Никога не бях чела нищо от Стивън Кинг. А откровено казано не изпитвах и особен интерес. Романът му „Момичето, което обичаше Том Гордън“ попадна у мен почти на шега. Започнах да го чета като предизвикателство, но докато се осъзная вече бях въвлечена в удивително живо и ярко повествование, което магически сграбчваше и пленяваше.
Динамичният разказ оголваше и до кокал разкъсваше физическата битка за оцеляване, докато вътрешният глас в мен отчаяно търсеше възможни изходи към спасение и задаваше въпроси, сграбчващи и разтърсващи живота в търсене на отговори. Въпреки че книгата не се смята за една от най-добрите творби на Кинг, тя е задълбочена и крие в себе си завладяваща история за едно оцеляване. При това чудесно разказана.
„Светът има зъби и може да те захапе с тях, когато си пожелае.“
Това е началото на романа, който сякаш на инат не е поредният ужас, превърнал се в бестселър, а простичка човешка история за куража и силата на волята, които те водят в моменти на страх и самота. Триша Макфарлън е на девет години, нейната страст е бейзболът. Докато пътува заедно със своя брат и майка им, тя се отдалечава и загубва. Нататък следва изумителна картина на дивото оцеляване срещу студа и пронизващата до мозъка на костите влага, калта и глухите нощи, комарите и непознатите хапещи насекоми, жаждата и глада.
Всичко, което Триша носи със себе си, е нейният уокмен, по който слуша бейзболните мачове с участието на нейния идол Том Гордън от отбора на Ред Сокс. Тази й любов поддържа духа й и я кара да се надява… на край, на спасение от това мъчително бродене, в което посоките са само две – тази към живота и тази към смъртта.
В книгата има свръхестествени елементи, но те не са първостепенно значение, а по-скоро й придават едно особено очарование. Очарование, което в хармония със силата на духа, на моменти силно надяващ се, а в други – помръкващ, сътворяват един напълно искрен човешки разказ, който няма да оставиш, преди да е настъпил краят на бейзболната игра, преди да има победител. И това в крайна сметка се оказва Триша, отбелязала победния удар със силата на вярата и граничещото с любов възхищение към Том Гордън.
Може би страхът е това, което те увлича в романа, страхът от това какво ще направиш в ситуацията на Триша; ще оцелееш ли? Дори ако си деветгодишен? Или отговорът на въпроса дали ще имаш сили да направиш хоумрън след всичко, което си изживял в най-реалния си кошмар.
Прочетете повече за Стивън Кинг в „Големите“.
