Дженифър Баркли е литературен агент, автор и пътешественик. Завършва Английска литература в Оксфорд, Великобритания, и започва творческата си кариера в канадска литературна агенция. Работи и като главен редактор в английско издателство. Най-вече обича да пътува из целия свят, наслаждавайки се на малките неща в живота. През 2011 година решава коренно да промени живота си, като се премества на малък гръцки остров. Две години по-късно основава собствена литературна агенция, с която помага на клиентите си да разгърнат стила им и открият правилното издателство. Междувременно продължава да странства по света, описвайки собствените си приключения. “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи” (изд. “Ера”) е втората ѝ издадена книга у нас. Първата, “Мед, море и Афродита” (изд. “Слънце”), ни разказва за първите години от живота ѝ на остров Тилос.
Имах удоволствието да разпитам Дженифър за времето ѝ в Южна Корея, както и за живота по Средиземноморието. Прочетете какво споделя тя с читателите на “Аз чета” за корейската култура, скитничеството и очарователния си домашен любимец, Лиса.
Господин Ким е чудесен спътник в “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”, чието оригинално заглавие е “Запознах се с господин Ким”. Определено е заслужил посвещението! Продължихте ли да поддържате връзка през годините? Как е той?
Благодаря! Радвам се, че мислиш така. Нека обясня с две думи… Разбрах, че Ким е най-често срещаната фамилия в Корея, когато пристигнах там за първи път – около 1/5 от населението носи това име. Постоянно срещах господа с името Ким. Дори открих ирландски пъб в Сеул, наречен „При О’Ким“… Кръстих книгата “Запознах се с господим Ким” като един общ поглед върху сблъсъка ми с корейската култура.
И все пак се запознах с един по-специален господин Ким, който носи в себе си множеството прекрасни качества на корейското общество. Беше твърдо решен, че трябва да си тръгна с щастливи спомени и настоя да го придружа в посока, обратна на моята. Господин Ким и приятелят му са пенсионирани. Уикенда, в който се запознахме, бяха избягали от жените си в Сеул, за да прекарват почивните дни в разходки, ядене и пиене. След това, в продължение на няколко години, поддържахме връзка и успяхме да се видим отново при второто ми посещение в Южна Корея. Семейството му ме покани на ресторант, а господин Ким пълнеше ли, пълнеше чашата си с вино, докато жена му не се намеси. Както ми беше споделил преди време, “Обичам жена си повече от всеки друг. Обаче… се страхувам от нея.”
Много неща са се променили в страната. Корейската медия избухва на световно ниво, а да не говорим за иновациите им в сферата на технологията. Връщала ли си се да ги видиш? Ако не – би ли се върнала, ако ти се отвори такава възможност?
Внедрих се в корейското общество в Лондон още докато работех по “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”. Писах статии за културните им събития, които включваха традиционна корейска музика, танци и изкуство. Видях невероятни изпълнители – например традиционни барабанисти, които обикаляха Великобритания. С тази си работа се запознах и с представители на корейската туристическа организация, които забелязаха страстта ми към културата и ме помолиха да им помогна с популяризирането на страната в социалните мрежи. Страшно се развълнувах, когато ми предложиха да ме изпратят обратно в Корея за десет дни.
Не само че с тяхна помощ видях още повече интересни неща в Корея, но успях и да се срещна със стари приятели. Най-впечатляващо за мен беше да се запозная с жените, които от малки са се научили да се гмуркат за миди в дълбоки води без никаква екипировка. Така наречените “хаеньо” от остров Чеджу са част от матриархалната, независима от други корейска култура. Трябва да спомена и незабравимата разходка из лава пещерите на вулканичния остров. Обикнах и Сеул по неочакван за мен начин. Останах изумена от рехабилитираната река, която се промъква през града; деликатесите, които опитах; подземния базар, превърнат в художествено студио. Посетих и фестивал, където ме обслужиха роботи. Написах няколко статии за финландското списание “Сини криле”, една от които бе за южнокорейския технолочен и екологичен напредък. Това се случи преди цели 10 години. Сега като ми припомни, ми се прииска да се върна!
