fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекитеБългарияНовини

Силвия Павлова: Във времето на социална изолация обществената библиотека продължава да бъде предпочитан партньор

11 мин.
Силвия Павлова

В средата на октомври една радостна новина зарадва екипа ни – Силвия Павлова, директорът на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, стана „Библиотекар на годината” за 2019 г. Още по-хубавото беше, че именно създателят на “Аз чета” – Александър Кръстев, имаше честта да ѝ връчи престижното отличие. Призът на Българска библиотечно-информационна асоциация се връчва за високи постижения в реализацията на мисията на библиотеките. Той стана и повод да си поговорим със Силвия за смисъла на наградите, стереотипите, които среща в работата си, и за впечатляващата креативност, с която РБ „Христо Ботев” – Враца се справя с трудните условия покрай пандемията.

Честита награда, Силвия! Напълно заслужена, трябва да признаем. Добавя ли отличието стойност и смисъл на работата ти?
Първо бих искала да благодаря на всички, които ме номинираха и на Българска библиотечно-информационна асоциация, че оцени моята кандидатура. Второ, това по-скоро би трябвало да е награда за екип, защото сама не бих постигнала този успех. Отличието ми напомня, че вървя в правилната посока. Истинският смисъл в моята работа е удовлетворението и удоволствието, което изпитват хората след дадено събитие и да виждам щастливите усмивки на децата, когато идват в библиотеката.

Срещала ли си стереотипи, свързани с професията ти и какви, ако да?
Най-големят стереотип – как изглежда библиотекарят. Представят си го като не особено млад, с очила, скучен, сериозен, винаги казващ „шшт” и на „вие” с компютрите. Днес това категорично не е така – колегите са повечето млади, усмихнати, амбициозни и красиви, умеещи да работят не само с компютър, но и с всички нови технологични чудеса, появяващи се в пространството. Администрират бази данни, поддържат страници, налага се да бъдат уебдизайнери, правят плакати, афиши, стрийминг, работят с различни мобилни платформи и още много, много други. Библиотечната професия за мен е една от най-бързо развиващите, която дава възможност на човек да се учи всеки ден.

Как се справя Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца с трудния период покрай пандемията тази година? Има ли отлив на читатели?
13 март 2020 година се оказа най-фаталният петък за цялата библиотечна общност и доведе до едни от най-тежките решения, пред които е бил изправян целият културен сектор в страната.

Във време, в което светът функционира на бързи обороти, изградил напредъка си върху лесни технологични решения, космополитен стил на живот и мащабно планиране, грижата за опазването на човешкия живот успя да преподреди дори световния дневен ред. И най-основополагащата човешка ценност – здравето, надделя над всички материални и духовни придобивки. Консуматорското общество спря на пауза пред непознатото лице на пандемията COVID-19.

И едно стана съвсем ясно – сега не беше добро време за култура.

Въпреки реалните заплахи и разпространяване на заразата чрез раздаване на библиотечни документи, решението вратите да се затворят беше най-трудното. Осъзнавахме опасността, че физическата и социалната изолация можеха да се окажат пагубни за значим процент от нашите потребители. Реалното общуване с хората, било то и в лицето само на библиотекарите, четенето на книги, достъпът до компютър, интернет и информация, на уютно място в залите на библиотеката, са част от естествения ритъм на живот на хората над 55 години, които ежедневно посещават отделите. А новите книжни заглавия, списания, дигитални забавления и ресурси са непостижим лукс за някои от малките ни потребители.

Първото решение, което бързо трябваше да се вземе, беше: Как да останем свързани?

Мерките за справяне с разпространяване на коронавируса доведоха до временно преустановяване на заемането на книги от нашите читатели, но дадоха стимул на екипа да потърси нови начини за общуване като използва силата на новите технологии. Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца използва разнообразните си дигитални канали, за да предоставя достъп до култура на потребителите си дори във времето на социална изолация. Това са официалният сайт на библиотеката: www.libvratsa.org, дигиталната библиотека , сайт към Дигитален архив на област Враца – „Карта на времето”. В дигиталния архив на ХХ век – „Карта на времето” са публикувани над 1500 истории, 1200 ретро снимки от различни периоди на ХХ в., 1400 фотографии, направени по време на теренните обиколки, потребителите имат достъп до 600 пълнотекстови документа – статии, краеведски и фолклорни текстове, 800 файла аудиозаписи и 60 видеоматериали. Информацията е от всичките 123 населени места в област Враца. Ежедневно се публикува избрана история на Facebook страницата на Регионална библиотека. Част от снимките могат да бъдат открити и в страницата ни „Карта на времето” в Instagram.

Библиотеката е в постоянна комуникация с потребителите си и чрез профилите в социалните мрежи: Facebook, Instagram и Twitter.
Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца остава в помощ на студенти и ученици за предоставянето на справочна информация, свързана с подготвянето на курсови, дипломни и домашни работи. Потребителите получават справочна информация, след запитвания на email. Процедурата е съвсем бърза и лесна – необходимо е единствено да се опише каква информация ще бъде нужна и темата, за която се отнася. Запитване се пренасочва към библиотечните специалисти в съответните отдели за подготвяне. В кратки срокове се връща на email със сканираната информация, с която библиотеката разполага.

От началото на извънредното положение читатели в отделите не са допускани, а срокът за връщане на заетите книги автоматично се удължава до възобновяване дейността на библиотеката. В отговор на потребностите на учителите, които имаха нужда от подкрепа при преминаването изцяло в дигитална среда, Детски отдел на библиотеката разработи книжни куизове, съобразени с различните възрастови групи и достъпни на платформи, познати на преподавателите. Целта е въпросниците да бъдат лесни за откриване, споделяне и решаване, чрез Facebook страницата на библиотеката и да са забавно и полезно съдържание за децата и техните учители.
Разработени бяха и специални видеа за работата с електронния каталог на библиотеката, както и услугата „Моята библиотека“.

