fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Емилия Масларова: Има толкова хубави книги, които чакат да бъдат издадени

5 мин.

Емилия Масларова е преводач от английски и руски език. Благодарение на нея „проговориха“ на български език книги като „Американски богове“ на Нийл Геймън, последните три тома на „Хари Потър“, четири романа на Елиф Шафак, „Илюзии“ на Ричард Бах и много други. В началото на 2013 г. създава собствено издателство „Лабиринт“.

Срещаме се, за да поговорим за най- новата книга на изд.„Лабиринт“ – възкресената американска класика „Стоунър“ на Джон Уилямс, на която Масларова е и издател, и преводач. (А пък ние припомняме, че „Аз чета“ публикува първото за България ревю на романа).

Как открихте „Стоунър“ и защо решихте да го издадете на български език?
Stoner Jon UiliamsВ момента „Стоунър“ е  голяма сензация. Френската авторка Анна Гавалда го доведе в Европа и за него се пише и говори много, особено във Великобритания и Холандия. В Холандия го издаде „Лебовски“ – естетско издателство, което публикува само качествена литература. Един амбициозен редактор попаднал на книгата по време на посещение в Ню Йорк и веднага я предложил за публикуване. Първоначално не искали да я издадат, защото такава книга много трудно се рекламира, но накрая все пак решили да опитат. Излиза с прекрасна корица и без никаква реклама, само от постове в Туитър, продават 200 000 екземпляра за половин година.
Бях убедена, че правата за България са купени. Но една вечер ме прихвана нещо, издирих агентката в САЩ и й писах – и след половин час „Стоунър“ беше в dropbox-а. Та седнах аз да го чета и… така до сутринта. До книгата, която „пада в тишината на стаята“… И си казах – ще го издам, пък каквото ще да става.

Какво Ви привлече в романа?
Джон Уилямс не хитрува със съдбите на героите, не се изкушава да обяснява постъпките им. Привлече ме това, че те оставя да съпреживяваш на воля. И този реализъм! Това е съдбата на 90% от хората. Всеки от нас може да бъде Стоунър. Един обикновен човек, един обикновен живот, който е животът на всички нас.
Хората четат небивалици. Тенденцията за бягство от реалността продължава вече 10 години и читателите като че ли малко се умориха от тази пищна фантазия в литературата. Уилямс казва за неговата книга, че е „бягство в реалността“.  Прозата му е абсолютно изчистена, там няма една излишна дума. Тя е доведена до минимализъм, който грабва именно, защото не хитрува с думи. „Стоунър“ е по-сложна книга, изисква да спреш и да мислиш, но е важна, защото храни душата.
От гледна точка на нашето време Стоунър се е провалил. Той няма кола, постове, а тези неща са кумирите на днешното общество. Но в живота на колко хора ги има? Бракът му е неуспешен, детето му се отчуждава, но остава верен на това, което обича. Колко от нас можем да се похвалим с такова нещо? Той е един успял човек за мене.

Труден ли беше преводът на „Стоунър“?
Да. Всеки превод е труден, особено първите страници. Трябва да се напъхаш в кожата на писателя, да видиш света през неговите очи. Книгата за преводача е една голяма машина-трябва да я разглобиш и след това отново да я сглобиш, болтче по болтче.

Как се появи идеята да създадете издателство „Лабиринт“?
 labyrinthИдеята се роди абсолютно спонтанно, хората около мен ме подкрепиха. Всичко правя сама, помагат ми само двама души ентусиасти и синът ми. Смятам, че късно го направих, в неподходящ момент го направих, но… аз съм идеалист. Има толкова хубави книги, които седят и чакат да бъдат издадени!

Ще подарите ли книга на близките си за празниците?
Всички около мен са ненаситни читатели, книгите са за нас всекидневие, затова точно на големи празници си подаряваме друго – за разнообразие.

С кои книги изпращате последните дни на 2013 година?
Края на годината изпращам с книгите, включени в издателските планове: „Август“ на Джон Уилямс – страхотен исторически роман за първия римски император, който заедно с няколко издателства в Западна Европа смятаме да издадем едновременно на 18 август по случай 2000 години от смъртта на Август Октавиан, а също със „Светилата“ на Елинор Катън, отличени с „Ман Букър“ за 2013 г.

Кратка визитна картичка на преводите на Емилия Масларова

1. Най-любим ми е преводът на „АМЕРИКАНСКИ БОГОВЕ“ на Нийл Геймън.

2. Най-труден – „АВЕСАЛОМЕ, АВЕСАЛОМЕ“ на Фокнър – заради многото препратки и скрити цитати от Библията. От нехудожествената литература – „НОВ ОКСФОРДСКИ БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК“ – по същата причина.

3. Най ми е мъчно за преводите на „ЖЕНАТА НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА ВЪВ ВРЕМЕТО“ на Одри Нифнегър и за „МАНДОЛИНАТА НА КАПИТАН КОРЕЛИ“ на Луи дьо Берниер – двама невероятни автори, които останаха незабелязани в България. Като издател смятам да запълня този пропуск.

4. Най-голямо влияние на читателите според мен оказа преводът на „ИЛЮЗИИ“ на Ричард Бах.

5.Най-тиражни, разбира се, са последните три тома на „ХАРИ ПОТЪР“ в мой превод и „ЛЮБОВ“, „ЧЕСТ“, „ЧЕРНО МЛЯКО“ и „КОПЕЛЕТО ОТ ИСТАНБУЛ“ на Елиф Шафак.

6. Преводът, който помня най-ясно, е на „ХРОНИКА НА ПТИЦАТА С ПРУЖИНА“ на Харуки Мураками – там имаше една глава за Сълзите на сенките и Сенките на сълзите, която и досега знам наизуст, просто се е врязала в съзнанието ми. Превела съм още три книги на Мураками.