fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

Най-незабравимите цитати за библиотеките и библиотекарите от книгите

9 Mins read
tsitati biblioteki

В седмицата, която посвещаваме на библиотеките – най-притегателните кътчета на познанието, забавлението и уюта, събрахме за вас цитати от книгите, в които се коментира мястото и значимостта на библиотеките в човешкия живот. Надяваме се да ви харесат и ще се радваме, ако допълните нашата колекция.

„— Ще започна още днес, преди монасите да научат с какво сте ме натоварили. Освен това много искам — това е и една от главните причини за посещението ми тук — да посетя вашата библиотека, за която се говори с възторг във всички манастири на християнския свят.

Абатът подскочи рязко, лицето му се напрегна.

— Ще можете да се движите из целия манастир. Но не и на последния етаж на Зданието, където е библиотеката.

— Защо?

— Трябваше да ви обясня по-рано, но мислех, че знаете. Нашата библиотека не е като другите…“

„Името на розата“, Умберто Еко

„На дванайсет години Жулиан почнал да губи трескавия си интерес към живописта и към Веласкес, но пробудените надежди на шапкаря не траяли дълго. Жулиан изоставил мечтите си за музея Прадо заради друг, далеч по-пагубен порок. Бил открил библиотеката на улица „Кармен“ и всеки свободен миг, когато баща му позволявал да се отлъчи от шапкарницата, посещавал светилището на книгите и жадно поглъщал томове с проза, поезия и история. Ден преди да навърши тринайсет години заявил, че иска да бъде някой си на име Робърт Луис Стивънсън — очевидно чужденец. Шапкарят му рекъл, че с много усилия и късмет може да стане каменоделец. По това време вече бил убеден, че синът му е просто малоумен.“

„Сянката на вятъра“, Карлос Руис Сафон

„Първо: Библиотеката съществува ab aeterno*. В тази истина, чието пряко следствие е бъдещата вечност на света, не може да се усъмни нито един здрав ум. Човекът, несъвършеният библиотекар, може да е плод на случайността или творение на зли демиурзи; вселената, снабдена с изящни лавици, загадъчни томове, нескончаеми стълби за пътешественика и отходни места за уседналия библиотекар, може да бъде само творение на бог. За да схванем каква огромна разлика има между божественото и човешкото, достатъчно е да сравним грозните и разкривени знаци, които несигурната ми ръка е надраскала върху корицата на една книга, със съразмерните букви по нейните страници: ясни, изящни, блестящо черни, неподражаемо симетрични.“

„Вавилонската библиотека“, Хорхе Луис Борхес

„Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам да ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове. (…)
Аз съм дотук. Чак ти завиждам, че имаш да събуждаш толкова книги и толкова светове. Давай, сега си ти. На твоите четящи очи и разлистващи пръсти се надяват всички истории.“

Невидимите кризи“, Георги Господинов

„Сградата беше красива, удобна, тухлена и тъй като беше Библиотека „Карнеги“, нямаше да могат лесно да се отърват от нея, макар читателите да бяха силно намалели, и съответно заплащането на библиотекарската заплата бе сметнато за необосновано.

Кори ходеше там два пъти седмично, отключваше вратите и седеше зад библиотекарското бюро. Когато бе в настроение, бършеше прахта от лавиците, говореше по телефона с абонати, които преди години бяха взели книги от библиотеката. В повечето от случаите хората, с които се свързваше, твърдяха, че изобщо не са чували за такава книга, сигурно е била взета от някоя леля или баба, които обичали да четат, но вече били покойници. Тогава Кори изтъкваше довода за библиотечната собственост и понякога книгата действително биваше върната.“

„Кори“, Алис Мънро

„Майка й работеше в местната библиотека. Когато аз поема управлението на света, библиотекарите ще бъдат освободени от всякакви нещастия. Дори най-незначителната тъга ще трае само докато извадиш книга от лавицата.“

