fb
Ревюта

По следите на „Писателят призрак“

2 мин.

писателят призрак-филип ротМлад писател печели благоразположението на своя идол и покана за вечеря в лоното на сътворението на голямата литература.

Следва вечер, по-невероятна от всичко, което може да се измисли. Разказ в разказа, разказ за съзиданието, разказ за различните типове писатели, за непоносимото отегчение от делника и за сляпата преданост, разказ за войната, разказ за всичко…

В благоговейното опиянение на младия Зукърман ще се питаме дали всеки разговор е разговор за литература?

Кое е по-правдоподобно – реалността или илюзията?

Има ли автор, или всичко написано е в съавторство? Възможно ли е той да съществува в своето отсъствие?

Има ли литературата полезно въздействие и можем ли да говорим за целенасоченост? В крайна сметка наистина ли изкуството е безсмислено?

Вече оживявали литературни герои и сюжети се повтарят, преоткриват и пресъздават в различните епохи, направления и поколения. Но за кого пише писателят и трябва ли той да се подчинява на правила и очаквания?

Филип Рот говори за майсторството, или защо велик писател може да бъде само мъртвият писател. За съчиняването на истории зад всеки човек. И за писането като опиат, без страх и без съвест.

 тя вярваше на всяка своя дума, но нито една нейна дума не беше вярна.

Големият (но недооценен от съвременниците си, разбира се) писател И. А. Лоноф се захранва от отрицанието на живота: „това е неговата религия на изкуството (…) Да не живее – от това той майстори красивата си проза!“.

Дилемата е: да измисляш живота или да го живееш?

„Писателят призрак“ (изд. „Colibri“) е роман за „изненадите, които носи призванието да пишеш“, по думите на автора си, а за мен е творба с огромна концентрация на въпроси без отговори в опит да се погледне дълбоко в тъканта на литературата. Наистина сложна задача, решавана с наслагване на автори, произведения, сюжети и герои на много малка площ, от което читателят може да получи лек световъртеж.

Любимите ми не-отговори на Рот са, че всеки е ограничен от собствената си фантазия, а добрата творба не се прави на „интересна или сериозна. Тя просто е“.

Да бъдеш е може би най-сложната задача, която творецът трябва да реши, а отношението творба – автор много напомня захласването на младите любовници. А кой не иска да бъде вечно млад и все влюбен?

Прочетете още ревютата на ТемзКнижен Петър, Изумен и Книжка с мишка.

[ + ]