Иван Тренев е роден на 2 ноември 1931 г. в гр. Дупница. Утвърждава се като един от водещите съвременни български поети, след което творческите му търсения навлизат в полето на прозата. Той е дългогодишен редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а след демократичните промени става частен издател.
Иван Тренев е автор на повече от 50 книги поезия и проза, член е на СБП. Най-новият му роман е „Господарят на кукловодите” (Изд. Световна библиотекa), заради който Ви предлагаме и този разговор с писателя.
– Г-н Тренев, книгите ви за разграбването на България и престъпността по високите етажи на властта станаха бестселъри, но през последните години вие се върнахте към историческата проза. Тези дни зарадвахте читателите си с новия ви роман на тази тема, „Господарят на кукловодите“. Какво наложи паузата?
Смятах, че с „Миграция на акулите“, „Магнат“, „Триумфът на хиените“ и другите си романи, посветени на тази тематика, съм изразил своето отношение към процесите, които доведоха до днешните проблеми на България. В същото време чувствах, че има още какво да кажа, но ми трябваше време да го обобщя и предложа на читателите по художествен път. Исках да провокирам мисълта им с една нова гледна точка, да ги накарам да видят съвременната българска драма от различен ъгъл.
– Звучи интригуващо, особено днес, когато всички се питаме кой всъщност дърпа конците. Новата ви гледна точка насочва ли читателя в това отношение?
Според моето разбиране, един роман не е и не трябва да бъде журналистическо разследване или следствено дело. Затова и „Господарят на кукловодите“ не е обвинителен акт в тесния смисъл на думата. Друг въпрос е, че читателят би могъл да разпознае в някои от героите ми знакови фигури от родния политически и икономически небосклон.
Що се касае до това кой дърпа конците, често изпускаме от поглед факта, че България не се развива изолирана от останалия свят, в който главните играчи имат своите интереси и широка палитра от възможности за тяхното налагане. В епохата на глобализацията, властовата пирамида има много етажи, върхът й постоянно е в гъста мъгла и не може да бъде видян с просто око от подножието й. Опитах се да покажа на читателите, че той не се намира на жълтите павета в София.
– Заглавието на романа ви подсказва за тази многоетажност – кукловодите, както сме свикнали да наричаме „диригентите на задкулисието“, си имат господар. Но как виждате мястото и ролята на редовия участник, какъвто е главният ви герой, чийто път започва далеч от върха?
Всяка пирамида се крепи на основата си и властовата не прави изключение. Максимата, че цялата власт произлиза от народа, макар че не изразява истината в нейната цялост, в крайна сметка е фундаментална. Затова клишето, че рибата се вмирисва откъм главата, колкото и да е вярно, не може да бъде оправдание за липсата на морал у един обикновен човек.
Всеки от нас има право на избор за своя житейски път. И когато този избор е неморален за последствията може да виним единствено себе си. Вселенският закон за причината и следствието е неизменен и съдбата на главния ми герой го потвърждава. Съдба дълбоко лична и в същото време обвързана с националния ни характер.
– Понякога обстоятелствата са такива, че изборът, за който говорите е направо невъзможен. Финалът на романа ви го доказва.
Защо невъзможен? По-скоро невероятно труден. Но пътят на справедливостта не е лесен, напротив – трънлив е. С финала исках да провокирам читателя, да си зададе въпроса – какво би направил самият той ако бе на мястото на главния ми герой. Не искам да му отнема правото да го съпреживее като му разкажа изненадата.
– Главният ви герой започва като редови участник в играта „сливане на мафията с държавата”, както е наречена тя в анотацията. Но в романа Ви сте показали цяла палитра от образи на големите играчи – кукловодите. Вероятно главната ви цел е била да ги изобличите?
– Тези, които имат навика да смесват клеветата с истината, да пробутват лъжливи доказателства за реално станали неща, да подменят фактите с емоции и да действат безскрупулно във всяко отношение, трябва да бъдат изобличени. Те винаги ще жадуват да получат абсолютно всичко за възможно най-малко. Въпросът е дали ние като народ ще подражаваме на техния морал или ще намерим сили да измъкнем България от разрухата. Всеки би трябвало да намери своя отговор.
– В момента тече Софийският международен панаир на книгата в НДК. Читателите могат ли да намерят романа ви там, ще давате ли автографи?
Да, на щанда на Издателство Световна библиотека – №314, на трети етаж. С радост ще дам автограф на всеки, който пожелае в събота, от 11 до 16 часа.
Интервюто взе Александър Иванов
