“Лято на Парк Авеню” от Рене Роузън (изд. „Обсидиан“, преводач: Елка Виденова) разказва за невероятната Хелън Гърли Браун – жената, която прекроява сп. “Космополитън” от журнал за рецепти и реклами на прах за пране в съкровен приятел и довереник на хиляди млади момичета.
Ню Йорк в средата на 60-те години. Жените заемат все по-високи постове, но светът все още принадлежи на мъжете. Първата жена редактор на сп. “Космополитън” успява да промени това с много упоритост, изобретателност и завидна смелост. Неотлъчно до нея е младата й секретарка – Алис Уайс. Именно през нейните очи виждаме тази зашеметяваща история…
Статията се опитва да обрисува живота й, да отдаде дължимото на жената, която насърчи неомъжените момичета да се включат в сексуалната революция, която съживи едно загиващо списание и представи на света нов феномен – феноменът “Космо момиче”.
„Дори прахолякът, наслоен върху листата на пластмасовите растения, сякаш нашепваше на преминаващите, че читателската аудитория е изгубила вяра в своето момиче.“
„Да работиш за Хелън Гърли Браун беше като да се изправиш срещу три платна с автомобили.“
С един фотоапарат върху триножника и втори в ръката, той се движеше като танцьор, плавно и грациозно, ту приклякваше за някой кадър, ту се протягаше в пълен ръст за друг. Гледката буквално ме хипнотизира.
„Изключително забавно е как се тревожиш, че жена редактира списание за жени.“
Въпреки новото си бюро Хелън щеше да върши основната част от работата си от малкото кресло, което би изглеждало по̀ на място в къща за кукли, отколкото в кабинета на директор.
Когато я попитах защо е толкова малко, тя отвърна:
– Много е важно всеки, който влезе в кабинета ми, да се чувства по-голям от мен. – Прихнах, понеже и без това всички бяха по-едри от нея. – В никакъв случай не бива да ги стряскам. А когато си тръгнат, трябва да останат с впечатлението, че всичко, за което сме се споразумели, е било тяхна идея – допълни тя с хитра усмивка.
„Имах чувството, че собственият ми живот е посветен изцяло на мечтите. Настоящето не ми стигаше. Исках нещо по-голямо, по-хубаво, повече.“
– Бъди благоразумна. Не…
– Джордж – прекъсна го тя с равен премерен тон. – Нека ти разкажа нещо за благоразумието. С благоразумие няма да стигнеш доникъде. Израснах бедна като църковна мишка. Носех дрехи втора употреба, сама си сменях гумите и маслото. Сама си поправях обувките. Четях вчерашните вестници, за да не се налага да купувам днешните. Никога не излизах от ресторант без пликче с остатъци. Нямаш представа какво мога да постигна с един долар. Няма бюджет, в който да не мога да се вместя, включително и този.
„Важното е да запомниш, че мъжете са загадка. От теб се иска да разгадаеш загадката“
„В никакъв случай не си избелвай луничките. Те те правят различна. Един ден някой мъж ще се влюби точно в тях. Помни ми думите.“
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