Какво бе най-важното нещо, което научи докато беше в Корея? Как те промени това преживяване и смяташ ли, че все още усещаш влиянието му?
Посетих далечна страна, за която не знаех почти нищо, нито говорех езика. Културата и дори кухнята бяха изпитания на моменти (например когато си поръчах нудли и ми ги сервираха с ножица). Всичко това ме направи по-дръзка пътешественичка, а може би и по-уверена в себе си. Друго нещо, което се прокрадна в съзнанието ми, бе всичко, което научих от будистките монаси из хълмистите гори на Южна Корея. Благодарна съм, че имах възможността да обиколя и опозная такава безопасна и приветлива страна. Самотна жена от Запада да пътува из Корея си беше странно явление по онова време. По тази причина хората винаги бяха готови да се стекат на помощ – една приятна изненада за мен. Надявам се преживяването да ме е превърнало в по-услужлив и отворен към запознанства човек.
Как приеха корейците “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”? Получи ли значителна обратна връзка?
Някой беше написал в ревюто си, че съм била твърде груба в описанието си на Сеул. Моята цел бе да подчертая как тези възгледи са на човек от Запада, който със сигурност ще оплеска едно-две неща. Както Хенри Милър, който цитирам в началото на книгата, пише: “В този разказ несъмнено са допуснати грешки от един или друг характер, но истината е, че ми се случи нещо и това съм предал толкова вярно, колкото мога.” (из “Колосът от Марус”, изд. „Колибри“) Понякога оплетените и странни преживявания са най-запомнящи се! Но общо взето, обратната връзка, която съм получавала от корейски читатели, е била позитивна. Мисля, че ме даваха по корейския телевизионен ефир два пъти!
Ти си човек, който пътува много. С други думи, обичаш да скиташ. Коя част от пътешестването ти е любима?
Идеята да посетя необичайни кътчета из света винаги ме е привличала. Нямах нищо против да се трудя усърдно, за да спестя пари и да пътувам с оскъден бюджет. Предпочитам да поемам по грубите пътеки – намирам ги за далеч по-впечатляващи от туристическите почивки или петзвездните хотели. Обичам непредвидените случки, скритите съкровища и срещите с различни хора. Обогатяват ме и променят мирогледа ми. Ходя на места, които не познавам – така нямам предубеждения. Както споменавам в края на “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”, радвам се, че успях да обиколя страната по мой си начин. Попаднах в странни ситуации, но открих пътя сама. Скитането ти носи изненади. Ако се оставиш да те повее вятъра, дестинацията може да промени живота ти.
Къде най-много искаш да отидеш?
Навсякъде, където съм била. След това навсякъде, където не съм.
Никога не съм си водила списък с дестинации, по-скоро се оставям на момента. Известни, претъпкани места не ме привличат или пък такива неособено дружелюбни към пътешественици. Предпочитам да се разхождам безгрижно. Също така не съм много по организацията или опасностите и не обичам да харча – наслаждавам се на малките неща като къмпингите на плажа.
Кое място, което си посетила, ти е любимо?
Малкото ми гръцко островче. Преди 10 години реших да „изкореня“ живота си и да пробвам да живея на остров, работейки от вкъщи. И преди това съм живяла в Гърция, знам и малко гръцки. Най-вече винаги бях мечтала да го направя. Открих едно дружелюбно хълмисто островче, което не е толкова известно, т.е. още е тихо и непокътнато. Трудно се стига до него. Наех си къща край морето и там си останах.
Мисля, че пуснах корени тук. Прекарах една година в Австралия – заминах по лични причини – и обиколих Нов Южен Уелс като бавачка на домашни любимци. Беше истинско приключение. Преместих се да живея и на друг остров, близо до моя, където помагах в едно крайбрежно капанче – още едно приключение. Но тук открих мое си общество. Имам си и очарователно куче – Лиса, която ме осинови преди 8 години.
