Джефри Мур в София

Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят.

Първият му роман, Prisoner in a Red-Rose Chain, е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с Commonwealth Writers Prize, 2000.

Творците на памет (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от читателите. Романът е удостоен с наградата на Асоциацията на канадските писатели (2005) и е сред финалистите, номинирани за наградите Sunburst (2005), Rogers’ Writers Trust (2004), Hugh MacLennan (2004), WordsWorthy (2004) и пр. Българският превод на книгата на Невена Дишлиева-Кръстева е носител на Специалната награда за превод на фондация „Елизабет Костова“ на името на Кръстан Дянков (2014).

Мур е автор и на романа Клубът на изчезналите видове (2010), „едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните.“ (Quill & Quire). Живее в Монреал и Вал Морин, Квебек.

За преводача

Милена Попова (1971) завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и публицистика за различни издателства и списания. Сред авторите, чиито романи и разкази е превеждала, са Джефри Юдженидис, Каръл Шийлдс, Труман Капоти, Йосиф Бродски, Артър Конан Дойл, Дейвид Лодж, Дорис Лесинг, А. С. Байът, Алегзандър Маккол-Смит.

Отзиви за книгата

„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“
— Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals

„Творба, която не само интригува, но и образова.“
— Times Literary Supplement

„Мур вплита нишки на съспенс в цялата книга. Това е роман, от който те побиват тръпки и започваш да се съмняваш в доброто у човека.“
— Time Out

„Образи, които се запечатват в съзнанието… Вълнуващ и вледеняващ разказ за бягащ от правосъдието наркоман, опит за убийство, изкупление и бракониерска банда, която избива и измъчва животни в провинциален Квебек… Лорентианските планини, такива, каквито ги представя Мур, са изцяло плод на неговото въображение, но той гради една по-добра, по-достоверна, изпълнена с надежда и вълнуваща действителност.“
— Telegraph

„Ако вземете някой от романите за Джак Ричър и добавите неочакван обрат и равни части ноар и ексцентричен хумор, ще получите нещо, което наподобява тази книга… Трилър, който не се забравя лесно.“
— Booklist

„Зашеметяващ. „Клубът на изчезналите видове” е едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните. Пълен с мрачен хумор и ярка светлина, „Клубът на изчезналите видове” е затрогващ и роман за силата на връзката между хората и за несломимата воля да не се предаваш пред изпитанията.“
— Quill & Quire

„В романите на Джефри Мур се съчетавават стремителен хумор, тайнствена тъга, интелектуална находчивост и дълбока човечност. Никой друг не познава по-добре Лорентианските планини и не би могъл по-умело да ги направи герой в прозата си.“
— Стивън Хениган, автор на When Words Deny the World

„Писателският му стил е вдъхновяващ, разказът – вълнуващ. Великолепна книга.“
— Нийл Смит, автор на Bang Crunch

„Клубът на изчезналите видове” е невероятен роман. Книгите на Мур винаги притежават яркост и живописност, ала тази е съвършено кинематографична. Разказът се разгръща с класическа театралност, но си остава пълен с изненади. […] Чета най-добрите книги с молив в ръка, подчертавайки онова, което ме поразява. Моят екземпляр на тази книга е целият в подчертавания.“
— Мелиса А. Томпсън , автор на Dreadful Paris