Днес стартираме новата ни рубрика „Жените в българската литература“, за която благодарим изцяло на младите читателки от ЕГ „Пловдив“. Горди сме, че можем да им помогнем да осъществят своята идея, и ги оставяме сами да ви разкажат за посланието, което искат да отправят чрез нея:
Ние сме Милла, Бетина, Мария, Ивана, Елена и Вяра – деветокласнички от ЕГ „Пловдив“. Докоро не се познавахме, но във връзка с малък изследователски проект се обединихме и сприятелихме около темата за мястото на жената в света на литературата. Изработихме заедно анкета с въпроси, които адресирахме към поетеси и писателки, наши съвременнички. Повечето от тях откликнаха с желание на проявения интерес. Надяваме се техните отговори да накарат повече наши съученици, млади хора и читатели изобщо да разширят погледа си към литературата като свят, зад който стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време. И преди всичко – да познаваме и оценяваме по-добре таланта и постиженията на жените, избрали за себе си вълнуващия път на словото.
Започваме с една от най-успешните и разпознаваеми съвременни български писателки – Здравка Евтимова, авторка на пет романа и седем сборника с разкази, която може да ни разкаже много за пътя към творческия успех.
Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Предпочитам да ме наричат „писателка“, като си давам сметка, че това няма никакво значение. Важното е какво има или липсва в текста, който съм създала.
Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Така е в българската литература, не и в английската, френската, немската, американската, а може би и в други литератури, които не познавам. В България жените са отглеждали децата си, запазвали са топлотата и обичта в семейството. Сега е време да ги пренесат в книгите си, за да заслужат място за фотографиите си в учебниците и училищните кабинети. Но нека се замислим за Елисавета Багряна, Блага Димитрова! Те опровергават подобни твърдения.
Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Не споделям разбирането относно специфичните „женски теми“. То ми звучи унизително. Всичко зависи от таланта и личността на писателя, от разбирането за света, в никакъв случай от неговия или нейния пол. Според мене обаче развитието на света зависи от пола на световните лидери. Ако водещите политици на света са майки, то войните щяха да бъдат много по-малко на брой и щяха да завършват много по-бързо.
По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
В никакъв случай не мисля, че е по-трудно. Отношението към мене никога не е било по-различно, нито по-добронамерено, нито по-недружелюбно, заради това, че съм жена. На писателя помага единствено фактът, ако принадлежи към семейството на голяма литература, ако е роден в страна, чийто език се говори от десетки или стотици милиони хора.
Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Винаги съм си казвала „Ще успея, защото съм жена“. Да отгледаш дете, да му помогнеш да порасне почтен, умен и свестен човек, е най-красивият роман, писан от самото начало на света до днес, независимо от пола на лицето, отглеждащо малкото същество. Търпението, обичта, жертвоготовността, която жените влагат в отглеждането на децата, ги правят в моите очи победители, независимо с какво са се захванали – при равни други условия.
Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Прилагателното „идеален“ винаги ме е отблъсквало. Животът не е идеален, затова е неустоимо интересен; затова съм жадна да му дам дом в книгите си. Добрият читател е образован човек с добро сърце. Но харесвам и сурови, непреклонни читатели. Най-голямата ми награда е когато такъв човек, без да ме познава, ме прегръща на улицата. Рядко се е случвало, но е отдалечено само на милиметър от щастието.
Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Харесвам Джейн Остин („Гордост и предразсъдъци“), разказите на Алис Мънро, Емили Бронте (романа „Брулени хълмове“), разказите на Ани Пру. Лично аз едва ли щях да порасна без „Брулени хълмове“.
Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Като човек без бели дробове, без кръвоносна система, без зрение и кръв. Тоест, подобно нещо не би могло да съществува.
Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Винаги в живота си съм била в слаба позиция. Никога не съм била началник, не съм имала достатъчно пари, за да купувам влияние, работила съм обикновено най-тежката и непривлекателна работа, а такъв човек нахалниците не забелязват. Нахалникът е некадърен и не отива там, където е трудно. Убедена съм, че: „Ковейки, се става ковач“. Благодарение на трудностите, на пълната липса на протекции зная, че каквото правя, е силно и здраво. То само си пробива път. Никой не ме e спускал никъде с парашут, нито са се обаждали за мен: „Вземи я тази, публикувай тази!“. Бих приела подобно отношение като унизително, а търпя унижение до седмица, най-дълго месец, защото е огромно удоволствие да описваш човека, който те е унизил.
Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Да четат! Да четат красиви книги, останали в паметта и сърцето на човечеството; да отхвърлят протекциите; да не се вслушат в съветите – „промени това, махни онова“. Да не вярват, когато ги хвалят, и да бъдат достатъчно силни, непреклонни, когато злостно критикуват творбите им. Точно тук е ролята на децата – никаква критика, нито хвалебствена, нито смазваща, не те пречупва и не отнема способността ти да мислиш и да бъдеш щастлива, когато имаш усмивката, плача и пакостите на детето си. Затова момичета, пишете. Пишете талантливо и си имайте деца. Талантът е от Бога, както някои хора наричат Вселената, а децата са дар от обичта на Бог.
Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършва английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редакторка на българската секция на сп. „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего, САЩ и редакторка за България на сп. „Literature of the Avanteguard“ за кратка проза, Великобритания. Носителка е на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2016 за „Една и съща река“.
Снимка на публикацията: „Капитал“
