Четене без състезателен елемент

Световните статистки на Goodreads за 2014

Чували сте за „читателските предизвикателства“, нали? Основната им идея е да те насърчат да четеш повече, но и да отделяш повече внимание на това, което четеш – да разчупиш читателските си навици, да посегнеш към книга, която никога не би прочел, да се мотивираш от собствения си напредък. Предизвикателството в социалната мрежа за книги и четене Goodreads помага на читателите да следят прогреса си – броя прочетени заглавия, общия брой страници, незавършени книги и т.н.

Аз лично си поставям разумни, постижими цели в рамките на читателското предизвикателство на Goodreads. През 2013 си поставих за цел да прочета 80 книги. Понеже профилът ми в Goodreads е публичен, всеки може да види колко и какви книги съм прочела – беше ми забавно, когато приятели ми споделяха, че техни приятели случайно са попадали на статистиките ми и са били впечатлени.  Приключих годината с 82 прочетени и затова за 2014 си поставих постижимата тогава цел от 85 заглавия.

И се провалих.

Когато през август видях, че изоставам с около 30 книги, се паникьосах. Двете седмици, които изкарах на плажа с книга в ръка, малко позакърпиха положението, но докато упорито се опитвах да дочета и харесам „Шантарам“, едно гласче в главата ми настояваше да я зарежа и да прочета пет други книги за времето, което й отделих. Морето обаче лекува всичко и си казах, че ще му мисля по-късно.

Есента ми донесе големи промени в лично отношение и изпълнението на норматива за четене остана на втори план. На 14 декември (последният ден от най-дивия Панаир на книгата, на който съм била) прочетох страхотния текст на Джесика Прайд „Защо няма да участвам в предизвикателството на Goodreads за 2015“, публикуван в един от любимите ми англоезични сайтове за книги BookRiot. И, колкото и тъпо и клиширано да звучи, осъзнах, че не съм сама. Вместо да чета, една цяла събота гледах The Lizzie Bennet Diaries, за които разбрах от статията на Джесика. Вече не ми пукаше за предизвикателството и неизпълнените читателски предизвикателства!

Осъзнавам, че те са чудесен механизъм за насърчаване на четенето при хора, които принципно не отделят много време за това. Но те не отброяват препрочитането на някои от най-любимите ми книги, с които съм израснала. Нито пък могат да компенсират дните, прекарани в размисъл за „Пътят на промените“, „Аз съм Малала“ или „Кажи на вълците, че съм си у дома“ – все дълбоко разтърсили ме книги, след които трудно съм посягала към ново заглавие. Едно изпълнено предизвикателство не може да измери удоволствието да четеш „Ужас“ по време на сесия или личното удовлетворение, когато, мотивиран от „Реши се“ на Шерил Сандбърг, поемеш сериозен личен риск и се окаже, че е бил напълно оправдан.

Излязла от контрол купчина с книги за четене…

Реших, че през 2015 няма да си поставям предизвикателство. Както всяка година, ще отбелязвам прочетените книги в Goodreads с таг „2015“. Ще чета ли повече? Не знам, ще видим. Но няма да бързам да прочета книга, само защото всички я четат. „Щиглецът“ и „Кривата на щастието“ могат да почакат още малко (на същия рафт, на който чакат Франзен и Хилари Мантел). Писането за книги, също както и четенето им, е нещо, което правя за себе си – така се омиротворявам, постигам дзен хармония, отговарям си на разни житейски въпроси и си поставям други. Ако това по някакъв начин е полезно за автора или издателя на някоя книга – хората, вложили труд, вдъхновение, ресурс и любов, за да достигне тя до мен – толкова по-добре.

Четенето може да е спорт – но нямам желание да се състезавам с никого, освен със себе си. И да спечеля, разбира се.