fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Елена Павлова

11 мин.
Елена Павлова, снимка Дария Иванцова

Малко се замисля, когато я питат на колко години е – обикновено отговаря „17“ и чак после улучва правилното число (ще станат 44 в края на лятото). Книгите са неин живот и в преносния, и в буквалния смисъл, почти толкова важно значение имат и кучетата… Освен това едно време е пишела поезия, но казва, че вече не може.Често се представя като дете-буквалистче. Като писателка е авторка на над 10 книги (романи, новели и сборници с разкази) и над 30 книги-игри, има зад гърба си 20 литературни награди и поне 50 преведени заглавия. Ако през 90-те сте играли книги-игри, със сигурност познавате творчеството й и сте прекарали часове в световете, създадени от Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел.

Поканихме я да ни разкаже повече за читателските си навици и тя с удоволствие открехна вратите на книжния си свят:

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Може би „Враг мой“ на Бари Лонгиър. Да съм била… може би на 12 или 13, не повече. Четох я на руски, едва по-късно излезе на български. Беше като откровение: че фантастика може да се пише и ТАКА. Подобни открития са ми били още доста книги, но тази определено беше първата. Разбира се, книгата, която ме накара да „променя“ нещо в живота си, беше книга-игра  първата на Майкъл Майндкрайм за суперагента в Дивия Запад. Не беше първата КИ (книга-игра), която четох, но именно тя ме подкокороса да опитам да напиша и аз нещо такова. И това определено ми промени живота, понеже тласна снежната лавина  доведе не само до първата ми КИ, но и до първите ми публикувани романи.

Друга, по-скорошна книга с подобно влияние беше „Библиотеката на Въглен връх“ на Скот Хокинс. Седях, потресена, наясно: това е емоция, която най-вероятно ще изпитам веднъж в живота си. Сигурно така се е чувствал навремето човекът, открил за България Нийл Геймън. Направих салто на глава, за да излезе тази невероятна книга у нас, и съм адски доволна. (Да, чета предимно и в по-голямата си част фантастика и фентъзи. И чат-пат хорър. И съм щастив и лаком читател, то си ми личи.)

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Всъщност не, никога не съм имала такава склонност. По-скоро чета, докато ям  поне когато имам възможност и се храня сама, сядам на масата с четиво. В този смисъл, предполагам, безотказната ми храна за четене е салата (усмихва се). И сладолед. Стига да не е шоколадов.

Обичах да пуша с книга. Това ми беше най-сладкият момент с цигара  не кафето, а книгата. Всъщност, след като спрях цигарите (скоро ще станат осем години оттогава), имах период от три-четири години, когато твърдо си бях забранила да пиша и практически спрях да чета, тъй като просто не беше същото.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Бирата е идеалната напитка за всички случаи в живота. :) Обичам и билков чай, по възможност с глътка коняк в него. Истината обаче е, че през последните примерно пет години чета основно вечер преди лягане, удобно настанена в леглото, и там е някак си неудобно да се яде и пие.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Абсолютно ме ужасява контактът на книга и пишещо средство, не обичам дори да ми пишат автографи по личните книги. Съблазнявам се да излъжа, че си преписвам цитати, но истината е, че ако се натъкна на нещо наистина велико, обикновено го пускам във Фейсбук. А книгите като такива гледам да възприемам в цялост, не като сбор от цитати, подходящи да си ги записваш в тетрадката.

Разбира се, тук роля играе и удобната ми способност бързо да забравям прочетеното  препрочитам книги с почти същото удоволствие, все едно ми е първи път, и откривам с радост отново и отново впечатлилите ме моменти.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Най-често използвам каквато хартийка ми попадне подръка (касови бележки, листчета…), но имам в обръщение и няколко книгоразделителя  единият ми е подарък и представлява златна муха, другият си донесох от Испания, стереокартинка на делфинче. Вече ги има и по нашите книжарници, но тогава не се намираха, дори подарих такива на неколцина приятели. Много често не си отбелязвам с нищо  помня номера на страницата, до която съм стигнала. Напоследък обаче значително повече чета на електронната книга, така че тя помни вместо мен.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Предимно художествена литература. Повечето от другото си образование получавам посредством интернет (човек никога не спира да се учи…) и предпочитам да ровя по интересуващи ме теми, макар че понякога си купувам (пък се случва и да превеждам) и нехудожествени книги. Както казах и преди, чета предимно в доста тясна жанрово ниша, макар че с удоволствие се впускам и в криминалета и трилъри. Важното за мен е да мога да повярвам в случващото се в книгата, да живея в нея и да се потопя  такива книги обичам да чета и се старая такива и да пиша.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
И двете :) Първият си четец  Nook без подсветка  купих преди шест години, сега е „дежурен“ в Пловдив и, доколкото знам, още работи безотказно. Сегашният  Клеопатра, която е „Оникс Буукс“  си донесох от Русия, отскоро марката е и на нашия пазар. Купих Клеопатра специално заради по-големия размер на екрана и способността да чете и преоразмерява pdf файлове, и съм много доволна от нея, да ми е жива и здрава още някоя и друга година. Хартиени книги купувам редовно и доста, но не ги задържам у нас  всичко прочетено отива дарение в библиотеката. Въпросът дори не е толкова в липсата на място, колкото в нежеланието да се обременявам с вещи. Освен това в библиотеката книгите се чувстват най-добре, а и  поне се надявам  попадат и в ръцете на хора, които да ги четат.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Не, мога да спра по всяко време (да-да, те и наркоманите така казват). Всъщност трудно спирам, когато ми е интересно. Тъй като чета в леглото, „мярката“ ми като започна да заспивам и книгата ме хлопне по носа. Понякога неусетно докарвам до малките часове, което е неприятно  старая се да спазвам дневен режим, но книгите ми го развалят.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Живеем в епоха, в която авторите са неимоверно близо до хората. Което е хубаво в определени моменти и ужасно в други. Преди години, когато правех първите си преводи, не съм си представяла, че някой ден ще мога да драсна писъмце до автора, за да го питам нещо за книгата. Или че ще намеря автора на книгата, която чета, във Фейсбук и ще следя там какво публикува… и ще го виждам от упор какъв е. В този смисъл е определено важно да се прави разлика между автора  който не е свещена крава, а обикновен жив човек, също като съседа отгоре  и произведнието. Съседът отгоре може да е изрод с къртач у дома и да спасява човешки животи на работа. Писателят може да е голям гадняр като човек и същевременно да е абсолютно гениален творец. Едното никак не пречи на другото.