Както спомена, в момента живееш на остров в Гърция. Как прекарваш един типичен ден на Средиземноморието?
Кучето ми Лиса обикновено определя какво ще правим – при възможност денят ни включва разходка и плуване. Останалото зависи от сезона. Най-накрая си купих собствена къща, заобиколена от хълмове и море. Има си и собствена градина, в която растат смоники и грозде. През лятото прекарвам часове да ги бера и после да си готвя с тях. Тази зима често се разхождахме из хълмовете – Лиса търсеше зайци, а аз се натъквах на древни останки, орхидеи и една костенурка.
Вече две от книгите ти са на българския пазар, което е невероятно! Знаеш ли нещо за нашата страна? Обмисляла ли си да ни посетиш, особено сега, когато живееш толкова близо?
Голяма късметлийка съм да имам две издадени книги в България! Никога не съм била там, но имам приятелка, австралийска писателка, която често прекарва по няколко месеца из българските планини. Прави красиви снимки на пейзажите и консумира обилно кисело мляко и ракия. Срещала съм и българи в Тилос, където живея. Съседи сме с вас. Много бих искала да ви навестя някой ден – особено ако мога да доведа и Лиса.
Освен, че си пътешественичка, имаш дългогодишен опит като литературен агент. Разкажи ни повече за работа ти. Трудно ли бе да основеш собствена литературна агенция?
Когато завърших университет, дори не знаех що е то литературен агент. Попътувах малко и си намерих работа като преподавател по
английски. После ме осени мисълта, че книгоиздаването е идеалната сфера за човек, който обича книги и езици. Тогава тъкмо се бях преместила в Канада. Стажувах по различни места, докато не ми се отвори възможност да работя в агенция. Преглеждах ръкописи и помагах на писатели да открият подходящ издател. Работих за престижна агенция общо 7 години, след което реших, че имам нужда от почивка, и заминах за Южна Корея.
След това работих на свободен принцип за различни издателства и туристически фирми – първо в Канада, после във Франция. Същевременно пишех и собствени произведения, събирах истории от времето ми в Корея. Бях част от редакторския екип на сборник с пътеписи на канадски автори, AWOL. Върнах се в Англия и станах главен редактор в малко издателство. По това време издадох и “Моето корейско лято, или как заобичах кимчи”. Отново почувствах нужда за промяна и се преместих в Гърция. Не беше особено трудно да започна собствен бизнес, тъй като бях насъбрала контакти, а и по-голяма част от работата се върши по имейл. Днешно време прекарвам една част от годината в писане, другата – в редакция на чужди творби. Малката ми литературна агенция предимно представлява автори на пътеписи и мемоари. Целта ми е да откривам нови писатели.
Работиш ли върху нещо ново? Можеш ли да ни споделиш малко за текущите ти проекти?
Издадох “Мед, море и Афродита” (изд. “Слънце”) след като се преместих в Гърция. В книгата разказвам как се влюбих в Тилос. След това написах и An Octopus in my Ouzo за премеждията ми през първите години на този малък остров – наполовина комична, наполовина сериозна история за силната ми връзка с това място. Миналата година издадох и Wild Abandon: A Journey to the Deserted Places of the Dodecanese, която ми отне 5 години. Книгата е лиричен манифест, с който възхвалявам усамотените кътчета на света, и изучавам другите островчета около мен – как са останали почти необитаеми и защо; кои са хората, които са решили да останат; как протича живота им. В момента работя върху кратка и забавна (надявам се) книга за лятото, което прекарах на друг гръцки остров, помагайки в едно плажно капанче. Искам да завърша и книгата си за Австралия.
Благодаря за възможността да си поговорим по тези теми!
Снимка на публикацията: Иън Смит
Можете да поръчате „Моето корейско лято, или как заобичах кимчи“ и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
В сайта ни можете да прочетете ревюто на Еми за „Моето корейско лято, или как заобичах кимчи“ и това на Преслава за „Мед, море и Афродита“.
