Още с излизането на „Стая“ стана ясно, че Ема Донахю има талант да пише по нестандартни теми. Историята на петгодишното момче и майка му, държани насила от своя похитител между четирите стени на една-единствена Стая, популяризира името на пистелката както в литературните среди, така и в Холивуд чрез изключителната си екранизация. „Чудото“ (изд. „Millenium“) е вторият роман от Ема Донахю, преведен на български, и още преди излизането си на пазара бе натоварен с високи очаквания за покриване.
Либ е английска медицинска сестра, която скоро след Кримската война е изпратена в откъснато ирландско селце, за да се грижи за необичаен пациент. Единадесетгодишната Ана О’Донъл не се е хранила от 4 месеца, според родителите й, и оцелява единствено благодарение на вярата си. Туристи и поклонници от страната и света се стичат към затънтеното село, за да се докоснат до ирландското чудо, а Ана е на път да бъде канонизирана. Атеистката Либ и една местна монахиня получават привидно лесната задача да наблюдават Ана постоянно и след срок от две седмици да потвърдят или опровергаят чудото.
Никой не може да живее без храна, така че Либ приема работата с категоричното намерение да разобличи измамата. Дали Ана се храни тайно и лъже родителите си? Или пък семейството й е намерило начин да я снабдява незабелязано с храна? Възможно е дори да я хранят без нейно знание, така че детето неволно да поддържа заблудата? Но минава цяла седмица, Ана привидно се интересува единствено от молитвите си, а Либ не успява да намери абсолютно никакви доказателства, че момичето приема нещо повече от няколко лъжици вода на ден.
Либ е образована и квалифицирана, не се уповава на религията, не вярва в приказки и изпълнява професионалните си задължения, но изпитва силно състрадание и стремеж да помогне на повереницата си. Тя е олицетворението на съвременните ценности и здравия разум. Освен това е сама срещу религиозните виждания, остарелите схващания и личните интереси на елита на селото.
Свещеникът, лекарят, комитетът, който ще обяви Ана за чудо, и дори самите родители на момичето са склонни да рискуват живота на едно дете заради възможностите, които чудото би им предоставило. Донахю се вдъхновява от съвсем реалния феномен на „постещите момичета“ във Викторианска Англия, които са твърдели, че не приемат храна за изключително дълги периоди от време по религиозни съображения, като някои от случаите имат фатален край.
Действието се развива сравнително бавно и на места тази мудност доскучава. Единствената друга пречка, която срещнах при четенето, беше неизбежният любовен елемент. Според мен силният феминистичен образ на Либ няма нужда от рицар в блестящи доспехи, на чийто бял кон да изчезне в залеза. Все пак това не е твърде основополагащо за сюжета, а и иначе книгата остава без полъх на романтика, така че други читатели може би биха оценили подобна добавка към историята.
Мистерията е интригуваща, Либ и Ана са достоверни героини и нямах търпение да проследя разрешаването на загадката. Фанатична религиозност се преплита с лоялност към семейството, глад за сензации и дори сексизъм, а над всичко това витае някаква тайнственост. „Чудото“ напълно потапя читателя в една готическа Ирландия, която е едновременно зловеща и идилична – не толкова със страховитото усещане на „Франкенщайн“ и „Дракула“, а по-скоро в мрачния дух на „Джейн Еър“ и „Портретът на Дориан Грей“. Суеверията и легендите, в които вярват семейството на Ана и цялото село, както и някои напълно необясними за Либ явления, допринасят за цялостния мистицизъм.
Дори когато тайната е разкрита, истината сякаш усложнява ситуацита и в резултат на това „Чудото“ успя да задържи интереса ми до последната страница. Необичайната история и великолепната атмосфера правят романа по-различен и особено подходящ за вечери, когато навън свисти вятър, а светлината в стаята е приглушена.
Още едно мнение за романа може да намерите в блога „Животът е с твърди корици“.
