядовците ми пазеха далеч от погледите в нишите и долапите на селските си къщи, първият ми аматьорски превод беше от български на английски език на стихотворение от Иван Вазов, направен експромтно за литературен конкурс по случай патронния празник на езиковата гимназия в Смолян, където бях ученик в подготвителен клас. Дори не помня кое беше стихотворението, но председателят на журито (поетът Христо Стоянов), който знаеше само виетнамски и руски, ме похвали, че преводът е написан по правилата на класическото английско стихосложение и ме покани да започна да посещавам водения от него литературен кръжок „Атанас Далчев“ към райковското читалище „Орфееви гори“. Там направих и първите си „професионални“ преводи на стихотворения от английски (на Ван Стийн), руски (на Лермонтов) и турски език (на Юмит Яшар), които бяха отпечатани в алманаха на кръжока ни – „Пролог“ и наскоро появилия се в централния печат „Литературен вестник“. В студентските ми години, към преводаческото ми портфолио, благодарение на преподаватели като Мая Ценова, Веселина Райжекова, Цветан Теофанов и Хъдър Салфидж в специалност „Арабистика“ на СУ, бяха добавени и преводи от арабски език.
Кое за вас е най-голямото предизвикателство в този занаят?
То има ли нещо, което да не е! :) Като изключим невъзможните да бъдат преведени адекватно каламбури, идиоми и поговорки, често и преводаческата свръхдоза (каквато се явява кой да е текст на роман), може да предизвика у мен отчаяние, продиктувано от невъзможността да се вместя в предварително зададените от сключения с издателя договор срокове. Често спазването на въпросните има и финансово измерение, което се явява бич за белязания ми с ориенталщина филологически характер. Като отворих дума за финанси, се сетих за още едно най-голямо предизвикателство – да продължаваш да превеждаш, въпреки че със заплащането за труда ти не може да се издържаш.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
По-лесно е да пишеш авторски текстове, отколкото да превеждаш.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Набивам оригинала на кол и започвам да го въртя като чеверме. Турската дума за превод – „чевири“, е от същия корен и означава „въртене“.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Да – когато е наясно „какво е искал (но не е успял) да каже авторът“.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Със сигурност лошият преводач не може да го постигне. Ако определяме превода като „по-хубав“, няма причини да не го приемем за „добър“. Някои колеги просто са „неспособни“ да (въз)произвеждат нехубави текстове. То е нещо като професионално изкривяване и ако не води до промяна на заложения в оригинала смисъл, заслужава адмирации. Често при устен превод на преводача му се налага да довършва (или дори да отгатва) мисълта на говорещия – при подобни случаи неизбежно преводът се оказва по-добър от оригинала…
Коя е последната книга, по която работихте?
На финала съм на превод от турски език на роман със заглавие „Огън“ от Искендер Пала, посветен на средновековния поет Юнус Емре (по повод 700-годишнината от неговата смърт ЮНЕСКО обяви 2021 г. за негова година). Искам да споделя едно малко чудо във връзка с този превод. Няколко минути след като бях превеждал романа, в истанбулското метро от азиатския към европейския бряг, срещнах (в почти двадесетмилионен град, в когото се намирах само за ден) автора, с когото дотогава не се познавахме.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Два са: „Седмица на милосърдието в Истанбул“ на Мурат Гюлсой (експериментален роман, писан от името на седем различни персони) и „Дълбините на въображението“ на Ахмед Хилми Филибелията – превод от османски на български език на текст, миниран от преводачески предизвикателства, буквално на всеки ред.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Ако преводите оставят трайни отпечатъци у преводачите, на последните лошо им се пише. Обикновено такива следи са свързани я с някой преводачески гаф, какъвто могат да допуснат и най-добрите в бранша, я с психическо натоварване и стрес, които в най-добрия случай, не им се удава лесно да забравят, а в най-лошия, може да им докара раздвоение на личността. Неотдавна в Шумен превеждах симултанно сам в кабина научни доклади в продължение на близо 8 часа – може да прозвучи малко нелогично, но към края ми беше най-лесно – всичко вървеше на някакъв автопилот.
Кой е любимият ви чужд превод?
Давам си съвсем ясна сметка, че ако към днешна дата харесвам автори като Никос Казандзакис, Оскар Уайлд, Емили Дикинсън, Марк Твен, Халил Джубран, Рабиндранат Тагор, Екзюпери, Даниил Хармс, Владимир Набоков, Жак Превер, Херман Хесе, Иво Андрич, Юрий Брезан, Костас Монтис, Махмуд Даруиш, това се дължи на качествения превод на произведенията им. Затова и правя всичко по преводаческите си сили, за да не би някой читател, заради дефицити в превода ми, да реши за превеждания автор, че не е интересен.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Първата асоциация, която предизвиква този въпрос у мен, е свързана със спомен от първи курс, за дума в арабски език, която означава „хващам камилата за тлъстата шия“. По онова време това ми звучеше като градска легенда, но като изключим високия холестерол на пустинното добиче, всичко е истина. След това бе ред на „якамоз“ – любима на турските поети дума от гръцки произход, използвана за „огледалното отражение на лунната светлина върху нощната морска повърхност“. През 2007 г. тази дума е била избрана от един берлински институт за най-хубава сред 2500 кандидатки от цял свят. Вече нямам спомен как точно съм я превеждал, допускам, че според контекста са били няколко различни варианта, но е било нещо от сорта на „пътеката от лунна светлина“. Наскоро по време на 21-вото издание на международния поетически фестивал в Сапанджа, от турския поет Аднан Йозер научих, че има специална дума и за отражение на слънчевата светлина.
Има и случаи, в които трябва да оставиш непокътната някоя фраза от оригинала и това да се окаже по-трудно отколкото, ако трябва просто да я преведеш. В едно стихотворение Джан Юджел използва в латинския ѝ оригинал крилатата сентенция на Декарт: „Мисля, следователно съществувам/ съм“, но вплетена в стих с инжектирана дума на турски (в значение на „затворник“), която използва втория глагол като част от окончание на глаголно спрежение в турски, тъкмо със значение на „съм“:„COGITO ERGO mahpuSUM“. Отчитайки ортографската близост на „sum“ със „съм“, си позволих да преведа въпросния стих по следния начин: „COGITO ERGO затворник SUM“.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Вредата е свързана главно по отношение на преводи на художествен текст, които предполагат невиртуален преводач от плът и кръв, а са предпочетени с цел на въпросния да не му бъдат заплатени. Много преводачески бюра прибягват до подобни преводачески услуги, защото това им осигурява бързина и ниски разходи. Би било чудесно спестените от машинните преводи време и средства да бъдат използвани за по-добре заплатени немашинни.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
От книгата, която превеждам в момента, научавам много за средновековната история на Мала Азия – периодът XII-XIV в. е малко познат и за повечето читатели, което предполага сериозно ровене, за да бъде добавена допълнителна информация под линия – всъщност докато готвех бележките, научих двойно повече отколкото от самия текст. Всички бележки завършващи с „бел. прев.“ са скрита форма на съавторство и трябва да са внимателно оформени и в стилово и в количествено отношение.
Прочетете още едно интервю с Азиз Таш тук.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta23q1.
Вижте как превеждат още:
