В края на годината е време за обобщения и равносметки. Каква беше 2020 за българското книгоиздаване и върху какво ще се съсредоточи Асоциация „Българска книга“ през 2021 вижте от интервюто с Велизара Добрева, председател на Управителния съвет на асоциацията на издатели, книгоразпространители и търговци.
2020 премина под знака на covid-19. И все пак, освен пандемията, какви са другите значими събития за бранша през тази година?
Въпреки всички трудности и предизвикателства, които стояха пред бранша през цялата година, АБК успя да осъществи всички свои планирани събития и инициативи от културния си календар. С изключение на едно – Софийския международен панаир на книгата, който с решение на УС от 11 ноември беше отменен, защото АБК и книгоиздателите проявиха отговорност и поставиха здравето на читателите и служители си на първо място.
Редица от проведените културни събития бяха променени, съобразно условията на пандемията. Пролетният базар на книгата се проведе на открито, „Походът на книгите“, Софийският международен литературен фестивал и Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи бяха осъществени за първи път изцяло в дигитален вариант – изключително успешно! Онлайн беше и участието в Международния панаир на книгата във Франкфурт.
А трите изложения „Алея на книгата“ – във Варна, в София и в Пловдив, представиха рекорден брой изложители.
АБК връчи и годишните си награди „Златен лъв“, което традиционно се случва през декември.
Всички заедно откликнахме на пандемията и с инициативата „Купи 1 книга“ още по време на извънредното положение през пролетта с цел да помогнем на книгата, да я съхраним като ценност и да гарантираме нейното бъдеще. Инициативата успя да обедини голямото семейство на книгата в една обща кауза и да излъчи ценни послания към обществото. Запознахме читателите с ролята на всички ангажирани по пътя на книгата. В навечерието на първия учебен ден тя прерасна в нова кампания – „Купи 1 книга. Дари я на своето училище“, в основата на която залегна идеята на първия учебен ден децата да занесат в училище нова книга. Каузата получи подкрепата на Министерство на образованието и науката и достигна до директорите и учителите в цялата страна. В резултат на добрата разгласа и добрия отклик на обществеността, десетки училища и детски градини в страната обновиха своите библиотеки, а там, където липсваха такива, бяха създадени изцяло нови. Продължихме я успешно и сега – кампанията „Купи 1 книга. Подари я за Коледа“ напомня, че книгата е най-стойностният и непреходен подарък, който носи смисъл, послание, обич, топлина, уют, знание, щастие.
През тази тежка година УС на АБК продължи редица законодателни и други инициативи в подкрепа на бранша, насочени към създаване и прилагане на закони и нормативна уредба. По-важните инициативи в областта на законодателството са: намаляване на ДДС върху книгите, Закон за фиксираната цена на книгата (изготвената рамка на нормативен акт, заедно с аргументите за приемане на такъв законодателен акт бяха внесени в Министерството на културата), промени в ЗАПСП (законопроектът, заедно с мотиви, и сравнителноправен преглед на законодателството в някои европейски държави беше внесен за разглеждане в МК, което даде висока оценка на законодателното предложение и пое ангажимент за включването му в рамките на готвените изменения в ЗАПСП за транспониране на новата европейска директива в областта на авторското право).
Годината беше изключително активна и е трудно да се изброят всички важни събития за бранша.
Принуди ли кризата издателствата да преминат през дигитална трансформация и да станат по-иновативни?
Да, категорично. Този процес беше започнал отдавна, но по различни причини промените се случваха сравнително бавно. Пандемията принуди всички бързо да се адаптират, трансформират. Осъзнава се ясно, че единственият начин да оцелеем, да се стабилизираме и да се развиваме в бъдеще е да бъдем креативни и иновативни. Дигиталната трансформация е в няколко посоки – в оптимизиране на издателските процеси, в създаването на иновативни и дигитални продукти, в маркетинга и комуникацията, както и в продажбите.
Как се отразява намаляването на ДДС на бранша? Това е временна мярка, целяща да подкрепи бизнеса по време на кризата – успява ли да свърши тази работа? И ако мярката остане постоянна след края на кризата, какво ще бъде отражението ѝ върху бъдещето на книгоиздаването?
В действителност, това е единствената мярка, която реално и осезаемо подкрепя бизнеса по време на кризата. Но това не е изненада – тя е доказано подкрепяща мярка и затова държавите от ЕС отдавна са я приели, за да защитят книгите, езика и културата си.
Виждаме отражението ѝ върху бъдещето на книгоиздаването в няколко основни посоки. Първо, прилагането на мярката дългосрочно, категорично ще доведе до намаление на цените на книгите, а потреблението ще се увеличи, което води след себе си редица положителни финансови, икономически и социални последици. Второ, ще доведе до увеличение на разнообразието на книжната продукция и тъй като наличието на много и различни по жанр заглавия е от голямо значение за читателя, това ще стимулира четенето на книги в страната. Няма нужда да споменаваме отново многобройните положителни последствия от четенето на книги. Трето, би помогнало на издателите да работят по-активно, да увеличат своето производството, да предлагат повече и по-качествени книги, да заплащат по-добри авторски права, да развива инициативи за изграждане на четящи хора. Затова считаме, че парите, които няма да отиват в приходите на държавата, са най-добрата инвестиция от стана на държавата в бъдещето на нацията.
Наличието на книги и тяхното многообразие има основно значение за създаването и развитието на четящи хора, които е доказано, че са двигател на икономиката и бъдещето. Затова подкрепата на книгоиздаването и инвестирането в бъдещето на нацията по този начин не може да бъде временна мярка. Изисква се постоянство. Затова ще продължим да настояваме намалението на ДДС на книгите да е постоянна мярка за подкрепа на книгоиздаването.
Според проучване на АБК, продажбите на книги са намалели с близо 30%, от друга страна онлайн забелязваме доста призиви в читателските общности за подкрепа на издателствата и авторите. Какви промени наблюдавате в поведението на читателите?
Спадът на продажбите се дължи на две основни причини. Първо, затворените книжарници в големите търговски центрове – през пролетта и в момента, както и по-ниската посещаемост на книжарниците поради пандемията. Основният дял на продажбите на книги в България се дължи на книжарниците, читателите обичат да разгледат книгите, преди да ги купят. Втората причина е, че по време на извънредното положение през пролетта издаването на нови заглавия беше масово отложено, а голяма част от по-нишовите заглавия може би няма да бъдат издадени тази година.
Читателите започнаха много по-активно да пазаруват онлайн и този канал бележи огромен ръст, в пъти увеличение. Но това не е достатъчно, за да се компенсират по-ниските продажби в книжарниците.
И когато говорим за читателите, прави ми впечатление, че те следят отблизо случващото се в книжния бранш, имат мнение и го изявяват все по-открито и като че ли разбират издателската работа по-добре, отколкото преди 10-15 години. Търси ли АБК диалог с читателите и обратна връзка?
Основният диалог с читателите и обратна връзка се търси от самите издатели. Затова и организираните от АБК книжни изложения са много важни, защото там издателите контактуват активно, лице в лице със своите читатели. За АБК като организация този процес е много активен по време на литературните фестивали и всички инициативи в подкрепа на четенето – „Походът на книгите“, например.
Едно от честите оплаквания на издателите е, че е много трудно да се намерят добре подготвени кадри – редактори, преводачи, коректори. Лично аз познавам немалко талантливи млади хора, които се отказаха от подобни позиции, за да потърсят развитие в друга сфера. Има ли АБК планове за развитие на човешкия ресурс в книгоиздаването или съвместна работа с подходящи висши учебни заведения?
Развитието на човешкия ресурс по принцип е основно задължение на самия бизнес, т.е. на издателствата. Ролята на АБК като браншова организация е да подкрепя членовете си, като осъществява необходимия контакт и диалог с институциите. В конкретния случай мога да кажа, че подаваме към университетите необходимата информация относно това от какви кадри и с каква конкретна квалификация има нужда издателският бизнес.
Какви тенденции наблюдавате в родното книгоиздаване през 2020 г.?
Засилва се преиздаването на световни класически романи. Силно присъствие на български автори – утвърдени и нови. При детските книги се наблюдава осъзнат фокус върху илюстрацията и нейното качество. Книгите с твърда подвързия, луксозно оформление и високо полиграфично качество започват да преобладават. Увеличава се жанровото разнообразие на издаваните книги.
Организирането на онлайн събития и представяния на книги започва да се превръща в ежедневна практика.
Върху какво ще се фокусира Асоциация “Българска книга” през 2021 г.?
АБК ще се фокусира върху три основни направления през 2021 година – възстановяване на бранша от кризата, четенето и четящите хора и необходимите промени в законодателството.
За четенето и четящите хора АБК ще се фокусира върху: литературните фестивали; съпътстващите културни програми по време на книжните изложенията; утвърждаването на настоящите инициативи за подкрепа на четенето и стартиране на нови такива.
В законодателната област АБК ще се фокусира върху исканите промени, а именно: превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС; адекватно транспониране на новата европейска директива в областта на авторското право; уреждане на законов механизъм за бърза и ефективна защита при нарушения на авторското право чрез блокиране на интернет страници; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги в обществените библиотеки; приемането на закон за фиксираната цена на книгата; привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване.
*Заглавието е на редакцията
Снимка на публикацията: Милена Радева, „Българска илюстрация“