„Напълно изгубили себе си“, Карън Джой Фаулър

„Библиотекарят ни чакаше неподвижен в средата на стаята, обърнал нетърпеливо лице в очакване на нашето пристигане. Той обаче не беше дружелюбният човек, когото очаквахме, и не вадеше нито кутията, която искахме отново да прегледаме, нито други прашни ръкописи за истанбулската история. Лицето му беше бледо, като че лишено от живот — точно лишено от живот. Не беше приятелят на Тургут, а нашият библиотекар — нащрек, с блеснали очи, неестествено алени устни и насочен към нас жаден, пламтящ поглед. За миг очите му светнаха в моите и ръката ми запулсира там, където той жестоко я беше извил сред библиотечните рафтове. Явно беше зажаднял за нещо. Дори и ако бях запазил присъствие на духа, за да се досетя що за жажда беше това — за знания или нещо друго, нямаше да имам време да оформя мисълта си. Преди да успея да пристъпя между Хелън и ужасния караконджул, тя извади пистолет от джоба на сакото си и го застреля.“

Историкът“, Елизабет Костова

„Може и да съществуват светове, където библиотекарството се смята за спокойна професия, и където рисковете се свеждат до това някой голям том да падне от лавицата върху главата ти, но отговорник на магическа библиотека не е работа за непредпазливи хора. Магиите притежават сила и самото им записване върху лист хартия и натикването им между кориците не прави абсолютно нищо, за да я намали. Веществото изтича. Книгите имат склонността да реагират една с друга, като от това се създава произволна магия със собствено съзнание. Книгите с магии обикновено са приковани с вериги към лавиците си, но не за да не бъдат откраднати…
Една такава злополука беше превърнала библиотекаря в маймуна и оттогава той отхвърляше всички опити да го превърнат обратно в човек, като обясняваше с жестикулации, че животът на орангутан е значително по-добър от този на човешко същество, тъй като всички големи философски въпроси се разрешаваха в питането откъде ще дойде следващият банан. Както и да е, дългите ръце и помагащите им крака ставаха идеално за високите рафтове.“

„Еманципирана магия“, Тери Пратчет

„След няколко часа и четири или пет доливания на чашата ми келнерката ме оставя на мира. Вадя си книгата и ми се иска да беше някой увлекателен трилър, обаче градската библиотекарка госпожа Банкс напоследък ме е емнала да чета централноевропейски писатели. Превежда ме през такива етапи. Още откакто бях на дванайсет и тя забеляза да чета книга на Джаки Колинс в бара на Триша, където понякога се налагаше да вися, докато майка ми е на работа. Госпожа Банкс ме попита какво друго обичам да чета и аз избъбрих няколко заглавия, предимно книги с меки корици, които Триша носеше у дома от стаята за почивка.

– Доста четеш – каза тогава госпожа Банкс и ме покани да се отбия в библиотеката следващата седмица. Направих го, тя ми заведе картон и ми даде „Джейн

Еър“ и „Гордост и предразсъдъци“.

– Когато приключиш, ми кажи дали са ти харесали и ще ти дам нещо друго.

(…) След това ходех в библиотеката поне веднъж седмично, за да проверя какви книги ми е приготвила. Невероятно ми изглеждаше, че мъничката ни провинциална  ни библиотека разполага с такъв неизчерпаем запас от книги, и едва години по-късно узнах, че госпожа Банкс поръчва специално книги, които смята, че ще ми харесат междубиблиотечно заемане.“

„Аз бях тук“, Гейл Форман

„В единия край на трезора имаше тясно стълбище, водещо към висящо мостче, откъдето човек можеше да види цялото помещение. Изкачи се. Хиляди тъмносиви шкафове се простираха в далечината и съдържаха близо седемстотин хиляди дебели тома с над двеста и четиридесет милиарда имена в тях. Фрейзър бе убеден, че единственият начин да схванеш тези числа е да застанеш тук и да видиш всичко това с очите си. Цялата информация отдавна бе свалена на дискове и ако си някой от смотаняците, ще останеш потресен от терабайтите данни или други подобни глупости, но това не можеше да се сравни с посещението в самата Библиотека. Хвана се за перилото, облегна се на него и задиша бавно и дълбоко.“

„Библиотеката на мъртвите“, Глен Купър

многото букви
които не могат да напуснат своите думи

многото думи
които не могат да напуснат своите изречения

многото изречения
които не могат да напуснат своите текстове

многото книги
с многото прах върху тях

добрата чистачка
с пухената бърсалка за прах

„Библиотека“, Ернс Яндл

 

* вечно (лат.)