По време на форума ти представи начини, чрез които да останем свързани с читателите, дори по време социална изолация. Би ли разказала за тях и за читателите на „Аз чета”?
Извън традиционните библиотечни дейности, които трябваше да преминат през бързата трансформация на новата пандемична реалност, библиотеката трябваше да компенсира липсата на срещи на читателите с хора на литературата и изкуството и да предостави аналог за сметка на отменените събития.

Решението също се появи съвсем навреме, благодарение на добрите партньорства, изградени през годините с институции, организации и медии, обединени от мисията за популяризиране на четенето и лесния достъп до култура. Вашият екип реагира своевременно в създалата се извънредна ситуация за ограничаване на епидемията от коронавирус със стартирането на кампанията #ВкъщиСъмИЧета, за която съм сигурна, че ви благодарят всички читатели, писатели и издатели. Заедно със сайта „Аз чета“ реализирахме инициатива онлайн разговор с автор, която запълни мястото, останало празно при отменените книжни премиери.

Предаването на живо се осъществяваше през Facebook страницата на библиотеката, а за стриймингът се грижеше вашият страхотен екип. Съвместната инициатива за представяне на автори онлайн доказва, че дори във времето на социална изолация обществената библиотека продължава да бъде предпочитан партньор и новатор като използва възможностите, предлагани от дигиталната среда за достъп на потребителите си до литература и изкуство.

За времето от 24 март до 20 май в кампанията са представени 9 писатели – авторът и илюстратор Нуша Роянова, детският писател Радостина Николова, експертът по социален етикет Невена Басарова, поетесата Мария Донева, писателят Димитър Калбуров, авторът и сценарист Александър Чобанов и писателят и основател на Сдружение за градски читални Александър Шпатов, писателките Ралица Генчева и Радостина Ангелова. Разнообразната палитра от хора на словото и изкуството, която беше предоставена на потребителите под формата на онлайн разговор, успя да обхване широк спектър от читатели и да отговори на потребностите им от култура. Срещите, макар и във виртуална среда, получиха отлични отзиви, а дигиталните платформи позволиха на един иначе съвсем традиционен разговор между читатели и гости да прехвърли границите на залите и сградите и да направи съпричастни хора от всички точки с интернет покритие. Записи на онлайн разговорите остават достъпни на фейсбук страницата на библиотеката, в YouTube канала на „Аз чета“ и се превръщат в едно от най-гледаното и споделяно съдържание в социалната мрежа на Регионална библиотека – Враца.

Какви инициативи замисляте с екипа на библиотеката?
В началото на ноември стартират клубове по интереси, свързани с изкуството и науката. Организирани са от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и ще се провежда онлайн през платформата ZOOM, по 1 път в седмицата. Те включват:

Академия по творческо писане с Милена Николова. В рамките на програмата децата получават умения за назоваване на общото и осъзнаване на важното в разнородни текстове, запознаване с жанровете, участват в работилници за измисляне на заглавия, упражнения по стил, илюстриране.

Читателски клуб с Невяна Теодосиева. Пространство за споделяне на интерес към четенето. Време за обсъждане на книги, представяне на любими автори и произведения, развиване на умения за разказване, аргументиране, презентиране, даване на обратна връзка.

Клуб на пътешественика с Невяна Теодосиева. Ще преминем през всички континенти и техните най-интересни забележителности, като накрая ще излезем и извън орбита с пътешествие из космоса. Очакват ви работилници за създаване на туристически продукт, търсене на най-краткия маршрут от една локация до друга.

Зона за влогъри със Симеон Керемедчиев – Симби. В този клуб ще изследваме похвати за създаване на вълнуващо съдържание, ще преминем през поведението пред камера и ще стигнем до технически особености, свързани със създаването на видеосъдържание. И най-важното: как се развива успешен канал в социалните мрежи.

И разбира се, ще продължим със срещите с автори, планираме да осъществим и нашата „Есен в библиотеката” онлайн. Оставаме в очакване за времето, когато цялата тази ситуация ще бъде само спомен. Когато залите на библиотеката отново ще бъдат изпълнение с детски смях и много настроение от нашите читатели.

Наскоро участва в рубриката ни „Как четеш”, сподели ни какво четеш в момента и ако имаш любим цитат от въпросната книга.
През последните дни чета за хюга – датската тайна за щастие. „Малкото кафене в Копенхаген” на Джули Каплин и сега довършвам „Така го правят датчаните” на Хелън Ръсел.

Любимите ми цитати са много, но успях да събера няколко от тях:

„В Дания се доверяваме не само на семейството и приятелите, но и на мъжа или жената на улицата – и това има голямо значение за нашия живот и за нивото на нашето щастие…“.

Malkoto kafene v Kopenhagen

„Има една дума, за която се смята, че описва отношението на датчаните към работата- съставна част от думата, означаваща „работа”, и думата за „щастие”. Това буквално означава „щастие на работното място” – нещо, което е от решаващо значение за живота на скандинавците…”.

„Клубовете се вписват в разбирането на скандинавците за единство, хармония и равенство. Членството ви в клуб ви помага да бъдете активен човек, ангажиран в живота на общността и възпитава чувство на отговорност за колектива. Това е важно за развитието на общество на доверието…”.

„Клубовете в Дания също надхвърлят всички класови бариери….В датския клуб всички са равни, така че може да видите изпълнителен директор, който играе футбол с чистач…”

И още много, много други мога да цитирам, но спирам.