fb
Ревюта

„Неграмотното момиче, което можеше да смята“ и спаси мира на Земята

5 мин.
Negramotnoto momiche, koeto mozheshe da smyata Yunas Yunason

Negramotnoto momiche, koeto mozheshe da smyataКогато научих, че ще излиза нова книга на шведския писател Юнас Юнасон, бях видимо въодушевена. Дебютният роман на автора „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ не се забравя лесно. Бях любопитна дали Юнасон ще повтори добрата формула, която беше забъркал с него, или пък ще се провали с гръм и трясък. Останах приятно изненадана, макар и с леко смесени чувства.

Този път в центъра на събитията е едно чернокожо момиче на име Номбеко. Тя никога не е ходила на училище, но това не й пречи да е любознателна. Остава сираче на невръстна възраст. Животът й като чистачка, която изпразва външните тоалетни в най-бедния квартал на Южна Африка – Совето, е труден и определено изглежда безперспективен. Ала Номбеко притежава природен интелект, който лека-полека ще й помогне да промени съдбата си.

За да убива времето, Номбеко сама се научава да смята още на 5 години, докато брои кофите, които изпразва. Не след дълго, с помощта на един нелицеприятен, ала важен за сюжета тип на име Тобо, момичето се научава и да чете. Когато Номбеко е пораснала достатъчно и разбира, че съществува свят извън Совето, тя решава, че е крайно време да промени живота си. Все пак любимата й дума е „промяна“. Въпреки че вече е повишена като началничка на външните тоалетни, ден след като навършва 15 години, Номбеко решава да напусне работата си и да посети Националната библиотека в Претория.

„Доколкото й беше известно, този район не бе забранен за чернокожи и с малко късмет щеше да влезе вътре. Какво можеше да направи след това, освен да диша и да се наслаждава на гледката, не знаеше. Ала като за начало бе достатъчно. А и чувстваше, че оттам нататък литературата ще я води.“

За съжаление, съдбата има други планове за Номбеко. И в тези планове влиза един инженер с литър коняк в Jonas Jonassonкръвта, който я блъска с колата си. Учудващо или не, адвокатът на инженер Ван дер Вестхойзен успява да докаже, че всъщност Номбеко е била виновна за катастрофата. И тъй като Номбеко няма възможността да плати глобата за деянието си, съдията решава тя да изплати дълга си под формата на 7 години работа при инженера. Вестхойзен може да е алкохолик, но също така е „натоварен с изпълнението на една от най-секретните и отговорни задачи на света“- да превърне Южна Африка в ядрена държава. Изследователската база „Пелиндаба“ ще бъде новият дом на Номбеко.

И докато Номбеко „изкупва вината за престъплението си“, някъде другаде по света, по-конкретно в Швеция, Юнасон ни запознава с Ингмар Квист – вторият персонаж, около когото авторът завихря абсурдните сюжетни линии на своя роман. Първоначалната мечта на Ингмар, неговата фикс идея или т.нар. „дело на живота“, е да стисне ръката на шведския крал. Но съдбата отново има други планове.

Когато всичко се обръща с главата надолу, намеренията на Ингмар спрямо краля вече далеч не са толкова добронамерени. За да бъде още по-интересно, фанатизираният швед успява да въвлече в болните си амбиции и своите синове, които неочаквано се оказват двама вместо един. Зад идеята на умопомрачения баща да кръсти близнаците с еднакви имена – Холгер и Холгер – се крие пъклен план, който води до ред комични и трагични последствия.

И ако казаното дотук прави книгата странна и вълнуваща, почакайте, това не е всичко! Юнасон решава да добави скрити диаманти и една атомна бомба в повече. След това преплита умело живота на Номбеко с този на три всестранно развити китайски момичета, двамата близнаци, американски грънчар параноик, едно постоянно ядосано момиче, една графиня, двама агенти на чуждо разузнаване, един министър-председател и дори самият шведски крал.

В допълнение имаме добре познатото ни чувство за хумор на Юнасон, както и вложения зад случващото се дълбок смисъл. С помощта на своя забележителен стил авторът и този пътYhe Girl Who Saved The King of Sweden Jonas Jonasson засяга доста социални теми, като една от основните е, че „глупостта не зависи от расата“. Макар и в тази книга отново да има много политика, която на моменти ми идваше в повече, романът се чете неусетно бързо и с удоволствие. С други думи, „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ (изд. „Colibri“) безспорно има всички предпоставки да повтори успеха на дебютния роман на Юнасон.

И все пак част от мен остана леко разочарована. „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ без съмнение е интригуващ роман, но защо всичко отново трябваше да се върти около атомни бомби и известни политически личности? Личи си, че Юнасон се е постарал да повтори прилежно формулата на „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ и смело мога да заявя, че му се е получило. Най-вероятно този роман също ще има своята филмова адаптация след време. Но аз искрено се надявам следващият път Юнасон да ни изненада с нещо коренно различно като сюжет. Защото този вече видяхме, че го владее добре…

Още ревюта за романа „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ прочетете при Христо в „Книголандия“ и в блога „На по книга, две“.

Ако пък искате да прочетете още мнения за „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, вижте ревюто на Габи тук, както и текстове в „Книгoландия“,„Книгозавър“,„Библиотеката“, „Lovebigbooks“ и при „Lammoth“.