И е еднакво глупаво да захвърлиш книга, защото авторът е зъл мизантроп, или (да перифразирам едно приятелче от фейсбука) на снимката авторката прилича на домакиня  и да се радваш невъздържано на посредствен текст, защото авторът е сладур или е душичка в постовете си… Книгата си е книга. Факт е, че по-голямата част от творците са ексцентрици и шантавеляци, независимо в коя посока танцуват бръмбарите в главите им. Ако обаче текстът е грозен, за него спасение няма: зарязвам книгата и няма да я дочета.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Не изключвам такава възможност, макар в момента да не мога да се сетя подходящ пример. Може би поредицата на Дийн Кунц за Особняка Томас е нелош пример.

Какво четеш в момента? 
По работа – „Намисли си число“ на Джон Вердън (и поизостанах с нея… но ще наваксам), за удоволствие  „Софийски магьосници 2“ на Мартин Колев. Чета полечка и жанрови разкази на една авторка, която заедно с нея се надяваме да не остане много дълго неиздавана.

Noshtna peperuda Katja KettuКоя е последната книга, която си купи? 
Най-последната попаднала в ръцете ми книга е „Нощна пеперуда“ на Катя Кету, но за книгите на издателство ICU съм абонирана – или по-право, абонирала съм местната библиотека  и съответно броя книгата не толкова за покупка в буквалния смисъл, а като за подарък, които издателството ми поднася.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Мога да чета по три-четири книги наведнъж и често го правя, понеже съм и човек на настроението  невинаги една и съща книга ми се чете последователно няколко дни.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Истински любимото ми място е един фотьойл, в който (буквално) съм израсла с книга в ръка. За съжаление, отдавна вече не ме съпровожда в книжните маратони. Надявам се някой ден да имам също тъй удобно и прекрасно гнезденце, в което да се сгуша с книга и биричка.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Нямам претенции, всеядна съм. И двата варианта си имат предимства и недостатъци. Голямото предимство на поредицата е, разбира се, че те държи в един и същи свят и най-често в компанията на познати вече герои. И обратното  големият недостатък на поредицата е, че често авторът се изчерпва на първите книги или  още по-лошо  след като вече си се влюбил в поредицата, я запраща в невероятна посока. Типичен пример за мен е, да речем, „Анита Блейк  ловец на вампири“, на която съм (бях) голяма фенка… горе-долу до „Нарцис в окови“. Когато вампирите й станаха просто зъбати хора, а ликантропите  хора на лунен режим, аз бях чао, поредицата изгуби очарованието си. Самостоятелните книги пък постоянно те пращат на нови места и запознават с нови герои, и невинаги може да си сигурен, че дори ако даден автор ти допада, ще четеш непременно с удоволствие всичките му произведения. Така е при мен например с Дийн Кунц, имам и попадения, и провали.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Скот Хокинс, несъмнено, макар че той е само с една книга.
Патрик Нес  на много хора съм го пробутала.
Също и Франсис Хардинг, която много харесвам.
Мария Пеева, макар че нейната книга не е „жанрова“ :)
Също и Юлка  всъщност, като се замисля, май нейния „Кронос“ съм препоръчала и изподарила на най-много хора.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Много малкото книги, които държа у нас (пълна поредица Пратчет, малко Ан Маккафри и други няколко книжки) са организирани по рафтове, но никога не ми е хрумвало да ги подреждам, дори по поредност (за Пратчет става дума).

Снимка на публикацията: Дария Иванцова