Обикновено избирам с какви заглавия да обновя купчинката на нощното си шкафче, без да се водя от определени критерии, но от време на време изпадам в настроения за търсене на конкретен тип литература – както когато ти се прияжда нещо в ранния следобед и до края на работния ден си мислиш как ще се поглезиш за вечеря.
„Крадлата“ (изд. „Алтера“) на Сара Уотърс попадна в радара ми чрез един любителски списък на книги с неочаквани обрати. По принцип съм фен на романи за отминали епохи, особено когато става въпрос за времената на големите рокли, балните зали и галантните джентълмени, а и Сара Уотърс гарантираше интересно преживяване с непредвидени развръзки.
Макар да не предлага нито бални зали, нито галантни джентълмени, романът все пак ни пренася в Дикенсовата Англия от края на деветнайсети век и ни запознава с две крайно различни момичета. Сюзан е сираче, израснало в най-мизерните квартали на Лондон, с предначертан житейски път – да не бъде нищо повече от поредната обикновена крадла в компанията на престъпници и измамници, които са най-близкото до семейство за нея. Мод, от друга страна, също е сираче, но е наследница от благороден произход и живее в голямото имение на странния си чичо, който я обучава да му помага в тайното му иновативно дело.
Сюзан и Мод нямат нищо общо помежду си, до появата на един чаровен измамник. Сюзан трябва да му помогне да прелъсти Мод и да отнеме богатството й, преструвайки се на прислужница. Така двете момичета се озовават под общ покрив и с дори по-преплетени съдби, отколкото предполагат.
Сара Уотърс засяга толкова скандални за епохата теми, че даже и днес някои от сцените носят усещането за 
секретност, като прошепнати нощем истории, след като осветлението е загасено. На пръв поглед обикновени и дори скучни герои крият тайни от строгия обществен ред, от околните и дори от себе си. Строгото патриархално общество на Англия не позволява на жените да се превърнат в повече от това, което канонът предвижда за тях. Героините на Уотърс обаче се бунтуват както могат – понякога скрито, понякога явно, с откритите си действия, но и със съкровените си мисли. Образите им са изградени постепенно и дълбоко и придават многопластовост на романа, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
Обемът на книгата е солиден, но повествованието върви леко и интригуващо, добавени са по малко от всички мои любими съставки – любовна история, користни цели, желание за отмъщение. Припокриването на различни гледни точки поддържа напрегнато и динамично темпо. В един момент обаче действието става малко мудно и някои от продължаващите до края неочаквани завои започват да се усещат пресилени и излишни.
Въпреки сцените, които ме караха недоверчиво да повдигна вежда, дочетох книгата с удоволствие „Крадлата“ е нещо средно между криминален, приключенски и психологически роман. Разказ за любовта, желанията, себеизразяването, целите и какви средства оправдават те, както и какви последици носят. Не очаквайте бални зали и изнежени романтични девойки, но се подгответе за приключение, изградено върху сложни измами, потайни характери и изненадващи развръзки.
За романа е писал и Христо в „Книголандия“.
