Тя вярва в доброто.
Тя се опитва да забрави всичко лошо, през което е преминала в детството си.
Тя иска хората да се завърнат към корените си.
Тя е Нарине Абгарян.
Нашумя в страната ни преди две години с романа си „Три ябълки паднаха от небето“ и успя да завладее сърцата на много читатели с увлекателните си истории.
Родена е на 14 януари 1971 година в град Берд, Армения. През 1994 година решава да продължи обучението си в Ереванския държавен лингвистичен университет, намиращ се в Москва. Там среща и своят съпруг, с когото са изключително влюбени и до ден днешен. Двамата имат син.
В края на краищата какво толкова, и да говорят на чужд език, и да се обличат различно, нали небето навсякъде е еднакво синьо и вятърът духа точно както в земите, където си имал щастието да се родиш.
из „Три ябълки паднаха от небето“.
По време на трудните периоди, които преживява, се налага да работи в чейндж бюро. Мечтата й винаги е била да бъде писателка, затова стартира собствен блог. Първата й издадена книга е за деца – това е автобиографичната повест „Манюня“. Книгата, излязла у нас преди броени дни, прави Абгарян известна и разпознаваема. През 2010 година заглавието печели приза „Детска книга на годината“. Преведена е на много езици, адаптирана е както за спектакли в театъра, така и за филм, а в Русия обира наградите за литература.
За личния й живот се знае съвсем малко. Нарине се опитва да стои извън светлината на прожекторите и не допуска публиката в личното си пространство.
Преломен момент в живота и погрешно поставената диагноза множествена склероза. Налага й се да живее с нея три години. Но вместо това да я направи по-слаба и да сломи духа й, тя мобилизира всичките си сили и е решена, чрез помощта и любовта на своето семейство да се бори до край.
Нарине преживява много тежки моменти в детството си. Родната й Армения преминава през икономическа криза, военно положение и природни катаклизми. В разказите си писателката се опитва да пресъздаде това, което помни с любов – дъхът на канела, сплотеността на семейството, любовта на близките, вярата на хората в доброто и да загърби лошото.
Призивът от писателката към всички хора е да се завърнат към корените си и да не ги забравят, защото благодарение на тях са това, което са. Не е привърженик на глобализацията.
Животът е там, където ни чакат. Животът е там, където ни обичат
из „Хората, които са винаги с мен„
И все пак въпреки че обича своята родина, тя не може да се примири с безработицата и корупцията, които са превзели и унищожават страната й. Като първата държава в света, приела християнството, Армения е страна на вярата. Хората пазят в сърцата си надежда за по-добър живот и продължават да обичат своята красива родина. А Нарине Абгарян е жената, която увековечава в своите романи всички красиви кътчета и добротата на народа си.
Нани Тамар казваше – любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш.
из „Хората, които са винаги с мен“
Ако искате да се пренесете във времето, когато и вие като малки сте имали своето безгрижно, спокойно, тихо детство, с всички невероятни и запомнящи се ухания, със сигурност трябва да се потопите в света й … заслужава си.
Книгите на Нарине Абгарян ще намерите в Ozone.bg.
